Тяло от книги. Не от клетки.

[PullMeCloser]

На мен "11 минути" не ми хареса. Чела съм и още три на Паулу Коелю- същата работа. Много са ми плитки, стилът на автора не е нищо особено, скучно ми е да го чета.

[WPotter]

На мен "11 минути" не ми хареса. Чела съм и още три на Паулу Коелю- същата работа. Много са ми плитки, стилът на автора не е нищо особено, скучно ми е да го чета.

Ако може да споделиш някои "по-дълбоки"?(Не се заяждам.Искам да си удължа списъка от книги,които трябва да прочета.)

[xoxi]

Завърших и ,,Зона 51: Отговорът''. Интересът ми се върна към историята. На фона на всички събития, внушенията за бъдещето на човечеството, градацията на героите... сякаш се оформя някаква любовна история или триъгълник, не мога да преценя все още. Силно се надявам да не се набляга на тези чувства между героите.
Търкот ми стана любим герой. Дисциплината, сериозното отношение и идеите му изпъкват на фона на цялата лудница. Уверен е в себе си и показва силна воля и непреклонност пред трудностите. Лиза Дънкан определено може да се смята за силен характер, но според мен силата й идва от това, че е влюбена в Търкот. Може да се разчита на нея, това се вижда, но в същото време сякаш само Търкот може да разчита на нея. Не я чувствам и виждам заинтересована от останалите и тяхната сигурност. Харесвам и нея като цяло, изключвайки типично женската й настойчивост, при коята мозъка отстъпва пред личните предпочитания.
Кели засега ми е най-дразнещ образ, въпреки, че всячески се старая да я харесам. Готова беше да се жертва заради приятел и това е похвално, но непрестанното й мрънкане, налагане на мнение, вярата, че винаги е права и може да действа сама... Не, не ми харесва. Мъжко момиче е, но прекалено своенравно.
Ако ще има любовта история, надявам се да е между нея и Търкот.

Днес започвам да чета ,,Зона 51: Мисията".

[Barbie47]

Почти съм готова с всички книжки по списък. Остана ми само "Бай Ганьо" и "Сън за щастие" на П.Славейков, което е цикъл от стихотворения и ще го свърша набързо. След това планирам "На изток от рая", "Шантарам", "Вино от глухарчета", "Не казвай сбогом", "Хиляда сияни слънца" и това е засега.

[anna.vladi.98]

Аз чета "/Сата нархеол ъжалкох олистич ният/ Котел на желанията" на Михаел Енде . Интересна книга като цяло. Преди това пък четох "Пърси Джакън и последният олимпиец" последната книга от поредицата . Много беше интересна. Историята е изпълнена с екшън,романтика,мистерия и всичко друго от което се нуждае една книга за да е страхотна.

П.П.:
заглавието на книгата на Михаел Енде трябваше да го разделя защото се появяваха някакви квадратчета

[xoxi]

Днес в бабината библиотека намерих няколко книги от списъка за училище + страшно много разработки по тях. Ще взема да прочета всичко тия дни.

Писах на Джон Вердън и той обеща да отговори на въпросите ми. Ха да видим сега кон боб яде ли...

Започнах и ,,Зона 51: Мисията''. Надявах се, че няма да има любов. Надявах се, че ако има ще е между Търкот и Кели. Е, още в първите страници Търкот и Дънкан се сексаха. Мамка им.
Ако авторът не се е върнал към същността на историята на следващата страница, ще си взема почивка преди четвъртата книга. Дъъълга почивка. И без това списъкът ми с книги е километричен. Нямам време да чета за любовни/секс истории.

[Dagichka]

вчера за час буквално прочетох "451градуса по Фаренхайт" :Д още съм замаяна от историята, не мога да бъда обективна, но определено се нарежда сред любимите ми книги.

[sladkalady]

В момента чета "Задната врата на съдбата" на Агата Кристи.Засега е интересна,ще видим по- нататък...

[SunT]

Взех си от бабината библиотека:
Не без дъщеря ми, От любов към дъщеря ми - Бети Махмуди, по действителен случай;
Кери - Стивън Кинг, ако имате мнение, споделете го ;
Майка - Максим Горки;
двете части на Тютюн - Димитър Димов;
Искрица живот - Ерих Мария Ремарк, пак по действителните случаи на евреи от концлагери;
Татул снаха - Георги Караславов и Сълзите на Гранита - Барбара Делински, които по-скоро мама си ги взе;
Брулени хълмове - Емили Бронте.
Сякаш нямах един куп да чета и без това

[xoxi]

Кери - Стивън Кинг, ако имате мнение, споделете го ;

Започвай я, няма да съжаляваш. Самата книга има по-дълга история от това, което е написано в нея.
Имам някакви спомени, че Кинг казваше, че кръвта в книгата е основен образ и носи няколко различни послания, в зависимост от това къде се появява.

[DarkEmotionS]

Кери - Стивън Кинг, ако имате мнение, споделете го ;

Наистина кръвта е основен символ в книгата.. Първите 20 страници бяха невероятни, после ми стана малко мудно, някак предвидимо, но като цяло едва ли ще съжаляваш

Едит: Чета "Великата четворка" от моята любима Агата Кристи <3

[CoockieMonster]

Препоръчай те ми книга.
Харесвам женска литература. Последната книга, която четох бе "Не без дъщеря ми". УНИКАЛНА Е !!!
Книгата е да е любов и криминално може да има. Мерси много, спешно е. Много ми се чете нещо!

[WPotter]

Четири дни на село = повече от 550 страници = 3 книги :
"Безкрайна нощ" на Агата Кристи - Въобще не очаквах такава развръзка.От Грета го очаквах(през цялото време ми беше толкова антипатична),но от Майк - не.Милата Ели,много тъжно ми стана за нея.Тя наистина се оказа "бедното богато момиченце"...
"За мишките и хората" от Джон Стaйнбек - От начало си помислих,че няма да ми хареса,но се оказа прекрасна история.Много истинска и тъжна...
"Един ден,един живот" от Никълъс Спарк(оригиналното заглавие е the wedding) - Това е така нареченото продължение на "Тетрадката". Книгата е мн лека,ненатоварваща и романтична.(както и другите книги на Спаркс)
Да си кажа и за "Тетрадката",която прочетох преди 3-4 месеца.Та историята е хубава,но аз се разочаровах от книгата - твърде много я прехвалвят + филма е по-добър.
Сега чета "Вероника решава да умре" от Паулу Коелю.Все пак за адашка се разказва

[xoxi]

Сега чета "Вероника решава да умре" от Паулу Коелю.Все пак за адашка се разказва

Ще чакам мнение и коментар за тази. От много време съм я приготвила за прочит, но все я подминавам.

Иначе и аз на село като отида и се скъсвам от четене. От атмосферата ли е, от какво е, не знам. Действа ми много добре.

[CoockieMonster]

Привет, взех си на Сандра Браун- Скири огньове. Според мен ще ми хареса, ще споделя мнение по-късно.

[DarkEmotionS]

Великата четворка на Кристи беше невероятна! <3 Сега сме заложили на Джон Гришам-Отвличането )

[BloodyDreamer]

Приключих "Нощ в Лисабон". Хубава беше, но не прекрасна. Явно просто не са ми на сърце любовните истории.
Сега си взех "Конникът без глава" на Майн Рид и някакви книги от списъка от училище. Нямам си и на идея за како се разказва книгата на Майн Рид, ама се чудех какво ми се чете, видях я и реших да я взема, защото я бях чувала и преди.

[ameli]

Сега си взех "Конникът без глава" на Майн Рид и някакви книги от списъка от училище. Нямам си и на идея за како се разказва книгата на Майн Рид, ама се чудех какво ми се чете, видях я и реших да я взема, защото я бях чувала и преди.

Първата сериозна книга (извън училище), която прочетох още преди години. Стоеше и ми намигаше от рафта и питах баба ми дали е интересна, щото е доста тлъста и все не се престрашавах да я почна и тя "ми айде вземи я прочети и ще разбереш". И та взех я де :Д Сега не я помня много, но тогава май ми хареса и обяснението накрая май беше глупавичко.. но може и да греша, някой ден може и да я препрочета

[WPotter]

Дочетох "Вероника решава да умре". И тук освен историята имаше много разсъждения.Кара те да се замислиш - за "нормалността",за омръзващото всекидневие и т.н. Края не ми ми допадна особенно,твърде е Happy end,но имаше една мисъл ,точно на завършека,която много ми хареса - осъзнаването на смъртта ни кара да приемаме всеки нов ден като чудо и да го изживеем по най-пълноценният начин.
Иначе изгледах и филма веднага след като прочетох книгата.И той беше хубав (някакси доста мрачен и психарски Там определено Вилет изглеждаше по-потискащо :д),но не те свързва с геройте по начина,който прави книгата.
Сега започвам "Гордост и предрасъдъци" от Джейн Остин.

[watermelonkisses]

Мнения за книгата ''Парфюмът: Историята на един убиец'' ?

уоооу, мноого интересна книга, прочетох я на един дъх, страшно увлекателна и дори леко брутална история хаха. определено си заслужава;

относно Ремарк.. влюбена съм в него! сега се колебая коя от "Сенки в рая", "Черният обелиск" и "На Западния фронт нищо ново" да започна../ а от "1Q84" очаквах твърде много (за съжаление)
"Делириум" на Лорън Оливър е твърде сладникава любовна история, но, учудващо, ми хареса някак си: D

[Dagichka]

започнах "Птиците умират сами", пък да видим. успоредно си чета "Много съм ти задължен, Джийвс", както и "Спомени от бъдещето" и си ми е айляк

[anonymous708973]

Прочетох новата на Халед Хосейни.
НЕВЕРОЯТНА! В момента, в който ми се налага да се върна една страница с въпроса "Чакай, кво стана бе", значи съм пленена.
Много ретроспекции, много мисъл, много досещане, много човешка книга. За падения и възходи. За жертви и постижения. Няма персонаж, който да е или черен, или бял. Винаги са сиви, винаги са ХОРА.
Адски е лесно да се набеди някого за лош или добър, в тази книга просто... не можe

Сега съм на Factotum на Буковски. След Хосейни ми идва стряскащо плоска. Всеки алкохолик и женкар би написал подобен пасквил. Има забавни моменти определено и със сигурност ще прочета още 1-2 романа + поезия преди да изкажа мнение, но дотук... посредстствено, лайняно, низко. Главно има "ебах, напих се, срах, фана ме за пакета, свърших, нямаше пари, ама пак се напих". Единственото, което ми хрумва като послание, е "Никога няма да съм като него."

[xoxi]

Продължавам си със зоната аз. Историята със сладникавите глупости привърши така бързо, както и започна. Тук съм доволна.
Историята върви супер забързано, страшно много неща се случват на различни географски точки, включват се все нови и нови имена и пак започвам да се обърквам. Не знам аз ли не внимавам достатъчно, докато чета или какво...
Ако не четях все вечер в леглото, щях да си взема тетрадка и да отбелязвам новите имена, кои са, с какво се занимават, къде се намират....
В началото на третата книга почти се бях отказала, но сега интересът ми се завърна. Книгите показват какви нищожни петна сме на фона на всичко, което се случва около нас. Книгите са 50% измислица (останалите 50% са слухове, история, факти), но ни карат да се замислим за това в какъв свят живеем. Усещам, че авторът набляга на това, че всички сме жители на тази планета, независимо къде живеем или какви сме. Показва ни и това, че дори ако животът на планетата зависи от това, пак няма да се сработим като едно цяло, а всеки ще гледа собствените си интереси и тези на неговата страна. Авторът представя ''бедствието'' с такива размери, че отказа на народите да осъзнаят, че са едно, изглежда направо неоснователен и безкрайно глупав.
Нямам търпение да прочета цялата поредица. Въобще нямам идея какво може да последва и как ще завърши всичко.

[BloodyDreamer]

Аз уж щях да си чета книгите от училище, ама друг път. Почнах Антигона, де, ама нещо не ме грабна. Не устоях на изкушението и сега чета "Игра на тронове". Най-сетне. Много се чудех кое да направя първо - да прочета книгите или да гледам сериала. Даже търсих в гугъл Навсякъде пишеше, че ако започна първо с книгата, ще се объркам от многото имена, и че е най-добре да изгледам първия сезон на сериала, после да прочета книгите и да си догледам сериала, обаче... не знам защо реших да почна направо с книгите. Е, както и да е. Засега ми е много интересно. Езикът не е кой знае колко специален. Само ми направи впечатление, че на два пъти използва сравнението "като грях". Първо беше "меко като грях", после беше... не помня, ама не беше нежно Както и да е. Ще се измъча с имената, защото наистина съм много зле по тоя параграф, изобщо не мога да ги помня, ама не е чак толкова сложно. Търсих си "Сблъсък на крале" на английски, обаче не мога да я намеря. Исках да ми я поръчат, обаче ми казаха, че "не можели". Много съм нещастна -.-

[Falstad]

В момента започвам "Тайните на морските катастрофи" от Лев Скрягин...Забавна книжка за всякакви инциденти в открито море...Радвам се,че я намерих издадена е през 1961 г в около 2000 тираж.