
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Как мислите?
RagioL, препоръчвам ти да прочетеш "Черната книга" (The black book"). Там намерих доста приличен опит за обяснение на това, което всички наричат бог. Според мен Бог не съществува като белобрадия старец изобразен по ренесансовите произведения. Не мисля, че това е Яхве, Шива, Аллах или други негови производни. Има и 1 филм с Джим Кери, който също както ти казваш, мисли, че ще е много по-добър в делата на Бог отколкото самия Бог. Гледай го.
Специално за себе си - не, не мисля, че бих се справил по-добре. Смятам, че всичко, което трябва да се случва се случва по 1 или друга причина. Не виня бог, който и да е той, за това, което се случва по света или в живота ми. Да не забравяме сентенцията, че "оръжията не убиват хора, хората убиват хора"...
И още нещо. Не искам да се заяждам с теб, защото не те познавам, но ме издразни начина, по който си формулирал темата. Искам да кажа това, където казваш, че Яхве бил ревнива кучка, че другите се справяли по-зле от зле платени счетоводители... Според мен ти си на ниво "мразя Бог" и гледаш да го хулиш и обиждаш по всевъзможен начин пред публика. Това е твое решение, но освен, че изглеждаш като неграмотен пубер-бунтар, вероятно слушащ тежка музика, не постигаш кой знае какво добро впечатление.
За да го мразя или обичам, трябва да съм засегнат от Него по някакъв начин или от религията. Ти на какво ниво си спрямо изхвърлените коледни елхи? Предполагам на същото...
Впрочем одеве тука някъде в раздела за религията гледах някаква тема за това "Защо атеистите не вярват в бог? Какво ще им стане, ако просто повяряват?"- голяма глупост беше. Сега се замислям какЪв ли разговор бихте водили на живо. Дали ще се изтрепете? Би ми било интересно...
Не бих утрепал никой заради религиозните му убеждения. Това е все едно да се карам на дете понеже има въображаеми приятели... Не съм и атеист в традиционния смисъл на думата. Тези разграничения вече ми се струват смешни, също както и въпросите за Бог.
Всъщност и атеистите вярват, просто в друга концепция. Но и те си имат своите абсолютни истини, книги със закони, морални постановления, и т.н. И те изпитват нужда да натрапват и защитават някаква позиция, чрез която се изживяват. Затова е цялото наддумване - конфликт на хора които се изживяват и самоопределят чрез някакви идеи. А останалото - научните постулати, псевдо-истините, моралните глупости и т.н. - всичко това е просто пълнеж. Въпросът е в друго ... Въпросът е някой да се изживява като защитник или поддръжник на някаква теза, идея, религия и т.н., и да спори и предоказва постоянно тази позиция, която той е приел като своя. Като че ли тя става част от него и затова има нужда постоянно да я натрапва... А тя дори не е негова...
В действителност самоопределянето с разни позиции, идеологии и религии е за "малките", инфантилни хора. За онези, които само изкопирват някакво мнение и го приемат за своя вътрешна истина. Но за да се поддържа тази вътрешна "истина", тя трябва постоянно да се предоказва, да се (при)вижда във всичко(Както християните виждат във всичко Божия намеса), и да се оборва и оспорва всичко, което противоречи на тази "истина". И в това отношение атеистите не правят голяма разлика от християните... Всичкото е една голяма детска игра. Различни са само ролите и глупостите, с които се запълват...
Та затова питам на кое ниво си? И част ли си от тези игри?
Последно редактирано от Doom_Stalker : 01-16-2013 на 16:52