Welcome to the human race.

[Doom_Stalker]

Не мисля, че има човек на тази планета който може с абсолютна сигурност да твърди едното или другото, след като тази тема е плод на много дебати, но в днешната научна среда е по-утвърдена теорията, че живеем в свят на вероятностите.

Позицията ми по този въпрос е противоположна на общоприетата, макар и да звучи странно предопределеността или с други думи съдбата звучи като доста логично събитие, до сега емпиричния подход само потвърждава моето становище. Знанията са ни ограничени, но събитията са предопределени, ако трябва да дам пример - като хвърлим една монета, можем да изчислим коя страна ще се падне базирано на посоката в която сме приложили сила, оборотите за единица време които монетата извършва, формата и, съпротивлението с медиума или с други думи като вземем в предвид всички физични сили които имат ефект върху тази монета. Същия принцип може да го приложим за по сложни системи които на пръв поглед изглеждат произволни. Нека кажем генератор на произволни числа на компютър, отново ако вземем в предвид оборотите на хард диска, честотата на процесора и прочие може да изчислим с точност кой числа ще генерира. Така на този принцип може да увеличаваме мащаба ad infinitum, примерно ако проследим всички био-химични реакции в мозъка на един човек ще предвидим какво "произволно" число той ще каже, което всъщност означава, че съзнателният живот не е някакво чудо и също така, че the observer effect е погрешна теория. Но това са моите разсъждения, би ми било интересно да чуя какво смята някой на друго мнение.

Може би имаш различно разбиране за съзнание от мен, но не бих се съгласил с това което казваш. Да, наистина детерминизма е валиден в голямата картинка, а когато извадим събитие от контекста то изглежда хаотично и безразборно, но ако се вгледаме дълбоко ще видим, че то е обвързано с много други минали и бъдещи събития. Затова и всяка мисъл е също плод на минало, на някаква вече формирана закономерност в ума. Съзнанието обаче не е ум и само по себе си не е модел,не е подход и "път", който да дава някакво рационално обяснение. Съзнанието е наблюдение, то е инструмент. Също както микроскопа само наблюдава обектите, а не им придава характеристики и не ги включва автоматично в някакви категории. Но тайната към човешкия вътрешен свят, за това как и какво човека мисли, усеща, преживява и т.н. се държи от самия човек. Защото този вътрешен свят е достъпен само за своя създател. И именно тук се намесва съзнанието като един микроскоп, който да прави видими малките детайли за човека. Защото вътрешният свят на човека не се поддава на традиционно научно наблюдение, нито пък може с някаква машина да се разбере нещо повече за човека, освен повърхностното. Логично е да заключим че наистина човешкият ум и мисъл може да бъде изчислен и предвиден, тъй като работи с концептуализирани схеми и вече определени пътища на мислене, които могат да се видят в действията на човека. Но съзнанието не е ум, а обратното. Там схемите на мислене изчезват, защото съзнаването на нещо по никакъв начин не е обвързано с време и цел - с някакъв път, който трябва да се измине от точка А до точка Б, на който съзнанието да състави маршрут и ние да го изчислим... не става така. Това е работа на ума и затова той може да бъде предвиден. Но в съзнанието няма маршрут, няма цел, няма схема на изпълнение, която да бъде предвидена. Затова съзнанието е просто инструмент на човека да вниква в себе си, да гледа в себе си. Нищо повече. Естествено това безпристрастно наблюдение след това преминава в ума, където се концептуализира, обособява и "сглобява" като идея и мисъл - с цел, изпълнение и очаквани резултати. И това може да бъде предвидено, но какво ще "види" съзнанието вече е съвсем друг въпрос, който изисква съвсем различен подход.