За хората с шоф. книжки

[No5]

На всички ни е било трудно в началото, спокойно. Мене инструктура ме пусна през града на 1вия час, при положение, че не се бях качвал на шофьорското място през живота си, но всичко мина добре.
Един съвет - научи правилника и ще знаеш какво да правиш.

... казах на инструктора тогава да не бара педалите или волана освен ако няма пряка опасност за движението..

това не го прави

[prosto_chovek]

Казах от личен опит - аз направих така и за мен беше добре. Ама аз и бях карал преди това.

[Amore-Mio*]

Нямам все още книжка.
Но месеци преди курсовете започвам/започнах да се уча с баща ми. Притеснено ми беше, въпреки че си карах на полигона и опасност реално нямаше, но когато си седнах на шофьорското място, си включих хладнокръвието и си запазих спокойствието, което е нужно при карането.
Та, мисълта ми е, че не бива да се отказваш. Трудно е, но само в началото - баща ми ми каза, че когато съм убедена в себе си, всичко ще бъде наред. Което наистина си е така. А и вярвай на инструктора си - щом ти казва, че караш добре значи е така. Никой не би те излъгал за нещо, толкова важно, защото в крайна сметка са те излъгали и по някаква си случайност, да кажем, си взел книжката и ти рискуват живота. Ако ме разбираш.

[xXxAngerfisTxXx]

Нямам все още книжка.
Но месеци преди курсовете започвам/започнах да се уча с баща ми. Притеснено ми беше, въпреки че си карах на полигона и опасност реално нямаше, но когато си седнах на шофьорското място, си включих хладнокръвието и си запазих спокойствието, което е нужно при карането.
Та, мисълта ми е, че не бива да се отказваш. Трудно е, но само в началото - баща ми ми каза, че когато съм убедена в себе си, всичко ще бъде наред. Което наистина си е така. А и вярвай на инструктора си - щом ти казва, че караш добре значи е така. Никой не би те излъгал за нещо, толкова важно, защото в крайна сметка са те излъгали и по някаква си случайност, да кажем, си взел книжката и ти рискуват живота. Ако ме разбираш.

само да уточня... едно е да тръгваш и спираш на полигона, да завиваш, да правиш маневри на задна, друго е на пътя, сам. Щото аз като ги почнах си викам хах лесна работа, нали тръгвам без проблем, завивам... ама като спреш на кръстовище, за ляв завой и се чудиш как се минава... да научих се горе долу, и на изпита на кормуване ме скъсаха. Щото треперих целия. От 2рия път го взех, и 4 месеца си карам. И да ти кажа, като вземеш тъпия розов документ и талона, си нищо повече от келеш който що годе знае правилника... Знаеш ли кво ми беше първия път като карах мойта кола като взех книжка ? То не беше треперене не беше стрес. Що ли ? Щото до мен няма 3 педала... всичко зависи само и единствено от мен! Сега си карам спокойно, и мойта философия (нека хората с по-голям стаж от мен да се изкажат) е - път с предимство - минаваш като се оглеждаш навсякъде, път без предимство - минаваш като се оглеждаш от всякъде, прав път - feel the raw power of car, пешеходна - минаваш ако няма никой стъпал на нея...

[draid]

Малка поправка. Не е необходимо да е стъпил някой на пешаходната за да спреш, достатъчно е да има хора на тротоара на кръстовището. Хубаво е човек да се научи малко на култура на шофиране, да не натиска клаксона за щяло и нещяло, да не се възползва винаги от предимството си (както се казва днес ти правиш добро на някой с ляв завой, утре на теб ти правят )

[xXxAngerfisTxXx]

Малка поправка. Не е необходимо да е стъпил някой на пешаходната за да спреш, достатъчно е да има хора на тротоара на кръстовището. Хубаво е човек да се научи малко на култура на шофиране, да не натиска клаксона за щяло и нещяло, да не се възползва винаги от предимството си (както се казва днес ти правиш добро на някой с ляв завой, утре на теб ти правят )

след като 2 пъти 2 жени стоящи на тротоара пред пешеходна ме гледат - спирам, махам с ръка да минат те пак - вече не си хабя спирачните дискове. Има пешеходци дето не знаят откъде как се минава... смятай

[pifiella]

На изпита ми изскочи един старец пред колата,ама той буквално изскочи от един храст(карах между блокове и градинки).Така яко набих спирачките, но добре,че карах с 30-35 сигурно.Те бяха едни еднопосочни,със спрели коли отвсякъде,това ме спаси...
После инструктора излезе да му се кара,ама той беше някъв ненормален човечец.
А на вътрепния един ме удари отзад.Валеше дъжд,аз спрях на пешеходната,че имаше дечица и тоя зад мене бам,тогава вече се уплаших.Излезе едно момче,започна да се извинява,това на всеки се случвало,там уредиха нещата с инструктора,но много се стреснах.

[anonymous708973]

и мойта философия (нека хората с по-голям стаж от мен да се изкажат) е - път с предимство - минаваш като се оглеждаш навсякъде, път без предимство - минаваш като се оглеждаш от всякъде, прав път - feel the raw power of car, пешеходна - минаваш ако няма никой стъпал на нея...

Бих добавила: Внимателно през кръговите, първо за пешеходци гледайте, за коли - чак като навлезете навътре. И да не пресечете нечий път, че става страшно...
Давам си сама съвети :д

[runway27]

значи, взех още 2 часа и опр. е маааалко по-добре, ама през кръстовищата е голяма обърквация, особено, като трябва да завивам наляво. Другото, което ми е още трудно е, като минавам през някакви супер тесни улички на повечето завои се налага да ми докосва волана

[draid]

Левият завой на всички начинаещи е труден, с времето ще свикнеш. Другото е от габарита на колата и с него се свиква, като се научиш трябва да можеш да се справяш без проблем и с кола в която си от 5 мин.

[runway27]

дано, ся другата седмица се разбрахме да карам всеки ден да видим как ще е

[nosferatu23]

Левият завой на всички начинаещи е труден, с времето ще свикнеш. Другото е от габарита на колата и с него се свиква, като се научиш трябва да можеш да се справяш без проблем и с кола в която си от 5 мин.

От личен опит ли , или пак НАИЗУСТ Ще се справи без проблем ама друг път , щи дам една кола която няма да може да я свикнеш през целия си живот , дори да си най големия про компютърен рейсър някога живял , и после въртял геврек на тир да кара банани от Танзания до Китай не е тъй лесно както викаш , не всяка кола е всяка , сещаш ли се маняк

[sToyAncHo]

Аз карам само в село, защото нямам книжка и въпреки това за много малък стаж (около 100тина километра) се научих да тръгвам като хората, да паркирам, да опъвам ръчна ;д ама свикнах и сега се чувствам много спокоен и съм почти сигурен, че като започна курсовете само трябва да прочета правилника, за да понауча някои правила и съм так-так ;д

[GeGaSa]

А бе трудно ли ви беше в началото ? Аз не знам, направо ми идва да се откажа, а съм и момче.. Първите 2 часа извънградско добре, после като почнаха часовете в града пълен шок, не знам къде се намирам. Има чувството, че никога няма да свикна, та затова и обмислям да се откажа, а още съм на 5-я час Като знам какви хора стават шофьори започвам да се мисля за ебати некадърника. Инструктора ми е точен, спокоен и добре обяснява, но така и не мога да свикна. След всеки час ми казва, че вървим добре, но няма кво да се лъжа пред себе си - нещата куцат, а имах такова желание..

Предполагам на всички им е било малко или много трудно, смисъл когато за първи път се качват на кола, когато са се записали на обучението, друго е да караш от малък, и съвсем друго за първи път на 18...
На мен не ми беше трудно, баща ми ме учеше от 9-10 годишен, сега септември месец мисля да се записвам за Ц, пожелавам успех на всички които сега започват и смело (y) няма да се отказвате.
Всеки се учи, няма научени хора

[AzTheUser]

В началото е трудно.Никой не се ражда научен,а това да караш(по правилник)е доста по-трудно,отколкото изглеждаше,като сме гледали като малки бащите си примерно Има доста голямо количество фактори,които трябва да се наблюдават и да се съобразяваш с тях,а ти още си на 5 час-нормално да се чувстваш като в небрано лозе.Имаш още 25 часа(с други думи 5 пъти повече от това,което си минал досега) после изпити,евентуално някакви допълнителни часове,после еди си колко време сам в колата,и тогава вече ще си спокоен,че можеш да караш.Няма как да искаш след 5 учебни часа,които даже не са пълни астрономически часове,да се справяш зад волана.

[cunt]

важното е инструктора ти да е печен и да те научи. Нормално е в началото да се чувстваш така ,всички сме били на твоето място ,никой не се ражда научен. Дори и след като си вземеш книжката пак ще имаш проблеми в началото ,защото 30-35 часа са супер малко ,за да се научиш да караш особено ако живееш в София.

[melany94]

А бе трудно ли ви беше в началото ? Аз не знам, направо ми идва да се откажа, а съм и момче.. Първите 2 часа извънградско добре, после като почнаха часовете в града пълен шок, не знам къде се намирам. Има чувството, че никога няма да свикна, та затова и обмислям да се откажа, а още съм на 5-я час Като знам какви хора стават шофьори започвам да се мисля за ебати некадърника. Инструктора ми е точен, спокоен и добре обяснява, но така и не мога да свикна. След всеки час ми казва, че вървим добре, но няма кво да се лъжа пред себе си - нещата куцат, а имах такова желание..

Въобще не се отказвай, така е в началото. Изтърпи си часовете, голям кеф е да не се съобразяваш с градския транспорт, да не ти смърди на кисело и да ходиш където си искаш, когато си искаш. Истината е , чче и след курсовете няма да можеш да караш, но после вземеш ли си твоя кола се научаваш за нула време.

[dimitar_ak]

Шофирането е просто една база от двигателни навици. Те се заучават с тренировки. Сигурно вече не помниш колко трудно си подкарал велосипед, но нещата са напълно аналогични. Тренираш докато добиеш увереност. После дори няма да се замисляш като си зад волана.

[nosferatu23]

след като 2 пъти 2 жени стоящи на тротоара пред пешеходна ме гледат - спирам, махам с ръка да минат те пак - вече не си хабя спирачните дискове. Има пешеходци дето не знаят откъде как се минава... смятай

Аз ги блъскам ама гледам да е леко че ще ги смажа иначе

[granger]

Аз ги блъскам ама гледам да е леко че ще ги смажа иначе

Вярвай си.

Иначе - усет ,бе,момче. Няма как да нямаш усет за колата. То няма начин как по малка улица да караш бързо, да правиш завои с невъобразима скорост. Ако не ги усещаш нещата,няма как да си те получи,освен с много практика,която не се равнява на някакви си 30 часа.

[nosferatu23]

Вярвай си.

Иначе - усет ,бе,момче. Няма как да нямаш усет за колата. То няма начин как по малка улица да караш бързо, да правиш завои с невъобразима скорост. Ако не ги усещаш нещата,няма как да си те получи,освен с много практика,която не се равнява на някакви си 30 часа.

а ти вярваш ли на усета си ? не спирам защото винаги искам да си свърша работата бързо

[granger]

Да,вярвам на усета си, имам опит,не е особено голям,но го имам. Много ми е интересно като насвяткаха камери по кръстовищата пак ли не спираш?

[nosferatu23]

Да,вярвам на усета си, имам опит,не е особено голям,но го имам. Много ми е интересно като насвяткаха камери по кръстовищата пак ли не спираш?

камерите ги има от няколко години , все още не съм получил фотографска снимка.дали е заради моят късмет,дали е заради колата ми нямам идея , няма и да разбера честно казано не спирам защото пешеходците са неадекватни,те са в правото си да преминат но ги е страх да минават пред мен.последният път когато реших да пропусна пешеходец , той изчака , аз продължих и мина след мен в смисъл спрях напразно и чаках като шматка , след това се ядосах и го напсувах

[granger]

Има хора всякакви, аз винаги спирам на пътека и пропускам. Ако не ме отбележат - махвам с ръка или в краен случай удрям клаксона!

[nosferatu23]

Има хора всякакви, аз винаги спирам на пътека и пропускам. Ако не ме отбележат - махвам с ръка или в краен случай удрям клаксона!

като удариш клаксона може да се ядосат , или да се стреснат , другото като ше говорим за забранени неща , знаеш ли за използването на клаксон в населено място