Трябва ми цялата ви форонна подкрепа :3

[ShtrudeL]

Няма пък, искам коте. И не е някаква прищявка. По-позитивно и спокойно ми е.

А иначе не иска, защото ходела на всякъде (дивани/маси/ест)..
едва ли космите са големия проблем..

И не ме бърка аз да го отнасям заради котето..

Предишното ми ме ядосваше от време на време като ме будеше в 6 часа сутринта и ми скачаше на главата, но въпреки това си го обичахх.

[xoxi]

Предишното ми ме ядосваше от време на време като ме будеше в 6 часа сутринта и ми скачаше на главата, но въпреки това си го обичахх.

Котките са ужасно умни животни и бързо се учат какво може и какво не може да си позволяват. Хигиенните навици също бързо ги придобиват.
Но това как го написа "въпреки това" си я обичала, сякаш е направила нещо кой знае какво. Буденето рано и скачането по главата са възможно най-дребните и почти всекидневни неща, които котето ще прави. Понякога, сравнено с други пакости, са и най-приятните. По-гадно е, когато започне да си чеше ноктите по мебелите, пердетата, килимите, започне да се качва по всичко, което може и съответно да бута всичко на пода. Котките са и много отмъстителни понякога. Ако някой се държи лошо с нея без причина, котката усеща и често отвръща със същото. Космите няма да ги коментирам, ужасни са. Колкото и да се чисти, косми ще има НАВСЯКЪДЕ. Абсолютно навсякъде. Без изключения. Аз имам черни дрехи, които са винаги на закачалка и прибрани в гардероб и пак има бели косми по тях от котката, при положение, че когато съм с тях, нея не я докосвам. Разгонването и мъката около него, може да се премахне с кастриране. Попринцип котките са разгонват сравнително рядко, но при моята в по-ранна възраст имаше период, в който се разгонваше през седмица-две и нервите на всички вкъщи бяха пред скъсване.
Мисълта ми е, че първо ти трябва да си сигурна, че искаш коте. Тези животинчета не са само за гушкане, снимане и глезене. Запознай се първи с всички котешки болести и от какво наистина ще се нуждае едно котенце, за да е здраво, жизнено и дълголетно.

Аз така направих. Майка ми беше твърдо против в нас да има животно. Дори рибки не искаше. Аз обаче пък бях твърдо решена, че в нас ще има животно. Бях прочела абсолютно всичко за котките, често й разказвах интересни/любопитни факти за тях. Веднъж на въпроса дали може да си вземем коте, тя каза, че ще помисли, като това мислене ми звучеше като не. Но на мен толкова ми трябваше. Два дни по-късно, когато тя си дойде от работа я посрещнах с котенце, което ми се побираше в едната шепа. Още като го видя, майка ми почна много да му се радва. Но в първите няколко седмици имаше много моменти, в които АЗ не му се радвах и бях готова да го върна. Въобще не бях подготвена за такова чудо.
Сега в нас всички си го обичаме еднакво и всеки го глези, сякаш е малка принцеса. Майка ми бързо го заобича, въпреки, че и роднини, съседи, приятели и въобще всеки, който я познава се чуди как е възможно това.