Отговор в тема
Вие четете ли повече от една книга наведнъж?
Еми, да. Което аз лично не обичам особено, ако книгите са наистина интересни. Все едно изневеряваш на едната и не и отделяш нужните мисли/чувства и, разбира се, внимание. Защо? Какво те притеснява? :ДПървоначално написано от SunT
чета Играта на Джералд на Кинг. много сексуална и тъпа ми е засега. ще видим по-натам.
едит цитат:
"сближението поражда презрение"
А не ти ли идва в повече и не се ли чудиш в един момент коя да четеш?
Извинявам се, че прекъсвам обсъждането на дадени книги, но може ли да ми дадете мнение за Игрите на глада? Интересни ли са, какво мислите за поредицата?
Не. Бързо прочитам книгите, обикновено. Лесно помня, бързо схващам. Не ми е било проблем.
Стават. Не ми е от любимите, но е интересна. Първата книга беше уникална, четох я с голям интерес, обаче другите две ми бяха много скучни и едвам ги прочетох до края ... дано филмите да са по-добри. Това си е мое мнение де, на повечето хора им харесва цялата поредица
Подкрепям. Въпреки че много хора казват, че само втората не им е била интересна. Майка ми, например, ги прочете и трите с удоволствие.Стават. Не ми е от любимите, но е интересна. Първата книга беше уникална, четох я с голям интерес, обаче другите две ми бяха много скучни и едвам ги прочетох до края ... дано филмите да са по-добри. Това си е мое мнение де, на повечето хора им харесва цялата поредица
DisappointedDreamer, ама в смисъл, не се ли раздвояваш коя да четеш сега?
Аз ВИНАГИ чета по няколко книги едновременно, така съм свикнала. По едно време исках да прекратя тая 'тенденция', обаче не ми се получи. Никога не съм се бъркала нито с героите, нито със сюжета. Нямам проблеми и с избора.
Everything changes, but beauty remains ...
Не, никога :Д Подхващам тази, която ме държи на тръни, дочитам я за 1, макс 2 дни; и почвам следващата.
DisappointedDreamer, ама в смисъл, не се ли раздвояваш коя да четеш сега?
Някой читател тук ще може ли да ми препоръча книга подобна на Спасителят в ръжта? Тоест книгата да проследява размислите и неволите на някой объркан младеж :д Благодаря предварително
Better to be king for a night than schmuck for a lifetime.
L'homme est n
Минах средата на "Хайка за вълци", дочетох си историята за Иван Шибилев и Николин. Очите ми бяха насълзени през цялото време, започнах да подсмърчам, ако бях сама, такъв рев щях да хвърля... Че бях на път, а и по принцип не ми е удобно да плача, когато има някой друг. Като се прибрахме пак си поплаках де, ама не беше същото.
Тая книга ми остави сърцето покрито с кратери. От четири описани героя, обикнах и четирите. Уникална книга! Още двама ми остават, но днес повече няма да чета, да ми улегне историята на Николин и Иван.
Понякога чета повече от една книга, но за да се случи нещо подобно, трябва едната книга или да не ми е интересна, или да закъснявам със срока за библиотеката, пък да имам непрочетени книги, или да съм прекалено заета, за да й обърна нужното внимание. В такива случаи просто оставям едната докъдето съм стигнала и започвам другата. Като я свърша, възобновявам четенето на първата.
Norwegian wood на Мураками. Подобна е.
Довърших Играта на Джералд на Кинг. Ами, като история - окей. Малко сюрреалистична ми се видя (като сюжет в началото, все едно аз съм го измислила :Д ); описанията в нея бяха брутални - някои неща не можех да прочета (ще ме разберете, ако сте гледали филма 127 часа :Д, и почнете да я четете). Като език - отново бързо върви, лесна, преобладаващ циничен, черен хумор. Завърши що-годе интересно. И все пак имам въпроси, които бих искала да задам на някой, който е чел книгата и има желание да я обсъжда. Като че ли (отново) някои неща не бяха доисмислени/доизказани/завършени и това ме гложди.
Няколко цитата:
Струваше се и, че само възразстните могат да комбинират емоции по толкова много смахнати начини - ако чувствата бяха храна, чувствата на възрастните щяха да са нещо като пържола с шоколадов сос, картофено пюре с ананас, кейк поръсен с лют пипер вместо с пудра захар.
Джеси си помисли, че да бъдеш възрастен прилича повече на наказание, отколкото награда.
Разликата между това да си добър и това да си велик е в планирането на случайностите.
Ей, супер, чудех се дали да я подхващам.
Някой чел ли е Бариерата на Павел Вежинов?
The perks of being a wallflower.
Everything changes, but beauty remains ...
Горещо я препоръчвам! ("Хайка за вълци")
"Бариерата" съм я чела, но не я харесах. Беше ми скучна и предсказуема.
Прочетох Гетсби най-накрая (тези 150 страници :Д). Героят ми хареса и ми стана адски мъчно за него на финала. Да, беше очаквано, но не го заслужаваше.. като история не е нещо кой знае какво, но имаше една малка тръпчица след като прочетох и последния ред.
За Дориан - все още го мразя, както него, така и Хенри. Напълно подкрепям мнението на BloodyDreamer, но не можах да се изразя по нейния начин. Наистина не мога да описвам емоции ;/
Започнах Вечната Амбър и все още не мога да кажа нищо за нея. Но почва сравнително добре, да видим по-нататък...
И аз съм от тези, които четат по няколко книги едновременно.
Винаги съм била така и ми е много по-удобно, чета и много по-бързо. Важно е само книгите да не са г/д еднакви (примерно две или повече книги на Кинг), за да мога да имам избор при различните си настроения, колкото и глупаво да звучи.
Днес си поднових картата за библиотеката и си взех 1Q84 на Мураками. Прочетох има-няма 30 страници, но още с нищо не ме е грабнала. Поне ми върви бързо (обратно на очакванията ми) и ще я довърша в най-скоро време, независимо колко ще ми е интересна.
И спря да се върти за миг земята..
Яяя, искам да чуя по-подробно за 1Q84 като я прочетеш
чета Юдженидис и си умирам от кеф! това е писане! това е Пулицър! на червено съм, но ще се сдобия и с Мидълсекс (ако трябва, ще я открадна пък!:Д)
Изворът на Ранд е първото нещо, което виждам сутрин, но тромавостта на езика ме побърква...
искам нещо хубаво, което да ме върне към живот! ама няма, не съм готова още явно:Д
//иначе ме чака куп с пиески... брхр!
И аз прочетох "Великия Гетсби" обаче никак не ми допадна. Историята ми беше скучна, образът на Гетсби ми се стори много анемичен, другите персонажи бяха дразнещи, краят беше абсурден. Цялата книга ми се стори плоска, лишена от същина и не мога да разбера как може да водят за класика подобен блудкаш. Разбира се, въпрос на личен вкус е, просто за мен тази книга си беше загуба на време. Останах с впечатлението, че автора е смятал да пише нещо друго, положил е основите на един интересен образ и в един момент нещо му е щукнало и е решил да напише някакъв евтин, любовен роман. Почнах да чета книгата с идеята да гледам после филма с Ди Каприо, обаче май нямам желание да се потапям отново в сюжета.
В момента чета "Обитаемият остров" на братя Стругацки, върви добре за сега.
let them have the
stage
so long
as I need not be
in the
audience.
приключих с "Тютюн". хареса ми, въпреки на моменти да прескачах скучните и детайлни разговори за тютюна, сделките и тн.
в началото ме дразнеше и колко дълги са главите и колко подробности има, ама след като се опитах да гледам филма (където всичко е толкова сбито) се отказах и се върнах с обич към детайлите на книгата :Д
спойлер: беше ми ясно, че накрая Ирина, Борис и повечето главни герои ще умрат.. най-много ми харесаха образите на Динко (дори си поревах като умря ;д) и Аликс
сега започвам "Железният светилник", а успоредно си чета когато искам нещо по-ведро поредицата за Джийвс <3
Прочетох Дракула.Хареса ми.Беше увлекателна и интересна,и конструкцията (дневниците,телеграмите и т.н.) ми допадна. Само не ми хареса,как всички главни герои (от човеците :Д) са с добри сърца и са толкова мили.Очаквах някаква интрига,предал сред тях,който копнее за вечен живот.Съмнявах се в Морис,много потаен беше,но накрая разбрах,че той всъщност е истински герой...
Любимец си ми беше Д-р Стюрд - впечатли ме с това,колко е отдаден на работата си и как въпреки,че Люси го бе наранила,той не се поколеба да се погрижи за нея,когато тя ужж беше болна (т.е когато Дракула й източваше кръвта)
Видях в интернет за какво става въпрос - Продължението се казва Дракула - Немъртвия на Йън Холт и Дейкър Стокър. Не съм я чела,но някой слънчев ден,ако имам достатъчно пари и се натъкна на нея в някой магазин,може би, ще я купя.
Започнах да чета "Единайсет минути" на Паулу Коелю.Изглежда мн интересна,но ще видим - едва на втора глава съм.
Това, че всички в Дракула бяха толкова мили наистина и аз го забелязах и ме ръчкаше. :Д Ама, все пак е писана за време много преди нашето, когато любезностите са били на почит, независимо колко много мразиш някого. Плюс това, повечето герои бяха близки помежду си, приятели кажи-речи. Ох, иначе, винаги като чета такава книга /гордост и предрасъдъци, жената в бяло/етц си представям пиеса и как пеят на немски или италиански. Не знам защо :Д
аз не бях очарована от дракула. очаквах повече екшън.
Светилника беше умопомрачаващо тъп.. ама сериозно..
Тютюн ме изненада много приятно, да си кажа.. започнах да я чета много бавно и тегаво, а накрая ми беше супер интересна..
Чете ми се няк'во фентъзи, някой да препоръча нещо? Нещо фентъзи-приключенско?
Приключих с Джентълмените копелета 1 и 2 "Лъжите на Локи Ламора" и "Червени морета под червени небета"
Чакам и другите книги да излязат- до колкото разбрах цикълът ще е от 7 книги..
На мен ми харесва защото Скот Линч може да пише страховито силно и едновременно неустрашимо садистично да тормози героите си, точно както се полага. Не спазва канони, не зачита банални хепи-ендове, отразява в криво огледало реалността и то така, че концентрирайки безумие в малка точка, прогаря с огън и жупел незабравимо впечатление в мозъка на читателя. А това лично на мен ми е страшно забавно..
Иначе книгите са нещо като фентъзи-приключенски вариант на "Бандата на Оушън".
Определено тези 2 книжки ми влизат в топ10 на епични фентъзи! А най-вероятно и целият цикъл!
Ако някой има свободно време да ги прочете, книжки за 1 дъх са.. 1вата я прочетох за 1 ден, а другата за 2-3 дни, много са приятни!
Някой да ми препоръча нещо подобно?!...
Последно редактирано от AnarchyBoy : 07-25-2013 на 08:00
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
http://en.wikipedia.org/wiki/Malazan_Book_of_the_Fallen
10 книги са, имам само първите две и не мога да изкажа цялостно мнение, но биха могли да те грабнат :Д
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
