- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Антипатичен ли ви е defender?
Да, понякога/често мненията му ме оставят с негативни емоции
Не, мненията му съвпадат с моят светоглед
и от къде и как е дошла и се е зародила в тебе тази качествено различна перспектива,.................. която не се подчинява на земните закони и психология................. да не би да си имал досег с отвъдното или ти се е явил дух и те е направил свидетел.
Последно редактирано от defender : 01-19-2013 на 11:58
Това е твърде обширна тема. И е дълъг процес, на израстване над груповия(несъзнателен) стадий в развитието на един човек. Когато вече започва формирането на индивид, на една вътрешна независима система, която все повече се откъсва от колективното "битие" и всичките свързани с нея пътища на мисъл, изживявания, интерпретации и т.н.
а има ли вероятност този човек да живее в заблуда и заслепение.
Всичко е заблуда.... Но не съм аз този, който вярва в нея... Аз не вярвам в нищо, и всичко е просто условна интерпретация - наблюдение, експеримент,резултат. Но и не се слагам сам себе си, в която и да е мисъл и концепция, без значение дали е заблуда или не. Не се изживявам в нея, и тя не е моя живот. Затова и няма как да съм в заблуда. Заблудата не може да съществува без "заблуден".
И кои са тези, които целят да ме погубят? Чудовищата под леглото ми ли?
Последно редактирано от Doom_Stalker : 01-19-2013 на 12:13
зла мисловна сила, държаща хората в заблуда чрез привидно "добри" помисли.
За мен няма "добри" помисли и те не ръководят възприятията ми. Няма и лоши. Всичко това се губи извън рамката на груповото възприятие. И в този смисъл ти казвам че не съм в това измерение на мислене. Ако съм взел някаква "привидно "добра" идея и съм я нарекъл мое "добро" и съм отрекъл "човешкото добро", тогава щеше да имаш право. Но в случая изобщо не става на въпрос за това. Говоря за липса на самата концепция за добро и зло, а не за просто запълването на идеята за добро с нещо "лошо".
След като прочетох този коментар, веднага се присъединявам към тези, които те наричат "заблуден". И между другото, ти написа няколко думи, с които те назовават потребители от форума и всички бяха близки помежду си по смисъл. От тук следва, че този, който трябва да се замисли над това, което пише си ТИ.
Заместител на любовта, има ли кажи ми сега?
Заместител на болката, която чувствам в мойта душа...
Заместител на любовта от който да не ме боли...
Заместител на болката....има ли кажи???
Казах че не съм част от обществената представа за реалност.... нормално е групово-формираните индивиди да ме описват по този начин. И аз дефакто за тях съм такъв. Според колективната представа за реалност(която действа както на колективно, така и на личностно ниво), аз наистина съм заблуден, надут, зъл, или каквото там кой каквото си е харесал. Разликата е, че аз не се "гледам" през очите на другите, през очите на колективното, през очите на мненията, позициите, доброто и злото, и т.н. Затова и не съм групово-формиран индивид....
Мисълта за мен си е просто мисъл. Не се чувствам задължен да и се подчинявам. И не отричам нито една мисъл.... анализирам я, изследвам произхода и... но мисълта не ме контролира. Там е и съществената разлика. Вие отричате или приемате мислите си на базата на това дали са коректни спрямо външно установената реалност(която действа като концепция и във вас). Оттам започвате да играете игра на добри и лоши мисли... издигате в култ добрите, а лошите заравяте в подсъзнанието си. Това води до "разкъсване" на човека... и той вече става жертва на себе си.
Не отхвърлям нито една мисъл, няма и защо да го правя, при положение, че за мен няма лоша мисъл... тя е просто мисъл. Същото се отнася и за събитията около мен. НЕ ги отхвърлям, нито пък се стремя към точно определено тяхно развитие. Събитията са си просто събития. Естествено изследвам произхода, проявлението и характера им, но не играя тази вътрешна игра на отричане и приемане.
Последно редактирано от Doom_Stalker : 01-19-2013 на 12:59
А би трябвало понякога да се замисляш и над думите на околните....особено ако ги чуваш доста често..Но това за теб е неприсъщо, защото ти си над нас. Интересно дали си вътрешно щастлив от този твой светоглед.
Заместител на любовта, има ли кажи ми сега?
Заместител на болката, която чувствам в мойта душа...
Заместител на любовта от който да не ме боли...
Заместител на болката....има ли кажи???
Последно редактирано от defender : 01-19-2013 на 13:09
Щастието е психично-емоционално състояние, определено от това дали фактите от реалноста са съвпаднали с желания модел на реалността. В случая обществото дава наготово един модел на желана действителност. И всяко несъответствие на реалността с него води до нещастие. Обратно пък всяко съответствие води до щастие. Аз нямам желан модел на реалност, затова и фактите от реалността не ме засягат. Щастието и нещастието са контролируеми величини.
Ще дам пример. Ситуация : едно момиченце очаква за Коледа да и подарят Айфон. Това е нейния модел на желана действителност. Когато вместо Айфон и подарят кукла Барби, момиченцето е нещастно. Това е защото реалността не отговаря на модела за желана реалност. В случая, ако момиченцето нямаше предварително изградена представа за това какво трябва(иска) да получи на Коледа, изобщо нямаше да има негативна реакция. Същото, само че в много по-голям мащаб е застъпено в цялото общество, и изгражда обществения модел за реалност, който пък е сбора от "личния" модел за желана реалност. Ето това води до цялото разделение на добри и лоши събития. В действителност не събитията са виновни, а вашето предварително установено разбиране за тях. Събитията са си просто събития. Същото е и с мислите. Мисълта се приема за добра или лоша, едва когато има предварително изградена представа (модел) за мисленето. Затова и вие не се различавате съществено от едно момиченце, което вместо телефон е получило кукла. Но за човек, който не се идентифицира с колективната реалност, тези неща са незначителни. И той не е подвластен на тях.
Последно редактирано от Doom_Stalker : 01-19-2013 на 13:30
На мен ми е интересно дали изобщо ти самият се разбираш, защото ако започнеш да говориш тези неща в реалността ще те помислят за СЕРИОЗНО НЕнормален, или вероятно вече те мислят за такъв. не знам дали си щастлив според себе си, но със сигурност с тези твои светогледи няма как да бъдеш такъв.
Заместител на любовта, има ли кажи ми сега?
Заместител на болката, която чувствам в мойта душа...
Заместител на любовта от който да не ме боли...
Заместител на болката....има ли кажи???
^
^
ами да, разбрах, че доста атеисти са фантазьори.................
Последно редактирано от defender : 01-19-2013 на 13:27
При мен няма светоглед... и всичко, което говоря може да бъде експериментално "доказано", поне условно.
^
дори това че си написа правилно изречението и спазваш светски правила в писането издава светоглед..............
Много ми е интересно какво ще представлява съществуването на един човек, без светоглед ........................ тебе трябва направо да те поканят при Карбовски в Отечествен фронт.
Човек които няма светоглед, е бял лист хартия на който всеки може да си драска каквото си поиска без проблем.
Може би бебетата нямат светоглед.
Последно редактирано от defender : 01-19-2013 на 14:00
Не. Езикът е средство, не светоглед. Използвам езика по предназначение, все пак той затова е създаден. Това не значи че вярвам в неговата истинност. Примерно не вярвам че думата "куче" представлява самото животно в цялата му пълнотта. Думата куче е просто интерпретация на това което е. Също както и всяка останала дума-мисъл. Думата цели да изрази нещо в реалността, но не значи че тя е самата реалност. Тя е само отражение, в което всеки влага свои смисъл и представа. Затова приемането на кучето като думата "куче" СЛУЖИ само за ИЗОБРАЗЯВАНЕ на животното. Тя не е самото животно. Затова и езика е просто средство за онагледяване на "нещо". Но само дотам. Използвам го по предназначение, това не значи, че вярвам в него и се старая да пиша правилно, само защото "така трябва".
аха ти отричаш всичко ама го ползваш, защото иначе ще умреш и не можеш да съществуваш. ок.
още 7 милиарда сме така.