Отговор в тема
Хванах се , че пак прелитам към руската класика и това ми харесва.Ох,като си представя ,че ще мога да си чета Достоевски, Чехов, Гогол,Пушкин и всички руски прекрасници и ми идва да пищя от кеф!
Иначе сега съм се захванала с Есенин <3, толкова да го обичам, просто ми докосва душичката.
Иначе ,ако някой има профил в Goodreaders.com да свирка!
maDamn
АзПървоначално написано от granger
... ако имаш в предвид goodreads де
Иначе тия дни съм се хванала да си прочета книжките, та скоро ще се включа адекватно по темата
ко съм написала аз...иначе ,да, много ми е прекасничко това местенце...
http://www.goodreads.com/myjarofdirt
maDamn
Уж те добавих
И аз те добавих :Д
1984 не ме грабна.
Проклятието на Кинг си заслужава.
Достоевски ми е бавен.
Есенин ми е любим!
Чета Жената в бяло и ме чака и Дума Ки на Кинг :Д
туй от мен за сега!
Най-накрая приключих "Gone with the wind".....дълбоко съм потресена от тая книга, даже в момента не мога да си събера мислите и да я изкоментирам. Утре като ме пусне емоцията.
И моля някой да каже, дали "Десет малки негърчета" е също толкова тежка,че емоционалният ми запас се изчерпа за момента и не ми се започва веднага толкова трогателна книга.
Десет малки негърчета не е тежка книга :Д спокойно. Започни я
Мерси...хич не обичам да ги проучвам книгите какви са предварително, ама в момента ми трябва точно нещо с повече факти и по-малко емоции
Нещо не ме грабна "Десет малки негърчета" , иначе мисля да си освежа руското в мен
Но ми се чете нещо,което да ми открадне душичката и да ми я върне пълна с Имоции
maDamn
Подкрепям!
Чудиш се дали си бременна? Кажи:
1. Дата на последна редовна менструация /ПРМ/ 2. Дата на рисков полов акт и 3. Продължителност на менструалния цикъл /МЦ/.
Списък на медикаментите, отпускани без рецепта- http://www.bda.bg/images/stories/doc...ed_inf/OTC.pdf За всички останали отнасяте БАН!
Шофирай разумно- стигни жив!
Така да си напиша сега коментара за „Gone with the wind”.
Със страшно смесени емоции съм и не мога да изложа точното си мнение за книгата. Едно е сигурно...за мен беше крайно въздействаща....дори последните 60на страници едвам ги прочетох, понеже ситуацията стана крайно тежка.
Това, което ми хареса:
- Книгата засяга една безкрайно интересна за мен тема и една безкрайно привлекателно изглеждаща част на Америка- робството и Юга. Оцених историческата база на книгата, макар личната история на героите да беше доминантна. Видях една различна гледна точка за Гражданската война- тази на южняците-демократи и колко тежка беше тяхната съдба по време на и след войната....въпрос, върху, който не се бях замисляла никак.
- Увлекателно е написана цялата история, на разбираем език и без прекалени превземки. Действието доминираше над празните разсъждения и имаше динамика...аз предпочитам такива книги.
- Образът на Скарлет О’Хара- не ми се е случвало дори след прочитането на книгата да не мога да оформя крайно мнения за някой герой. Постоянно се лутах с мнението си за тази харизматична личност- ту жестоко се дразнех на безкрайната й лигавост, превземки, егоизъм и егоцентричност, ту й се възхищавах на оправността, силата на характера и трезвото мислене. Ту желаех и имах нужда от трагичен край за нея, ту накрая се молех животът й да се нареди най-накрая. Определено мисля,че най-големия плюс на книгата е именно образът на Скарлет.
- Образът на Рет Бътлър- едва ли има жена, за която този мъж да не е крайно увлекателен, привлекателен и интересен. Радваше ме със своята хапливост, ироничност, със способността му да чете хората и винаги да преценява правилно ситуацията. Безкрайно обаятелен и харизматичен в своята неподпpавена циничност.
Това, което не ми хареса:
- Прекаления драматизъм в последните страници на книгата, а и като цяло твърде многото смърт през цялото време. Да войната и смъртта вървят ръка за ръка, но все пак мисля,че трагизмът дойде една идея в повече.
- Имaше моменти (във втората от книгите), когато просто ми беше трудни да чета.....твърде много описание на политическата обстановка, твърде голямо внимание на Реконструкцията (то нямаше как да се мине без това, но мен ме вълнуваха най-вече личните истории на героите). Около 2 седмици влaчих тези по-безинтересни 100-200 страници, но след като ги минах не можах да я оставя.
- Има доза расизъм в книгата и вероятно събитията и отношенията между хората са изопачени, но предвид факта,че е писана през 30те години на 20те век, няма как да е иначе.
- (Лек спойлер) Най-голямото ми разочарование е съсипването на образът на Рет Бътлър в края на книгата.....това изживях най-тежко....почти нищо не остана от силната, обаятелна личност, която вярваш,че нищо и никой не може да съсипе- Скарлет О’Хара може всичко. Тази подигравка с неговия образ е част от прекаления трагизъм в книгата.
Цялостна оценка- трябва да се прочете, заслужава си. Кара те да съпреживяваш болките и радостите не героите, кара те да се ядосваш на неправдите или на глупавите действия на хората, кара те да плачеш, абе кара те да чувстваш.
П.С Аз лично бих прекръстила книгата на: „Скарлет О’Хара- наръчник за оцеляване по време на война и Реконструкция.”....Беър Грилс пасти да яде.
Днес започвам 10те малки негърчета.
Остават ми 230 страници от "Жената в бяло". Утре ще коментирам.
Не само железният светилник, ами и остатъка от тетралогията. Преспанските канбани, Илинден и Гласовете ви чувам
^Разбира се
Жената в бяло ме разочарова. В първите 200 и кусур страници вървеше бавно, а на 400-та страница разбрах за развръзката в книгата. Предсказуема е. Убих си желанието да я завърша. И все пак, ще си я прочета. Утре ще споделя по-обстойно.
Атм съм разочарована.
Надявам се да не ме изядете с парцалките, но за мен Светилника е класа над всичко останали български романи. Тетралогията е много силна, с лекота си го прочетох, както и книга втора, надявам се да ми остане време и за останалите 2.
Иначе мисля да си опресня "Братя Карамазови" , определено не беше за мен някога,но сега съм готова да и се отдам
maDamn
За "Жената в бяло" на Уилки Колинс:
Това, което ми направи впечатление беше богатото описание на героите в книгата. Всеки един от тях беше представен на читателя страшно описателно - като се започнеше от формата на тялото, лицето и се стигне до дрехите и характера му. Особено хубаво впечатление ми направи описанието на италианците, защото то съвпадаше с това, което знам за тях - че са шумни, мургави хора; чувствителни, изразявайки всяка своя емоция гръмко с помощта както на езика, така и на тялото; боравещи си перфектно с емоциите на останалите и имайки властта да ги успокоят като същевременно наложат своето мнение/отговор по даден въпрос.
Хареса ми образа на граф Фоско, както и властта, която притежаваше. Макар да беше на страната на "лошите", той единствено успя да оцени мис Халкъм като личността, която тя беше - изящно, женско тяло, но грубовата и леко грозна в лице; силен и твърд характер; смел, непреклонящ се пред никого, досущ като мъж. Харесах Фоско и заради това, че под дебелия слой килограми и игричките със своите мишки (комичния образ на шишко), той беше човекът, който имаше власт над всички в къщата.
Историята започва бавно. Чак към 200-та страница нещата започват да стават интересни. Няма голяма динамика. Историята е предадена от всички герои в книгата, което също ми направи хубаво впечатление, тъй като успях да прочета различни гледни точки на различните герои и сама да си съставя извод относно тях и това дали ги харесвам.
Краят беше очакван. Някъде към 410-та страница разбрах за какво става дума; разбрах кой умира и кой-какво-що-къде, и желанието ми да я прочета леко се изгуби. И все пак, не останах разочарована. Историята беше правдоподобна. Забелязвам, че все пиша как книгите, които чета са били "предсказуеми". В Ад веднага успях да разгадая кои герои са в комбина; тук успях да разгадая цялата развръзка на книгата.
Хареса ми и комичният образ на Фредерик Феърли. Понякога ме караше да се смея, друг път исках да го убия. Бездействието му беше ужасно.
Препоръчвам книгата, ако имате време да я прочетете. Но не бих я поставила сред любимите си.
Приключих "Десет малки негърчета". Не мога да кажа,че съм крайно впечатлена. Не ме грабна нито с история, нито с език кой знае колко. Да, не очаквах убиецът да е този, който се оказа(да не го издавам), та това ме изненада, понеже до края си мислех,че няма да е някой от десетимата. Бързо се чете и лесно, не натоварва съзнанието изобщо. Ама пак ми липсваше нещо....повече драма ли, повече мистерия не знам и аз. И като,че ли предпочитам разяснението накрая да го нямаше....повече щеше да ми е готино да се измъчвам в догатки.
А да кажа, че песничката ме изкефи най-много от всичко:
Десет малки негърчета похапваха добре,
задави се едното, сега са девет те.
Девет малки негърчета до късно поседяха,
заспа едното непробудно и вече осем бяха.
Осем малки негърчета пътуваха из Девън,
едното там остана и върнаха се седем.
Седем малки негърчета сякоха дърва,
съсече се едното, остана без глава.
Шест малки негърчета гощаваха се с мед,
жилна го пчела едното — ето ти ги пет.
Пет малки негърчета правото увлече,
едното стана съдия и четири са вече.
Четири малки негърчета поеха по море,
заплесна се едно и три са само те.
Три малки негърчета с животните играят,
мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.
Две малки негърчета подскачат край водата,
едно издъхна на брега – такава му била съдбата.
Едно малко негърче останало само,
обеси се и ето вече, че няма ни едно.”
Би трябвало да започна "Moll Flanders" сега. И някой познавач на Кинг да ми препоръча с коя негова творба да започна....не съм чела нищо.
^ДУМА КИ!
Малееее, чета я в момента и тя най-яsно показва sтилът му. Умирам sи, прекраsен е, а книгата е проsто поразителна! Няма да sгрешиш
Аз започнах от нещо не толкова фамозно,но ме завладя "Мъртвата зона"
Маги,защо пишеш в Долари?
maDamn
Оххх, не питай. Дълга иsтория :Д
Ще взема да прочета Негърчетата пак?Може тоя път повече да ми хареса. Откривам се,че като препрочитам книга вниквам все по-дълбоко и по-дълбоко...нормално де
maDamn
На мен ми допаднаха Негърчетата, наистина е много лекичка и се чете много бързо, чела съм и още няколко неща на Агата Кристи, но те не ме впечатлиха нещо, идва ми малко еднообразно в един момент.
А сега започнах с Параграф 22.
Everything changes, but beauty remains ...
Крисииии! Ако не се лъжа днес имаш рожден ден, така че - честит рожден ден! Да си ни жива и здрава; все тъй красива; пожелавам повече разлистени страници; по-силно биещо сърце от хубави емоции и много любов!
А иначе параграф 22 ми е в списъка. Чакам те с отзиви!
Catch-22 е прекалено странна за мен. Несмилаема няква :Д Стигнах до 100-ната страница и се отказах.
Сега съм на Kafka on the shore - Мураками / Богат, беден - Ървин Шоу / Отклонение - Блага Димитрова
Кафка на Мураками е цар в тази тема :Д толкова много изписахме. Какви са ти впечатленията?
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
