Цитирай Първоначално написано от Amore-Mio* Виж мнението
Нямам все още книжка.
Но месеци преди курсовете започвам/започнах да се уча с баща ми. Притеснено ми беше, въпреки че си карах на полигона и опасност реално нямаше, но когато си седнах на шофьорското място, си включих хладнокръвието и си запазих спокойствието, което е нужно при карането.
Та, мисълта ми е, че не бива да се отказваш. Трудно е, но само в началото - баща ми ми каза, че когато съм убедена в себе си, всичко ще бъде наред. Което наистина си е така. А и вярвай на инструктора си - щом ти казва, че караш добре значи е така. Никой не би те излъгал за нещо, толкова важно, защото в крайна сметка са те излъгали и по някаква си случайност, да кажем, си взел книжката и ти рискуват живота. Ако ме разбираш.
само да уточня... едно е да тръгваш и спираш на полигона, да завиваш, да правиш маневри на задна, друго е на пътя, сам. Щото аз като ги почнах си викам хах лесна работа, нали тръгвам без проблем, завивам... ама като спреш на кръстовище, за ляв завой и се чудиш как се минава... да научих се горе долу, и на изпита на кормуване ме скъсаха. Щото треперих целия. От 2рия път го взех, и 4 месеца си карам. И да ти кажа, като вземеш тъпия розов документ и талона, си нищо повече от келеш който що годе знае правилника... Знаеш ли кво ми беше първия път като карах мойта кола като взех книжка ? То не беше треперене не беше стрес. Що ли ? Щото до мен няма 3 педала... всичко зависи само и единствено от мен! Сега си карам спокойно, и мойта философия (нека хората с по-голям стаж от мен да се изкажат) е - път с предимство - минаваш като се оглеждаш навсякъде, път без предимство - минаваш като се оглеждаш от всякъде, прав път - feel the raw power of car, пешеходна - минаваш ако няма никой стъпал на нея...