Здравейте, моята история е такава. Излизах с едно момче 3 месеца , 4 години по-голям от мен.Адски много ми харесваше и продължава да ми харесва . Той е от тия момчета , на които не може да се вярва много , бях наясно с това още от началото , но се влюбих и той знае това , сама му го казах. Последният път когато излязохме, се наложи да седнем при други хора , тогава той се държа много глупаво с мен , все едно не бяхме излязли двамата , нямаше какво да си кажем и като цяло на мен ми беше много тъпо и неловко , но не му казах. Постоянно казваше,че съм келеш , че се лигави с мен,защото не може да се държи по друг начин с мен. Това обаче не беше така , просто и аз бях по-различна , когато съм с него , просто много го харесвах.Сега не сме си писали и излизали почти от месец , защото аз му казах , че не искам , което естествено не беше така , но просто трябваше да го направя, накараме да се чувствам много тъпо. Знам , че на него не му липсвам и всичките му приятели казват да не се занимава с мен , но той ужасно много ми липсва , пробвах се да му пиша веднъж , но той не отговори , чувствам се много зле , защото не съм свикнала така да се дърржа с момче и някой да ми харесва толкова много , че да съм готова да пренебрегна себе си заради него. Знам , че на него му е все тая , знам , че за него съм нищо , но какво да правя аз , като постоянно за това си мисля.....