Питанки/Чуденки (тема за обвързаните)

[xXxPETYAxXx]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
Границата си е същата, както и когато си нямаме половинка, но не си и търсим, т.е. всичко до лек флирт, но не и по-нататък. Въобще "граница" и "не трябва" ми звучи, сякаш ще се съобразяваш насила с нещо, само и само защото така е редно, което пък не ми харесва. Всеки обвързан човек би трябвало да не целува/кани на срещи други хора, не защото там е границата, а защото самия той не изпитва желанието да го прави.
Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
Не забравям, държа се нормално. Но, ако се случи така, че да изпитам някаква тръпка, едва ли бих гледала в земята и да си мисля "Аз съм обвързана, не трябва да ме привличат други". Ако мислим така, това не е ли равносилно на "ще си стоя с питомното, няма да гоня дивото, въпреки че дивото ми харесва повече"?!
Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
Не обичам да контактувам с хората, задаващи толкова лигави въпроси. Аз пък не бих задала подобен въпрос на непознат не за друго, просто не ме интересува. А за разменянето на снимки - нали ги има качени повечето.
Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите? Зависи. 1-от настроението ми и 2-от човека насреща. Бих говорила за секс с някого, когото познавам от скоро(е, не чак минути или часове), ако обаче знам, че не би го приел като намек, а като обмяна на идеи примерно. Т.е., ако е обвързан, ако е много далеч и т.н., абе просто да ни е ясно и на двамата, че е просто разговор, а не флирт.
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате? Ами, ако както при мен - да не е флирт, а просто споделяне на опит и идеи, то няма проблем. Обаче, ако се инрересува прекалено за момичето, момичето му прави намеци и т.н. - лошо.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
Да не ми е кученце, че да си го вземам навсякъде. Ако стария ми познаиник се опитва да ме зарибява, бих могла и сама да се справя със ситуацията, най-малкото да си тръгна. Ако пък иска просто да пием по кафе, то какъв е проблема. Ще му кажа, че излизам, ако прояви желание да дойде няма да го спра, но няма да настоявам. Същото важи и за него - ако му се случи такова нещо - да отиде, лично аз бих се почувствала унизително, ако му се натрапвам и едва ли не му нямам доверие.
Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
Ако стане на въпрос да, но иначе не. Не го крия, но е тъпо "Здрасти,...бла-бла-бла..., аз съм обвързана."
Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително? Ами да, подозрително би ми било, ако някой не ми споделя много, но пък държи да знае всичко за мен.
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?Или, че на него му трябва повече време, или просто си е такъв, или не си му толкова важна, колкото ти се иска. Вероятно има и други варианти.


И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
Статиите напоследък са много измислени...и тъпи. Вече се чудят какво да пишат. Не следвайте съвети от статия.

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим? Защото би наранило нас, ако не си дадем шанс да разгадаем чувствата си? Защото не искаме да сме зависими на 101%, дори от човека, когото обичаме, искаме все пак да сме отделни личности? Една среща с бивше гадже например или с някой привлекателен индивид е показна за самите нас си, за това колко сме зрели, колко държим на половинката си и т.н., докато, ако във всичките си действия сме съпроводени от половинката си и тя ги знае, то тогава няма как сами да си "тестваме" чувствата.

.

[babity]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
Всичко е в главата. Но да кажем, че нещо което не правя с други хора докато съм обвързана е секса, примерно.

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..? Ами ако ми е готин човека, 'що пък да не се видя с него по на кафе?

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?) Принципно много-много не се интересувам от хората, камо ли пък в нета.

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите? За секс говоря спокойно с всеки, нямам задръжки в това отношение.
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате? Зависи от контекста на казаното, но като цяло го намирам за нормално. Мъжете пък с тяхното его - двойно повече от нас!

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи? Зависи какво ни е разписанието. Наистина няма никакво значение за мен.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак? Ако се завърти разговора - да.

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
Личното ми пространство е мнооого важно. Ако човекът до теб не ти го оставя, значи става дума за мноооого гадна лепка.

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко? Това, което не знаеш, не може да те нарани. Някои въпроси не са от съществено значение, ако не ги зададеш, но като чуеш отговорите им... да ти стане кофти. Защото винаги накоя от приятелките ти ще е по - хубава от теб, или все някъде там ще съществува панталон, който прави задникът ти да изглежда оргомен... а вие сте момичета и трудно понасяте всичко това.


Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим? Пороците ни по същество са част от нас. Ако ги изкорениш всички или въобще се напаснеш до 100% с половинката, за мен това е равно на обезличаване.

[bloodyF]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?

Излизане и общуване-окей. С мярка. Прегръдки, целувки и пр.-твърдо не.
Но по принцип, ако сме в ситуация на моментно разделяне (както лятото ще сме), му разрешавам да спи с някоя/и. Обожавам го, не деля, но ако е само секс съм по-склонна да го приема, отколкото ако е с чувства и пр.


Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?

Случвало се е да ''забравя'', но не се е стигало до нещо повече.
Иначе аз още на 5-тата минута и питам дали познават приятеля ми Особено ако ходят често в дискотеката, в която работи..

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)

Споменавам, снимки зависи. Ми то с тия въпроси се почва, така че не, не са нормални

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?

Зависи от човека. В подробности-не. С него съм окей, ако коментира с други, но въпроса е да се остане до коментарите. При положение, че ме има мен и съм до него ще говори с мен за това. Ако иска свирка, ще получи. Няма да ходи при разни парантии да им се обяснява какво му харесва и кво не.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?

Зависи. По-скоро бих отишла сама, т.к. искам да се наприказваме с познатия ми. На моя му е тъпо като сме с друг човек навънка, щото докато си говоря с другия и той седи като в небрано лозе.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?

Споменавам, да.


Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?

Ами да имаш и време за себе си. Сам , с приятели и пр. Не може да сте 24/7 и да се следите постоянно. Той знае като излизам, но ако плановете ми се променят в движение не му звъня , за да му съобщя. Нито пък той на мен. Но си казваме после де Подозрително е малко, да. Питай го и ще разбереш.

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?

Не можеш да отговориш на всичко. Ти си преценяваш. Това са малко tricky questions , на който дори самият ти не си сигурен дали искаш да знаеш отговора. Така че по-скоро да, не трябва да бъдат задавани.

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?

Аз имам неща, които не бих искала той да научава. Те са от миналото ми основно. Има неща, които съм правила във връзката ни, които той също не може да ги разбира и не трябва. Обичам го прекалено много, за да му го причиня

[anonymous708973]

странно..

Що бе, Щруди? И при мен се случва чат-пат. Само трябва да кажа, че въпросното излизане ще се състои, за да няма неприятни изненади после.

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
- Знам ли. Всеки си има отделна. Целувка, да речем.

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
- Какво значи "искам да впечатля"? Защо ми звучи като нещо лошо? Аз винаги гледам да се представя като себе си, но в най-добрата си светлина на всички - дали се запознавам с момче, момиче, бащата на приятеля ми, учител, президента, ако щеш, няма никакво значение. Ако някой ми е интересен - момче или момиче, предлагам да се видим на кафе. Не смятам, че е ненормално, честно.

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
- Винаги излиза в разговора, не знам как. Дали по интернет, или очи в очи, ако се сетя за нещо, което е казал приятелят ми, споменавам: "приятелят ми еди-какво-си". Не го казвам специално, един вид като "СТОЙ ДАЛЕЧ!"
Нямам желание да задавам подобни въпроси вече. Обръгнах сякаш. Поне засега. Нямам проблем да отговоря на какъвто и да било въпрос обаче.

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
- Започвала съм запознанства с доста откровения на тая тема, просто така е дошло. Не се е случвало напоследък. Сякаш спрях да изпитвам желание да обсъждам с почти непознати подробности от сорта на какво съм правила и какво обичам. С най-добрия ми приятел обаче (eдно от въпросните запознанства) почти кътните зъби си знаем на тая тема.
Приятелят ми не е такъв тип, че да го прави. Изобщо не споделя с непознати. А ако беше, хич нямаше да съм окей с идеята да обяснява на някви полупознати мадами как обича нокти по раменете, например. КАК ТАКА ще ги говори тия неща о.О Изобщо... никакъв шанс. Ако точно тоя човек го правеше, щеше да е с ясна цел. Ако беше с тая цел, нямаше да сме заедно.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
- Ще отида сама. Ако пак възвърнем по-близки отношения, ще поискам да го запозная с най-важния човек в живота си - какво по-естествено от това все пак? Приятелят ми има 2-3 човека, с които държи да си излиза насаме. Не ме кани.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
- Както казах по-нагоре, винаги се появява в разговора по една или друга причина.

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
- Лично пространство - време за себе си. Всеки има нужда от различно количество и избира да го запълва с различни дейности. Не разбрах втората част от третия ти въпрос (след "и"-то). Аз имам нужда от малко. Мога да съм цял ден с него, накрая да имам нужда от час-два да си измия косата, сменя дрехите и прелакирам и съм готова. Като ходихме на почивка, бяхме около 2 седмици нон-стоп заедно. Стигаха ми 40 минутки да си изгледам сериала и то почти по принуда докато той си говореше с някого насаме. Не обичам да съм в нас, не обичам да съм сама. Това го определям като проблем, върху който обаче не изпитвам огромно желание да работя.
За съжаление, нищо не можеш да направиш. Един безплатен съвет: Не проектирай собствените си желания и очаквания върху хората, били те и близки - задължително ще останеш разочарована.

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
- Не ми отваря статията. Имам бледи спомени, че имаше въпрос и за бройка. Всяка двойка преценя какво е важно. Лошото е, ако за единият е важно, а за другият - не. На мен/нас това ми е проблем. Моят изисква да знае и с изненада открива неща, които "не съм му казала" (о, ужас, как смея?!), чопли ме, мрънка ми, кара ме да се чувствам виновна докато не си кажа всичко, но той самият... избягва въпроса, мълчи ми... Мегадразнещо. Неведнъж сме се карали за това. Безкрайно нечестен двоен стандарт е. Тук мисля да замълча с ехидна усмивчица и да отбележа, че всичко се връща.

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
- Аз нямам проблем да споделям, наистина. С ръка на сърцето го казвам. Чувствам нужда човекът до мен да е наясно с всичко, да му се отдам изцяло, един вид: "Ето ме, аз съм това и това, плюсове и минуси, била съм такава, сега съм такава. Прецени си." Той няма подобна нужда, скрит си е в черупчицата и трябва да подходя доста внимателно и в точно определени много редки моменти, за да се "изповяда". Аз не съм окей с това.

Впрочем, забавно ми е как двойки с някаква смешна като време връзка обясняват как си казвали всичко. Много моля, хората с повечко "стаж" зад гърба си знаят/знаем колко трудно се водят някои разговори - независимо по каква причина. Да не говорим, че за връзка месец-два-три просто е невъзможно да са стигнали до определени теми, би било ненормално, ако са. Не ми спори, само заключавам факта, че нещата, каквито се представят в този форум, често са коренно различни от действителността.

[SpiritInBlack]

Конкретния ми въпрос без да овъртам, е:

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..? Ако съм обвързан , това предполага да съм привлечен сериозно от приятелката ми. В подобни моменти не се запознавам с " ебати яката кака ". Никога не се старая да впечатлявам , държа се естествено и момичетата са привлечени от мен естествено. Няма лошо да изляза на кафе с приятелки ,но дотам.

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?) Не харесвам запознанството в Интернет. Странни въпроси ,ябълков пай , странни въпроси.

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате? Интересно. За какво говоря зависи от събеседничката ми и най-много от настроението , в което съм в момента на разговора. Естествено няма да споделя пикантни подробност как съм я ебал , как ми е духала и т.н. Определено няма да остана очарован , ако приятелката ми е водила подобни разговори.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи? Зависи от отношенията ни. Не приемам някой да ми се изтърси , обаче ако държа на приятелката ми , няма да имам проблем да дойде и тя. И не , ще и забраня.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак? Тс.

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
Значи , че си прекалено нелогична , за да те анализирам. Имам лично пространство , което изисквам да се уважава , но не позволявам приятелката ми да има тайни от мен.

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко? Щото ако приемем , че случайно си харесам леко момиче ( при всичките им кусури , в честия случай са много големи пичове и знаят как да се забавляват ) , в момента , в който разбера, че пуска прекалено лесно , интересът ми ще умре. Не си правя илюзии и не обичам да задавам такива въпроси.


Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?

Щруделче , не знам къв е конкретният повод да питаш глупави неща , но ти си странно момиченце с нерешени емоционални проблеми и каквито и отговори да получиш , едва ли ще ти помогнат.

[anonymous708973]

Имам лично пространство , което изисквам да се уважава , но не позволявам приятелката ми да има тайни от мен.

И хич не ти се струва леееееко нечестно?

Тва мъжете... хич не сте толкова сложни, ама с ей такива изказвания се чувствам като пълен малоумник в по-добрия случай.

[fUcKsMiLe]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
-Доста е тънка границата. Зависи от това какъв е партньора ти.

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
-Не ми се е случвало да каня момче на кафе Мм, също така, когато съм във връзка, не гледам на другите момчета като на обект, който ме привлича.. някак си, а просто като приятели/познати.

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
-Защо да не е нормален? Абсолютно нормален е, когато познаваш от по-дълго човека, разбира се. Да го питаш в момента, в който се запознаете.. за мен ще бъде неловко поне. Иначе да, ще спомена, че съм заета, ако ме питат за това.

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
-Не бих го обсъждала с непознати, освен ако нямам някой познат, с който вече съм говорила за това. Ако се познавам с човека отсреща отдавна, тогава нищо не ми пречи да говоря за каквото и да било.
Ще се почувствам нормално.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
-Мой/я познат/а е. Ако ме покани ще ида сама, ако спомене нещо за него, ще го питам дали иска да дойде с мен. Предполагам ще е същото и за него.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
-В момента, в който се стигне до този въпрос ще го спомена, но да го изтърся така.. изведнъж.. мм, ще бъде неловко :3

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
-Когато сте двама личното пространство, вече не е толкова лично, а по-скоро общо. Вие сте заедно, макар и две отделни личности. Ако има нещо, той е човек, на който мога да се доверя и мога да му кажа/покажа всичко. Общото лично пространство вече е нещо, в което никой друг, освен вас, не трябва да се бърка.

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
-Можеш да отговаряш на всички въпроси, друга е темата, на кои от тях искаш наистина да чуеш отговора. Например въпроса със приятелките и коя харесвал най-много. Това никога няма да го питам, защото после ще го ревнувам от нея. Без причина.. ей така, просто защото ми е отговорил на въпроса.

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
-Нямам тайни, които да пазя от него. Има неща, които още не съм му казала, но с течение на времето, най-вероятно ще разбере и без да ги казвам.

[UniCoWN]

Границата при мен е много строга.
Разбира се, че си спомням, че си имам приятел, когато разговарям с някого. Нелепо е да се захласнеш по случаен познат, когато обичаш някого. А ако се захласваш, значи не обичаш.
Когато говоря с човек от другия пол, винаги пазя някаква дистанция в думите. Но не защото се правя на много важна че си имам приятел, а защото морала ми не го позволява - пак казвам, недопустимо е за мен да проявявам какъвто и да било интерес към друг.
За запознанства в нета няма и да говоря - абсурдно е, дори необвързана не бих пращала снимки и разговаряла за лични неща с някакъв си от нета, дето не го знам какъв е.

За секс не говоря с никого, освен с приятеля ми. Говорим за цветущи подробности. С приятелка мога да подхвърля някое изречение по темата, което обаче не включва илюстриране на мен самата в еди-коя-си поза.

Ситуацията със стария познат: Вероятно ще отида сама. Зависи и за какъв човек говорим. Примерно някой, с когото сме били наистина приятели и по стечение на обстоятелствата не сме се виждали отдавна - да, отивам. Някой, с когото никога не съм поддържала близки отношения - вероятно ще си останем с разговор по телефона. И няма да направя проблем, ако приятелят ми излезе да се види с приятелка. Имам му доверие. Ще питам как е минало все пак.

Лично пространство в една връзка няма според мен. Говорим за сериозно обвързване и намерения, не хайманосване и леки връзки за по месец-два. Няма лично пространство, щом си решил, че ще споделяш живота си с някого. Този човек е личното пространство оттук нататък. Това не означава да сме в течение буквално за всяка минутка от деня, която не прекараме заедно. Това означава да си имаме доверие и без притеснение да допуснем човека до себе си толкова близо, колкото той поиска. Оттук се изгражда доверието за мен.

За въпросите от статията - не съм съгласна, с любимия човек трябва да можете да си споделяте всичко, всякакви въпроси да бъдат с честни отговори. Пак се връщаме на въпроса за доверието - трябва да се разкриеш пред този човек. Не той да се притеснява да те пита нещо, щото нали, да не се скарате.

[cyclops]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?

Границата е много тънка и аз самата не знам къде е точно тя, признавам си. Бих казала до флирт. И то до някаква степен на флирт. Нека не се лъжем и си признаем, че много момичета обръщат приятелските отношение с противоположния пол на лек флирт, без дори да го осъзнават. Природа, какво да се прави. Но не бива да се прекалява. Не бива да се пренебрегва половинката.

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?

Не забравям за половинката, но това не означава, че не обичам да ме харесват.

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)

В нета много внимавам, особено с непознати. Но пък някои хора ме предразполагат да си общувам с тях на всякакви теми, в което не виждам нищо лошо и все пак се знае, че съм обвързана.

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?

Случвало се е, ако си паснем с човека. Просто си говорим за всичко. Било то пред гаджето или не. Обикновено се случва в компания. Но не бих излязла насаме с някой, който познавам от скоро, за да си говорим за секс..

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?

Сама. Какво ще прави гаджето там, при положение, че не го познава. Ако завършем отново контакт с този познат. Следващия път ще взема и гаджето. Същото важи и за него. Ние сме доста самостоятелни в това отношение и не си дишаме във врата.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?

Споменавам. Все в някоя темичка от разговора приплъзвам "приятелят ми". Например "с приятелят ми бяхме еди къде си".

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?

Трябва да има лично пространство при всички случаи, иначе връзката за мен върви към провал. Все пак преди да си се обвързал си го имал това пространство и то трябва да се спази поне малко. Не казвам, че не трябва изобщо да допускаш никой до себе си, но има моменти, в които искам да съм сама, моменти , в които искам да съм сама с приятелите или да отида някъде самичка.


И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?

Можеш да отговаряш на всичко, но трябва ли да досаждаш на човека до теб?

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?

Аз нямам тайни от приятела си. И съм против лъжите от всякакво естество, но държа страшно много на личното ни пространство. Искам да излизаме и заедно и отделно. Все пак така запазваме и тръпката. Нали трябва и да си полипсваме? Довечера ако реша ще изляза с приятелки на клубче, ще се забавлявам, но накрая се прибирам при него, в нашето легло и ще съм най-щастливата! Не искам да си дишаме във вратовете, това би развалило нашите отношения. Понякога се е случвало със седмици да сме нон стоп заедно, но пък в следващия момент имам нужда и от нещо друго и това трябва да се знае. Свободни хора сме преди всичко и това не трябва да се забравя.

[girlwithblueeyes]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?

Не знам границата е доста тънка . Прекаленият флирт може би


Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?

Обичам да правя добро впечатление и да ме харесват , така съм научена от малка . Но това не значи автоматичон да се свалям . Не забравям че имам приятел но не го споменавам постоянно .

В нета много внимавам, особено с непознати. Но пък някои хора ме предразполагат да си общувам с тях на всякакви теми, в което не виждам нищо лошо и все пак се знае, че съм обвързана.

Не съм по този тип общувания не обичам да споделям лични неща с непознати . Но ако персоната ми допадне и съм я опознала можем да постигнем мноог хубав общ език . Пращам снимки, но не на всеки .

оворите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?

Аз за секс говоря основно с момчета . Допада ми защото вниквам и в тяхната гледна точка а пък и е мноог забавно и хубаво . Не с непознати а с момчета който са ми твърде ама твърде близки . Ако приятелят ми го прави няма да имам нищо против . Стига да не споделя чак потробности .

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?

Не си пропилявам стойностните познаства само защото съм обвързана . Ще отида сама и ще се видим като приятели и това е . Аз също не бих имала против ако той е в същата ситуация . И двамаат си вярваме достатъчно .

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?

Да споменавам ама после не започвам да говоря само за него защото става досадно за отсрещният да слуша само '" ами той приятелят ми това или онова"" доста е досадно .

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?

Обичам да имам време за себе си и моите лични нужди . Не обичам да съм с някой 24 часа в денощието стаав ми супер задушаващо и скучно . Оличам да излизам и да се забавлявам с приятели . Не съм от момичета който не излизат навън без гаджето си . Личното пространстов е нужно за да остаавш на саме със себе си и мислите си . Вревмето когато ще направиш нещо за себе си а не за някой друг . Приятелят ми също мисли като мене . Просто за мен еднавръзка в която двойката е като сиамски близнаци е супер тегаво и скучно .

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?

Защото някой от въпросите може да се твърде лични за другият . Попринцип съм си нагла и си питам всякакви въпроси . Но е факт че има и много личин неща . Аз също не обичам да споделям лични неща но пък обичам да питам за тях

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?

За мен като имаш приятел не значи да си знаете и кътните зъби . Имам тайни от приятелят си но те са свързани лично с мене и миналото ми . А и не са толкоав много . Научена съм да минипулирам от дете но не точно в тази връзка се старая да съм искрена защото държа на нея . Обичам да съм с него и държа на него но просто имам огромон его което понякога ми пречи . Но засега нещата са прекраснеи при нас и двамата се стараем много да си запазим хубавата връзка . И двамата си имаме трески за дялкане но си се обичаме .

[cyclops]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?

Излизане и общуване-окей. С мярка. Прегръдки, целувки и пр.-твърдо не.
Но по принцип, ако сме в ситуация на моментно разделяне (както лятото ще сме), му разрешавам да спи с някоя/и. Обожавам го, не деля, но ако е само секс съм по-склонна да го приема, отколкото ако е с чувства и пр.

Извинявай, че се меся, ама нямаше как да не реагирам на този отговор и да не полюбопитствам. Как би му позволила да спи с други заради някаква си лятна раздяла? Ума ми не го побира. Не е като да се разделите години. Освен това не отдавна беше споделила, че вие двамата още не сте правили секс, ако не се лъжа. Е как при това положение ще допуснеш да спи с друга? Не те упреквам, просто ми е интересна каква ти е гледната точка.

[girlwithblueeyes]

Ми за някой хора сексът ен е толкова голяма изневяра . За мен също стига да не е секс с чувства . Мноог повече боли от целувката вмесот от единят секс .

[cyclops]

Да, знам че има такива хора, макар че не го разбирам. Но при нея е странно, защото по мои наблюдения е доста ревнива в някои отношения. Освен това и отношенията й с приятеля й бяха до скоро много странни и сложни.

[girlwithblueeyes]

Аз също съм ревнива приятелят им и той . Но в това отношение сме малко по либерални един към друг .
Аз доколкото знам при тях вееч всичко си е наред .

[urlittlelady]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
--- За всеки човек границата е различна.. но и аз мисля, че е въпрос на държание...

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
---Много добре си спомням. Не се държа по някакъв начин за да впечатля човека отсреща.

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
----Принципно гледам да отбягвам чатове с когото и да било, не разменям снимки, абе не съм аз тази дето се интересува И не, не мисля че е подходящ въпрос.

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
--- НЕ. Не мисля, че трябва да обсъждам това с други момчета освен приятеля ми. Ако той го направи.. ще ми стане може би гадно, но де да знам

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
--- Ами може и по телефона да разбере как съм. А в случай, че приема, което е изключително рядко, ще взема кучето си

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
--- Eстествено

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
---Личното пространство трябва да го има до някаква степен. Прекаленото настояване за такова би изглеждало подозрително, от там се появяват съмнения и т.н и т.н. Това значи, че не е готов/а да сподели личното си пространство и му трябва време.

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
--- Понякога е по-добре да не се задават някои въпроси. Колкото до статията, аз съм задавала някои от въпросите, както и той на мен, и не виждам нищо лошо в това. Смисъл, може да зададеш всякакъв вид въпрос стига да подбереш внимателно времето, в което го задаваш.

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
--- Ние си споделяме абсолютно всичко. Нямаме тайни. Нямаме лъжи. Решили сме, че така е по-добре. А и ако се лъжем, къде отива доверието?