- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Къде да търся любовта ?
Хъхх, търси си я, само ще си изгубиш времето, а когато те сполети ще се чудиш, къде е отлетяло времето?!
Човек решава към какво да вложи енергията си само ако мисли трезво и нищо не замъглява мисълта му. А в случая както ти сам каза човешката психика е слаба, лесно се поддава на такива капани в живота. Да не мислиш за сериозен проблем е невъзможно особено когато той е всеки ден пред очите ти!
Всеки човек има предпочитания. Доминиращите хора както ги нарече си личат когато седнат да говорят на маса. Всеки си знае нервите, търпимостта, възможностите и може сам да преценява дали иска дадено нещо. Не може ли човек да има една физическа връзка без проблеми?
Мисля, че не ме разбра. Човек, който се хваща с друг човек, за да не е сам, е човек, който си търси заместител за нещо, което му липсва, но иска да има. В конкретния случай - любов. И когато получи някаква форма на това, което иска, той се старае да не го изпусне на всяка цена, защото това го кара да си мисли, че се чувства по начина, по който мечтае и не е сам, другите виждат, че не е сам, човекът от самовнушения започва да се чувства дори задължен пред обществото да бъде с този човек, защото до голяма степен се е хванал с него заради обществото. От другата страна, човекът, който се хваща с такъв човек, обикновено усеща, че търсещият другарче е по - слаб, затворен, уязвим, и има две причини да започне такава връзка - едната е да се възползва от това, че другият просто няма да иска да го загуби и да прави с него каквото си иска, докато не му омръзне, а другата е той да е същият, на ръба на отчаянието, тогава връзката може да е както много дълбока и успешна, което е рядък случай при това положение, така и пълен провал, защото двамата не знаят какво точно искат. И статистически погледнато, 90% от този тип връзки завършват с много сълзи за поне един от двамата.
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
Това може да го има може и да го няма като вариант. Дори и подходящия, може да се окаже неподходящ и всичко да завърши с лоши чувства. Тогава кога ще откриеш правилния човек без да търсиш и да пробваш и как може да очакваш от човека до теб да те прави щастлив ако ти не правиш нищо за него и връзката? Значи в крайна сметка през горе твоята описана ситуация може да мине всеки. Никой не е застрахован. Но в случая аз мисля че тя просто иска някаква връзка, което означава че може би няма да мине през стъпките които си описал.
Винаги има риск нещата да се оплескат. Но когато започваш една връзка поради факта, че просто не искаш да си сам, ти тръгваш с друга нагласа към тази връзка. И тази нагласа не е "как ще бъда щастлив с този човек", а "как а не го загубя" още от самото й начало. Което не е предпоставка за нищо хубаво и обикновено се прави от хора, които са по - чувствителни на тази тема, тя им е болна и са склонни на много силни психози в следствие на прекратяването на такава връзка.
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
Не търси, защото няма да я намериш. Тя ще те намери. Или както казва Пикасо: Аз не търся. Аз намира.
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
А каква е разликата в случая от нормален човек който не търси връзка но случайно се появява човек в който се влюбва. Няма ли ситуацията да е същата?
И още един въпрос, от къде си сигурен че тя ще бъде влюбена в първия човек. В началото всеки си мисли че е влюбен след това му минава :P
Разликата е в нагласата, с която се подхожда към връзката. Когато случайно те срещне любовта, ти влизаш в такава връзка с чувство на изненада от това, което се случва и екзалтация, които после утихват, но ако нещата са добре, връзката има бъдеще. Докато при връзка по нужда влизаш с чувство на страх и несигурност и тепърва се опитваш да възпитаваш у себе си чувства, модели на поведение и прочее, което мислиш, че е редно, защото си започнал тази връзка като модел на подражание на останалите.
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
Какво трябва да направи тя за да не изпадне в тази ситуация и в това състояние?
Ами аз като казах че всеки може да преценява какво може да понесе не е ли същото!
В крайна сметка това ми беше мисълта че коментарите от сорта не си търси гадже няма да и решат проблема.
Може да излезе с човек който може да понася и да я разсейва от проблема. А да изпадне в ситуацията че да прави всичко за него си зависи само от нея и от неговото отношение. Ако тя наистина го харесва няма нищо лошо и е нормално да го направи, това както казах може да се случи и на опитни и на неопитни.
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
Да изграждаш щастие образно казано може да звучи като да запълниш наполовина пълната дупка
А това да ползваш някой човек като пълнеж звучи грозно. Защо не кажеш същото но с други думи примерно да споделиш моменти с някого. Иначе така казано все едно всичките ни приятели са едни пълнежи в живота.
Щастието си е щастие и не съществуват разновидности. Няма щастие с карамел или щастие с конфитюр от вишни. Ако си щастлив, си щастлив, без значение дали такъв те прави човека до теб, новия лаптоп или нещо съвсем различно.
Любовта не означава запълване на празнина. Любовта означава допълване на двама души в името на общо щастие. Другите клишета просто звучат... ами, глупаво.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Аз пък, да ви се похваля, се записах на степ аеробика. Отидох на една тренировка и направо ще умра от мускулна треска.
Да се таковам в мързеланата...
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last