Мразя, мразя, мразя краищата. Това е нещото, което ненавиждам най-много от всичко. Дали е добър или не няма никакво значение. Просто когато известно време съм чела/гледала нещо, което наистина ме е докоснало и то свърши, имам чувството, че съм празна. МРАЗЯ когато стане така.
Иначе в момента чета Стършел на Етел Войнич и Kafka on the shore на Харуки Мураками (на английски я чета нея). Десет малки негърчета на Агата Кристи, Повелителят на мухите на Уилям Голдинг и един куп книги на Тери Пратчет ме гледат жално от рафтовете, но тях после.