За апатията

[Mary_Jane_69]

По-горе беше казала, че да си апатична не е полезно. Какво можем да разбираме под полза, ако не откриваме смисъл? Ако няма нужда да вървиш нагоре, тогава съществува ли въобще понятието "полза"?

Да. Всъщност ползата е огромна. Ако си достатъчно умел, разбираш и научаваш доста неща, освен за другите, главно за себе си. Самовглъбяването има ужасни плюсове, това си е дори един страхотен шанс, да погледнеш на нещата от друг ъгъл, но ако е прекомерно... не води до нищо хубаво. Ако преанализираме всяко нещо по много и много, да - виждаме невидяни до сега детайли, но губим от живота, случващ се около нас. Вглеждаме се в себе си твърде много и доста неща остават на заден план, от което ги боли.

[Chacho]

Да. Всъщност ползата е огромна. Ако си достатъчно умел, разбираш и научаваш доста неща, освен за другите, главно за себе си. Самовглъбяването има ужасни плюсове, това си е дори един страхотен шанс, да погледнеш на нещата от друг ъгъл, но ако е прекомерно... не води до нищо хубаво. Ако преанализираме всяко нещо по много и много, да - виждаме невидяни до сега детайли, но губим от живота, случващ се около нас. Вглеждаме се в себе си твърде много и доста неща остават на заден план, от което ги боли.

Ако не намирам смисъл в живота си, какво ме интересува колко умел ще съм, какво ще научавам и какво изпускам? Не намирам смисъл и в това да търся смисъл. Справи се с тази апатия.

[Mary_Jane_69]

Ако не намирам смисъл в живота си, какво ме интересува колко умел ще съм, какво ще научавам и какво изпускам? Не намирам смисъл и в това да търся смисъл. Справи се с тази апатия.

Смисъл винаги има. Смисъла е дори и само в това, да лишиш света от нещо, или да го дадеш, дори и то да бъде разрушено. Разрушителят пък може би е носил точно тази "мисия" на раменете си. Но не разбира се, толкова опростено, смисъла винаги го има във всяко нещо. Умението е в това, където трябва сам да прецениш кое, докъде граничи. "Смисъла" или си го намираш, или не. Това е.
Справянето е по-скоро еволюиране, в нещо, което тепърва бива да бъде открито.

[Chacho]

Смисъл винаги има. Смисъла е дори и само в това, да лишиш света от нещо, или да го дадеш, дори и то да бъде разрушено. Разрушителят пък може би е носил точно тази "мисия" на раменете си. Но не разбира се, толкова опростено, смисъла винаги го има във всяко нещо. Умението е в това, където трябва сам да прецениш кое, докъде граничи. "Смисъла" или си го намираш, или не. Това е.
Справянето е по-скоро еволюиране, в нещо, което тепърва бива да бъде открито.

И какъв е смисълът да лишиш или дадеш нещо на света? Кое изисква светът да бъде променен, абстрахирайки се от човека? И без нас може да съществува. Представи си една далечна планета, на която ние не повлияваме. Какъв е смисълът да не убиваш на една планета, на която няма хора? А какъв е смисълът светът да съществува изобщо? Защо трябва да има свят?

[Mary_Jane_69]

И какъв е смисълът да лишиш или дадеш нещо на света? Кое изисква светът да бъде променен, абстрахирайки се от човека? И без нас може да съществува. Представи си една далечна планета, на която ние не повлияваме. Какъв е смисълът да не убиваш на една планета, на която няма хора? А какъв е смисълът светът да съществува изобщо? Защо трябва да има свят?

Ох стига си ме карал да мисля в такъв гаден ден. Смисъла е в това, че схемата ти е начертана и ти просто се движиш по нея, с цел да получиш тва, което трябва. Тоест, движим вече начертан път - хоарата му викат съдба.
Света се променя ви-на-ги. От всичко. Дори да го лишиш неволно с 1 мравка - промяна е.
Чакай, чакай. Какво можеш да вземеш, от нещо, което всъщност няма нищо? Просто си е празно.
Защо ли? Не съм някаква Божествена сила или философка от адски високия ранг, която да разяснява такива теми, чиито теми отговор, известен за сега - нямат. Няма как да знаеш. Просто си следваш маршрута несъзнателно и допринасяш с нещо за съществуването си. Може би някой те изследва? А ако имаш невероятния шанс, да ознаеш накъде си тръгнал наистина, а не накъде ИСКАШ и мислиш, че си, хората ти лепват етикет "шизофрения". ;Д