Отговор в тема
Такам... излизам от скоро с едно момче. Много ми харесва,много,много... Даже не мога да повярвам ,какво го е привлякло в мен,че да иска да има нещо между нас....
Той е на 22,аз съм с три години по- малка от него. Мислите ли , че разликата е голяма? Имам чувството,че съм прекалено малка за него, постоянно внимавам да не се изложа пред него , да съм на ниво ,а принципно не се притеснявам толкова,когато излизам с някой.Казвам си ,че ако не стане ,здраве да е ,но с него ми е някак си по -различно , имам тръпка.Чувствам се като малка хлапачка и това ме побърква.
А сега едно друго нещо . Бившата му . Ходили са две години и тя му е изневерила.Симпатично момиче е...На доста семейни събития го е придружавала, има снимки с цялото му семейство,сякаш са я били приели като тяхна снаха. Да не говорим,че даже са адаши с момчето...Той не ми говори за нея,а и аз по -добре да не разпитвам.Просто имам чувството,че тя е била толкова голяма част от живота му,че аз няма да успея да постигна същото. Интересното е ,че той никога не и е казвал,че я обича.
И така... Естествено,че никога не се знае до къде ще се стигне.Може да не успеем да бъдем заедно или да стане нещо друго.
Той ми казва,че му е приятно с мен, показва ми ,че има интерес ,но сякаш не мога да му повярвам истински.Страх ме е да не се окаже,че ме лъже,че не е искрен... На моменти си казвам 'ох ,дано не стане нещо , което да ме нарани,дано не ме заболи' А ми е много приятно с него , какво да направя? Как да се отърся от тези мисли?Искам да съм по -уверена в себе си относно него ,искам да ме харесва още повече и да сме щастливи заедно,а същевременно ме е страх да си помисля за сериозна връзка с него,за да не изглежда,че избързвам .
Прекалено много го мислиш.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Не очаквай да му повярваш за месец, два. Доверието се гради дълго време. А ако не опиташ, няма как да разбереш. Много грешно е обаче да си мислиш едва ли не "ама как ме е харесал", така винаги ще си несигурна, а това си личи. Иска да е с теб и точка. Не се чуди защо.
Разликата ви въобще не може да се нарече "разлика" дори.
Това, че били адаши пък с бившата му не разбирам каква връзка има. И разбира се, че е била огромна част от живота му, щом са били 2 години заедно и явно е била близка със семейството му. Ти не гледай тя какво е имала с него, а гледай ти какво ще имаш с него. Не си на състезание.
В началото е съвсем нормално да ти притеснено пред него, да искаш да се представиш в най-добрата си светлина и т.н. Това определено ще отмине с времето, ако ви се задълбочат отношенията.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Мисля, че е нормално да се чувстваш така, но остави на страна миналото и се концентрирай върху настоящето..
С бившото ми човече бяхме като твоето момче и бившата му... само че малко по-дълго време и... се обичахмЕ.. Той познаваше баба ми, дядо ми, леля.. абе всички май, идвал е на рожден ден на братовчеедка ми, сборове, какво ли не, аз също познавах неговите близки и т.н.. и общо взето всички ни приемаха като.. все едно сме се взели вече и едвааа ли не ще се женим, което ме изплаши известно време преди да се разделим.. но както и да е, май се отклонявам от темата...
Опитай се да не мислиш за бившата му и за всичко останало, а се постарай да си си неговото момиче.
А разликата в годините ви си е много нормална, това изобщо да не те притеснява.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
+1Първоначално написано от Violenza
Разликата в годините ви не е голяма, нормална е. А ти много го мислиш, тя е била част от живота му, но вече не е. За 2 месеца с теб няма как да си имате кой знае какво доверие, то се гради с времето. Успокой се и се радвай на момчето си.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Ако не опиташ, няма как да разбереш до къде ще стигнат отношенията ви!
3 години си е идеална разлика, но то не е важна възрастта, а начина на мислене. Прекалено си неуверена в себе си, което за 19 годишна е малко странно, все пак не си на 15.
Това, че били адаши пък с бившата му не разбирам каква връзка има.
Няма връзка всъщност. Просто ,когато се сетя ,че са адаши и ми идва в главата 'Не стига,че са били заедно толкова време,ами са и адаши.Сякаш са били един за друг смотани доводи, знам.
Принципно съм уверена в себе си. Много рядко ми се случва да се чувствам като 15 годишна. Просто в него има неща,които много ми харесват и чак се учудвам , че съм ги намерила в него. Като ме погледне и спирам да мисля, м тотално....изключвам
Прекалено много мислиш.
Връщаш се в миналото.
Филмираш се.
Той иска да е с теб, ти искаш да си с него - какъв е проблема ?
Не му мисли, а просто действай - ти няма как да знаеш какво ще се случи.
Разликата също не е голяма.
Накрая съмнението ще ти изяде главата и ще се прецака всичко.
Не си набивай филми, не го мисли толкова, не изнасилвай нещата...поне за момента нямаш конкретни основания за това.
Разликата в годините ви е идеална.Що се отнася до бившата му,няма как да ги избегнеш тези неща.В живота на почти всеки човек има една такава връзка,ако не толкова дълга,поне по-специална.И все пак това не трябва да те спира,той е продължил напред.
1 съвет.. Бъди себе си,когато си с него.Не се опитвай да се правиш на по-голяма.Достатъчно голяма си.Дано се получат нещата.Успех
Ох, че ме сещаш за мен като бях колкото теб.. И този който си бях харесала беше на 22, и с бившата му били 2г заедно...
Та, от личен опит, не го мисли толкова, отпусни се и се наслаждавай на компанията му, бъди себе си, шегувай се, забавлявай се, дори да сгафиш нещо, не се притеснявай. Бъди ТИ, защото цялата тази сдържаност и опит да се харесаш, ще ти изиграе лоша шега. Повярвай ми!
Нещата, от които ни е страх по принцип се сбъдват .. и тва ти го казвам от опит, за тва не "предизвиквай съдбата". Релакс и се забавлявай!
Аз пък мисля, че това с адашите е неприятно.Като Сашко и Сашка, примерно. Ужас.
Много са били близки, но са се разделили, нали? Имало е причина. Все още ли се виждат? Търси ли го? Занимава ли го? Ако нямат намерение да се събират пак, не виждам защо толкова се шашкаш. Това, че е имал сериозна връзка, която е приключила, не значи, че след нея мисли да остане завинаги сам, страдайки по голямата си любов. Стани ти следващата голяма любов.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
Работи върху самочувствието си. Достатъчно ми е само да прочета заглавието на темата ти за да ти дам този съвет. Разликата в годините не е голяма.
Казаха ти ги вече нещата. Спри да си усложняваш живота излишно.
И стига идеализира образа му, както ти си имаш недостатъци, така и той. Няма подходящи и неподходящи един за друг, има такива, които са успели да се сработят, благодарение на компромисите, уважението и в името на взаимната си любов, и други, на които нещо не им е достигнало, за да проработят нещата.
Отпусни се...
Две години са били заедно и той не й е казал, че я обича?!
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Именно.
Дори да е имал дълга връзка, да беше казвал, че я обича, да е била навсякъде с него... каква е гаранцията, че няма точно ти да си тази, която да му вземе акъла и да му даде това, което му е липсвало?
За тази възраст- не много.
Колкото и да ни се иска, не може всичко да върви по план, да знаем какво ще се случи занапред и т.н.
Ако я няма тази тръпка, няма да е интересно.
Schhh! Hear the silence...
Определено трябва да бъдеш себе си,разликата не е голяма,че да има различия в мисленето ви.
Отпусни се и говорете за нещата , които ви притесняват.Не четете мисли и , ако не си споделяте,когато нещо ви притеснява няма да върви връзката ви.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
