Здравейте!
Преди време от друг профил ви попитах дали има смисъл от любовта от разстояние. (сега не мога да вляза от него) Та... аз вече мога сам да си отговоря на този въпрос - отговорът е: не, няма. И двамата си бяхме виновни, може би в мен бе по-голямата вина, защото се затоврих доста в себе си последните месеци и се вкарах в луди филми.

Не сме си казали все още "сбогом" официално, но вчера всичко се срина. Тя ще го каже и съм готов да го приема. Обичам я и я мразя. Искам я и не я искам. Може би ме е яд повече на това, че се раздадох на макс, никога не съм се раздавал така. Имам познати, а и чета истории как момчетата изневеряват на половинките си, удрят ги, псуват ги, държат се зле с тях и те продължават да си ги обичат с години. Аз съм обратното (не съм чехъл).
Както и да е - няма значение случката, вас това не ви засяга - просто исках да напиша мнението си по въпроса, който зададох преди година и половина.

П.С. Иначе бяха много хубави почти 2 години
След второто голямо разочарование в моя живот, определено не вярвам вече в жените и изобщо, че има една сериозна, която да си допада с мен и да се допълваме. Чао!