Към по-социалните

[BloodyDreamer]

При положение, че десет човека нямат нищо против да бъдат заедно, но никой не иска да бъде с мен, бих казала, че е доста очевидно, че проблемът е в мен. Просто в началото на годината ги чаках да дойдат при мен, те пък не идваха (нормално) и... мене ме беше срам да отида при тях. В междучасията ми беше скучно и почнах да си нося книжки да чета, всички ме гледаха някво странно. Книгите като се добавят към високите ми оценки и готово - лепнаха ми етикета зубърка. После осъзнах, че грешката е моя и че първо трябва аз да съм тази, която да им покаже, че не съм толкова странна и различна. Да, обаче сега още повече ме е срам да отида при тях, защото вече са си на групички и ще е някакво много тъпо просто да им се изплющя. Няма да знам как да се държа, те си имат някви си техни бъзици, истории, работи, аз само ще стоя и ще гледам тъпо.
Колкото до курсовете - ходя на пиано, китара, рисуване, химия и биология. Пианото и китарата са като частни уроци. Тези, които ходят на рисуване са или по-малки от мен или вече завършили, които идват да си довършат домашните от университетите. На биологията сме с един приятел, на химията сме с него, най-добрата ми приятелка и още двама-трима, все хора, които вече познавам, смисъл... имаме добри отношения. Но аз искам някой по-различен. Някой, който има много общо с мен, но нищо общо с нещата около мен.
Оф, изобщо не знам защо пиша по форуми, когато знам точно какък е проблемът, как да го реша и защо не съм го разрешила още. Не знам просто какво чакам.
А, също - аз не се мисля за различна. Но заради интересите ми (заради книгите, различната музика, която слушам и всички извънкласни дейности, на които ходя), хората като че ли не могат да ме разберат. Не знам кое му е сложното, но...

[klimatronik]

При положение, че десет човека нямат нищо против да бъдат заедно, но никой не иска да бъде с мен, бих казала, че е доста очевидно, че проблемът е в мен. Просто в началото на годината ги чаках да дойдат при мен, те пък не идваха (нормално) и... мене ме беше срам да отида при тях. В междучасията ми беше скучно и почнах да си нося книжки да чета, всички ме гледаха някво странно. Книгите като се добавят към високите ми оценки и готово - лепнаха ми етикета зубърка. После осъзнах, че грешката е моя и че първо трябва аз да съм тази, която да им покаже, че не съм толкова странна и различна. Да, обаче сега още повече ме е срам да отида при тях, защото вече са си на групички и ще е някакво много тъпо просто да им се изплющя. Няма да знам как да се държа, те си имат някви си техни бъзици, истории, работи, аз само ще стоя и ще гледам тъпо.
Колкото до курсовете - ходя на пиано, китара, рисуване, химия и биология. Пианото и китарата са като частни уроци. Тези, които ходят на рисуване са или по-малки от мен или вече завършили, които идват да си довършат домашните от университетите. На биологията сме с един приятел, на химията сме с него, най-добрата ми приятелка и още двама-трима, все хора, които вече познавам, смисъл... имаме добри отношения. Но аз искам някой по-различен. Някой, който има много общо с мен, но нищо общо с нещата около мен.
Оф, изобщо не знам защо пиша по форуми, когато знам точно какък е проблемът, как да го реша и защо не съм го разрешила още. Не знам просто какво чакам.
А, също - аз не се мисля за различна. Но заради интересите ми (заради книгите, различната музика, която слушам и всички извънкласни дейности, на които ходя), хората като че ли не могат да ме разберат. Не знам кое му е сложното, но...

Разбирам те идеално. Страхуваш се просто ей така да отидеш в групичката на някои , защото не знаеш какво да им кажеш, а те ще те зяпнат учудено...
Ето , аз съм ти жив пример, че така пропилях много мои златни възможности за сприятеляване с класа ми.
Та... пак повтарям нищо не губиш. Дори да се изложиш , дори да не те приемат - така или иначе, когато завършиш - нито те ще те запомнят, нито ти ще ги помниш... Ако нищо не стане - оставаш сама, но имаш възможността да сътвориш дълготрайни връзки, защото приятелите от класа - остават дълго.