Как да кажа на майка ми, че искам да спя в гаджето ми...

[GG1RL]

Здравейте... имам следният проблем. Първо искам да кажа че съм на 20 години, но майка ми все ме има за малкото й дете, и дори като стане 10 часа вечерта започва да ми звъни по телефона да се прибирам...

Знае че си имам гадже, но не го харесва изобщо.. видяла го във фейсбук, иначе не се познават...
имахме разговор наскоро и се разбрахме, че щом като го харесвам ок, да си излизам с него... но до там..

сега някак си не мога да я питам... подозирам, че ще ми се развика и ще забрани и ще полудее направо... случвало ли ви се е такова нещо? Имали ли сте подобни ситуации?

[ledenakrasota]

В живота на всеки настъпва момента, когато просто трябва да се изправи срещу мама и да каже, че е голям човек. Утре ще се омъжиш и какво? Мама ще те ступа или ще те накаже? Виждам, че ти е взела страха. Нf се стегни! На 20 години си и няма причина да я питаш дали може да спиш в приятеля си. Все пак не е първия срещнат, а твоя сериозен приятел. Казваш й, че ще спиш у него и точка. Тя трябва да приеме, че вече си голяма. Настоявай да ги запознаеш. Тя е длъжна да приеме факта, че утре може да се изнесеш примерно, за да живееш със своята половинка и че си голяма. Оставаш детето за нея, но не може да ти влияе на живота ти. Не допускай да се вкопчва в теб и да диктува живота ти. Просто се изправи срещу страховете си. Нищо нередно не правиш. Голяма си. Тя просто трябва да приеме този факт.

[xXxPETYAxXx]

Като за начало, защо не ги запознаеш първо? Може пък да го хареса. Предложи ѝ това.
И малко си прекалила с родителския контрол. В смисъл, отдавна е минало времето, в което е трябвало да дадеш на майка ти да разбере, че не си на 13 и да не ти звъни в 10.

[Amore-Mio*]

Покажи се вече като голяма и зряла жена, защото вече си такава. Вече си достатъчно голяма, за да решиш сама кое, как и защо, и е глупаво майка ти чак до такава степен да контролира живота ти.

[Ecstasy]

сега някак си не мога да я питам... подозирам, че ще ми се развика и ще забрани и ще полудее направо... случвало ли ви се е такова нещо? Имали ли сте подобни ситуации?

Така - ако си решила да спиш с него защо искаш да я питаш, все пак това си е твое решение, тялото си е твое. Ако искаш съвет за секса просто питай каквото те интересува . НО каквото и да говориш не казвай "аз съм на 20години" и т.н. - това говори само едно - че все още си просто едно дете.

[iiinaaa]

В живота на всеки настъпва момента, когато просто трябва да се изправи срещу мама и да каже, че е голям човек. Утре ще се омъжиш и какво? Мама ще те ступа или ще те накаже? Виждам, че ти е взела страха. Нf се стегни! На 20 години си и няма причина да я питаш дали може да спиш в приятеля си. Все пак не е първия срещнат, а твоя сериозен приятел. Казваш й, че ще спиш у него и точка. Тя трябва да приеме, че вече си голяма. Настоявай да ги запознаеш. Тя е длъжна да приеме факта, че утре може да се изнесеш примерно, за да живееш със своята половинка и че си голяма. Оставаш детето за нея, но не може да ти влияе на живота ти. Не допускай да се вкопчва в теб и да диктува живота ти. Просто се изправи срещу страховете си. Нищо нередно не правиш. Голяма си. Тя просто трябва да приеме този факт.

+1

[ararat]

Как няма да те има за малко дете като още живеете заедно. Ако за 20 години не си успяла да си извоюваш доверие и свобода, от нас какъв съвет искаш?

[JoLLiE92]

Майка ти има ли причина да не го харесва?
По принцип би могла да излъжеш, че ще спиш в приятелка, но това само отлага проблема, вместо да го реши. Ходиш ли на дискотеки, това пуска ли те? Само ако знае, че си с момче ли е такава?

[ludata90]

Разбирам те, и при мен беше така. Отне време докато спре да мрънка. Първите няколко пъти ще ти се дърпа и няма да е много съгласна, но я разбери. И най вече запознай я с гаджето, защото така един вид за нея ти отиваш да спиш при човек, който тя не познава, въпреки че е твой приятел. И аз ако имах дете нямаше ей така да го пускам да спи при непознати за мен хора. Все пак родител е, притеснява се. От друга страна ти за нея наистина си малката й дъщеря, нищо, че си на 20, аз съм на 23. За нея винаги ще си такава. Но не й се сърди, запознай я с гаджето, кажи й, че е нещо нормално от време на време да преспиваш в приятеля си и с времето ще свикне!

[Tsukuda_Hiroshi]

Според мен проблема е, че все още не работиш и майка ти те издЪржа. Докато тя плаща тока, водата, храната - няма да спиш у приятеля си. Като не ти харесва - стани самостоятелна!

[sexa_na_kompleksa]

Като си на 20, започни да се държиш като 20 годишна жена.

[xXxPETYAxXx]

Според мен проблема е, че все още не работиш и майка ти те издЪржа. Докато тя плаща тока, водата, храната - няма да спиш у приятеля си. Като не ти харесва - стани самостоятелна!

Айде бе, и аз съм на 20 и нашите ме издържат все още, но не се държат с мен сякаш съм на 15.
Проблема идва от там, че майка ѝ не познава гаджето ѝ и не го харесва. Докато не ги запознае, нормално да мрънка, все пак щом е сериозен приятел е съвсем в реда на нещата да се запознаят.

[Tsukuda_Hiroshi]

Ако живее на квартира, която си плаща сама, дали родител ще й мрЪнка, че не познава гаджето? Родителите са странни животни - докато си с тях, мрЪнкат за всевЪзможни глупости. Като се отделиш, почват да хленчат как не ги обичаш, как са се затЪжили за теб, колко им липсваш...
Само когато 1 човек е самостоятелен, той е господар на живота си, колкото и мизерен да му е живота (като в моя случай). Всички останали са подложени на мрЪнкане, на критика, на излишни сЪвети и натяквания.

[JoLLiE92]

Може да живееш с тях и пак да не ти се бъркат чак така. Не да не се интересуват изобщо, но не си малко дете, което да наказват, ако закъснее за вечерния си час.
Все пак не е лесно да живееш на квартира, която да плащаш сам, на 20 години. Но пак може да си самостоятелен до някаква степен.

[Chacho]

Сега да не вземеш да се надъхаш, да идеш да говориш и след втората дума на висок тон да насереш гащите? Проведи един сериозен разговор и това е.

[bloodyF]

Докато разчиташ за всичко на майка си, ще търпиш.
Докато те храни и ти дава подслон, а ти с нищо не допринасяш нямаш право да мрънкаш.

[Tsukuda_Hiroshi]

Докато разчиташ за всичко на майка си, ще търпиш.
Докато те храни и ти дава подслон, а ти с нищо не допринасяш нямаш право да мрънкаш.

Май само bloodyF-чето ме е разбрала какво искам да кажа. Синтезиран вариант на всичко, казано по темата от мен ^

[xXxPETYAxXx]

Това, че другите не сме напълно съгласни с мнението ти(ви), съвсем не значи, че не сме Ви разбрали.

[anonymous708973]

Това, че другите не сме напълно съгласни с мнението ти(ви), съвсем не значи, че не сме Ви разбрали.

Абсолютно.

Tsukuda_Hiroshi, аз те разбрах НАПЪЛНО и пак смятам, че грешиш. Това, че живее с родителите си, означава единствено да се съобразява - ако се прибира късно, да предупреждава; да се старае да не събуди целия блок, когато се прибере в 1-2 часа.
Напълно грешно е твоето схващане и произтичащите ограничения, защото нали знаеш какво ще се случи, ако се изнесе. Новопридобитата свобода ще се превърна в хаос, анархия, пълна липса на собствени ограничения.

[JoLLiE92]

Абсолютно.

Tsukuda_Hiroshi, аз те разбрах НАПЪЛНО и пак смятам, че грешиш. Това, че живее с родителите си, означава единствено да се съобразява - ако се прибира късно, да предупреждава; да се старае да не събуди целия блок, когато се прибере в 1-2 часа.
Напълно грешно е твоето схващане и произтичащите ограничения, защото нали знаеш какво ще се случи, ако се изнесе. Новопридобитата свобода ще се превърна в хаос, анархия, пълна липса на собствени ограничения.

Ахем. С една дума свободия. Има неща, които не е нормално да прави едно момиче независимо под чий покрив живее и кой и плаща хляба. А това точно нито е нормално родителите да си позволяват да се държат така с вече порасналото си дете, нито е нормално тя да търпи подобно отношение. Майка ми като бях по-малка също опитваше да налага такъв строг контрол, но с усилия от моя страна разбра, че тая няма да я бъде.
Затова попитах авторката, майка ти има ли реално правото да не го харесва, също има ли ти доверие по принцип на теб когато не си с него?

[onlygiirl]

Няма никакво значение дали живееш с родителите си,или не.Това,че не плащаш за битови сметки и за храна,не ги оправдава на тази възраст да ти казват какво да правиш и да налагат пълен контрол над теб.Ето,ще дам за пример себе си.На 15 години съм,така да се каже дете съм си още.Не плащам за нищо,но това не значи,че родителите ми не са ми дали нужната свобода.Може би достатъчно съм им оправдала доверието и независимо къде,с кого и кога искам да отида някъде,те никога не са ми забранявали/мрънкали.Само да ги предупредя кога ще се прибирам и това е.Според мен зависи и от самия родител.От прочетеното разбирам,че майка ти има пълната власт да диктува живота ти и ти и го позволяваш.Просто поговори с нея и разяснете нещата.

[marin4itu]

И аз съм на 20 години и чак не мога да си представя да имам такъв страх от нашите. Да не говорим, че на 19 се изнесох в друг град, за да бъда с човека, когото обичам. Никога не са ме спирали, да малко криво им беше в началото, но осъзнават, че поемам по своя път.
Момиче, ти си на 20 години, вече си жена, сядаш и говориш с майка ти като големи възрастни хора. Обясняваш как се чувстваш, че те потиска. Без истерии и скандали. Няма значение дали живееш под нейния покрив или не, това не е нормално..

[DENKAZ]

И ми станала на 20.

[teenems]

Първо трябва да поговорите за това,че си на 20г. и вече не си малкото и момиченце.Ти имаш глава на раменете и сама решаваш за действията си.Обясни и ,че го обичаш ,поканил те е на вечеря в тях и искаш да останеш вечерта с него.Като ти каже "не" пак отиди ,за да разбере,че можеш да правиш каквото твоята глава нареди.

[Tsukuda_Hiroshi]

Напълно грешно е твоето схващане и произтичащите ограничения, защото нали знаеш какво ще се случи, ако се изнесе. Новопридобитата свобода ще се превърна в хаос, анархия, пълна липса на собствени ограничения.

Ако има глава на раменете и знае точно какво иска, не е задЪлжително... Аз като се изнесох от наще не сЪм си спретнал бардак примерно... Има хора и хора. Аз лично познавам такива, които живеят с техните и пак всичко е с краката нагоре...