Напълно съм съгласна с Блаб. И винаги ме е дразнело, когато някой твърди, че едва ли не си осакатен душевно, ако не харесваш определени класики. Веднъж ме нарекоха снобка, защото не харесвам Шекспир, а той е велик писател. Не споря, че е, просто аз лично не го харесвам. Както и други вечни книги. "Спасителят в ръжта", например, така и не го схванах и не ми стана любим при все, че сума народ го обожават. Еми, вкусове.

Ще изредя и няколко мои любими набързо.
"1984" - Дж. Оруел
"451 градуса по фаренхайт" - Рей Бредбъри
"Тютюн" - Д. Димов
"Осъдени души" - Д. Димов
"Клетниците" - Виктор Юго
"Тримата мускетари" - А. Дюма
Разказите на Карел Чапек
"Малкият принц" - Екзюпери
Ако си падате по Стивън Кинг, четете Лъвкрафт. Той е таткото на хоръра.
"Дракула" - Б. Стоукър
"Гробище за домашни любимци" - С. Кинг
"Сияние" - С. Кинг
"Неизживени спомени" - С. Кинг (мога да кажа, че специално тази книга мен ме промени, ей така, даде ми толкова много за размисъл, че веднага след като я затворих, я препрочетох пак)
"Дядо Прас", "Крадец на време", "Интересни времена" и още доста на Тери Пратчет. Някои го виждат като хумористично четивно само, но в книжките се крият толкова много хитрости и тънки моменти, че човек ахва.
"Вещиците" - Роалд Дал
Като детска книжка бих препоръчала да си дадете един ден на децата Хари Потър. Отваря въображението.
Ииии още доста всъщност.

Слагам само книги, които са оказали някакво особено влияние върху мен, защото смисълът на темата ти е да напишем важни за нас книги. Иначе, като приятно четиво не бих се захванала да изреждам, защото дори само по автори, ще изгубя сума време.