Welcome to the human race.

[Ambiguous]

Може би имаш различно разбиране за съзнание от мен, но не бих се съгласил с това което казваш. Да, наистина детерминизма е валиден в голямата картинка, а когато извадим събитие от контекста то изглежда хаотично и безразборно, но ако се вгледаме дълбоко ще видим, че то е обвързано с много други минали и бъдещи събития. Затова и всяка мисъл е също плод на минало, на някаква вече формирана закономерност в ума. Съзнанието обаче не е ум и само по себе си не е модел,не е подход и "път", който да дава някакво рационално обяснение. Съзнанието е наблюдение, то е инструмент. Също както микроскопа само наблюдава обектите, а не им придава характеристики и не ги включва автоматично в някакви категории. Но тайната към човешкия вътрешен свят, за това как и какво човека мисли, усеща, преживява и т.н. се държи от самия човек. Защото този вътрешен свят е достъпен само за своя създател. И именно тук се намесва съзнанието като един микроскоп, който да прави видими малките детайли за човека. Защото вътрешният свят на човека не се поддава на традиционно научно наблюдение, нито пък може с някаква машина да се разбере нещо повече за човека, освен повърхностното. Логично е да заключим че наистина човешкият ум и мисъл може да бъде изчислен и предвиден, тъй като работи с концептуализирани схеми и вече определени пътища на мислене, които могат да се видят в действията на човека. Но съзнанието не е ум, а обратното. Там схемите на мислене изчезват, защото съзнаването на нещо по никакъв начин не е обвързано с време и цел - с някакъв път, който трябва да се измине от точка А до точка Б, на който съзнанието да състави маршрут и ние да го изчислим... не става така. Това е работа на ума и затова той може да бъде предвиден. Но в съзнанието няма маршрут, няма цел, няма схема на изпълнение, която да бъде предвидена. Затова съзнанието е просто инструмент на човека да вниква в себе си, да гледа в себе си. Нищо повече. Естествено това безпристрастно наблюдение след това преминава в ума, където се концептуализира, обособява и "сглобява" като идея и мисъл - с цел, изпълнение и очаквани резултати. И това може да бъде предвидено, но какво ще "види" съзнанието вече е съвсем друг въпрос, който изисква съвсем различен подход.

Прочетох поста ти 3-4 пъти и пак ми е трудно да асимилирам това което се опитваш да обясниш. Възможно е на думата 'съзнание' да влагаме различен смисъл. От описанието което ти даваш имам чувството, че говориш за момента в които сетивата ни приемат информация от заобикалящия ни свят и все още не е обработена от мозъка ни. Но това отново не елиминира възможността за някакво външно влияние, прав си, в момента в който започнем да анализираме ситуацията ние изкривяваме представата си за реалността базирано на предишни моменти от нашето съществуване което поражда очаквания които не винаги са реални, но така ние чрез разсъдъка си може да определим дали случващото се събитие е всъщност някаква постановка, докато ако изобщо не анализираме едно събитие то ние сме по-уязвими към външна манипулация на събитията. Това което мисля, че мога да нарека 'аз' е точно тази мисъл и паметта, защото без тях си загубен, преди да се родиш в теб вече са заложени инстинкти които служат на индивида като памет докато натрупа някакъв опит върху които да базира действията си. Без тези инстинкти или памет не мисля, че биха могли да съществуват по-сложно устроени форми на живот. Та дори едноклетъчните имат такъв генетичен код, върху които си базират действията.

Имаш ли някой логичен, който да не включва квантова механика?

Както по-рано казах и аз бих искал да чуя аргументация от другата страна. Силно се съмнявам да има обяснения извън квантовата механика след като повечето от тези твърдения се зараждат с нея. например Heisenberg's Uncertainty Principle, Wave-Particle Puality и съответно probablity density functions.