За апатията

[Mary_Jane_69]

Марихуана, при липса на друго. Не съм фен на "парти" наркотиците. Иначе търся да пробвам гъби и лсд.

Недей.
Междувпрочем, тресе те дереализацията.

[RagioL]

Недей.
Междувпрочем, тресе те дереализацията.

Реалността е доста разтегливо понятие.
Ще се изненадаш във каква огромна част от съществуването си човек е несъзнателен.

[DoctorSatan666]

Недей.
Междувпрочем, тресе те дереализацията.

Ако под дереализация имаш предвид интроспекция и трансформиране на вътрешен свят, да. Но не виждам проблема в това. "Реалността" изглежда толкова "реална" че много хора се забиват в нея и тъпчат на едно място - създават си един малък свят и си го защитават от външни влияния, обграждайки се с лъжи. А когато "реалността" е и общоприета, лъжите се консолидират дори повече. И всичко това хората нарекли своя реалност, в нея се изживяват, в нея битуват, за нея се борят, за нея страдат, в нея са НЯКОЙ... и всичкото това само за да не рухне малкият им свят, да паднат всичките им дрехи и да останат "голи". За малкия човек винаги това е най-важно - да бъде НЯКОЙ, да бъде НЯКЪДЕ, да прави НЕЩО, да има илюзията за контрол... А красотата на познанието и просветлението не се крие в поредната скалъпена концепция, нито в посредствените квартални мъдрости. Светът е твърде голям за да се побере в една дребна лъжа.
Познанието и израстването не идват от обожествяването на границите на малкия вътрешен свят, а напротив - от разпадането на тези граници, чрез пълно унищожение на всичко "свято", на всеки закон, всяка псевдо-мъдрост. И това е всъщност дереализацията, поне аз както я разбирам.

[defender]

Ако под дереализация имаш предвид интроспекция и трансформиране на вътрешен свят, да. Но не виждам проблема в това. "Реалността" изглежда толкова "реална" че много хора се забиват в нея и тъпчат на едно място - създават си един малък свят и си го защитават от външни влияния, обграждайки се с лъжи.

виждам, че добре се познаваш.........

[DoctorSatan666]

виждам, че добре се познаваш.........

Същите неща можеш да откриеш и в себе си, трябва просто да кривнеш от пътя - да се изгубиш и да разбереш че няма път. И така всяка посока става път...

Но не, ти предпочиташ да си вървиш по някакви измислени пътечки, украсени с божествени илюзии...