Тези неща звучат хубаво на теория, но за да не съм прекалено крайна ще кажа, че просто съм скептична в тяхното приложение на практика. С оглед на човешкия мозък се съмнявам да може да няма субект, да е възможно това ''умиране'' и сливане със "съзнанието" с твоята дефиниция - душа. Защо това съзнание/душа като продукт на мозъка да не е част от матричните модели? Знам, че ти отричаш само идентификацията с мислите, но според мен самата човешка мисъл разваля същността на това "да бъдеш нищо".

И точно, защото проблемът ми е с практическото приложение, исках да ми дадеш признаци за това състояние. Пробвай да не казваш, че се опитвам да го поставя в някакви граници и да го рисувам с мои цветове. Отговаряй конкретно, ако е възможно. По какво се различава човекът, който говори и мисли, но "не се идентифицира с тези неща" от другите? Предполагам не изпитва емоции/чувства? Изпитва ли интерес и влечение към нещо или просто постоянна апатия? Изпитва ли инстинкт за самосъхранение? Общува ли и ако да защо? Спазва ли някакви обществени норми и задръжки? Като цяло: по кои белези се различава от хората, "самоидентифициращи се с думите и отъждествяващи се с ума си" ?