Познаваме се с въпросното момче от 3 години.В началото бяхме като най-добри приятели по най-чистия и невинен начин.И така да се каже растяхме заедно.Всичко беше наред, докато не влязохме в една гимназия- изведнъж той започна да се държи ужасно.И като казвам ужасно имам в предвид наистина ужасно- обиждаше ме,възползваше се от мен,постепенно и страхът ми използваше срещу мен.Да,наистина се страхувах от него, а той се наслаждаваше на това.Също така беше много,много властен и се държеше така само с мен и с никой друг.Разбира се,това ме съсипваше,побъркваше; спрях почти да се храня, бях като парцал и най-гадното беше, че така тревожих и родителите ми.Всичко продължи година , включително и отслабването ми.Прибрахме се заедно (родителите ми ме задължаваха да се прибирам с него, защото му имаха странно голямо довери) и аз ходих по средата на улицата и той през 5 минути: прибери се на тротоара, прибери се на тротоара; бяхме точно до нас и взе, че мина някакъв мотор и ми закачи ръката и тогава той побесня- дръпна ме за рамото,блъсна ме в една стена и ми се разкрещя колко глупава и дразнещо... прекрасна ( wut?! ) съм била и да,буквално нямах какво да кажа.И след време нещата между нас поомекнаха и той призна, че МАЙ (?!) изпитва нещо към мен, но не е сигурен.Сега ваканцията си дадохме малко почивка- всеки да може на спокойствие да си помисли.Не съм го чувала от 30.06, веднъж случайно се бяхме срещнали и той просто ме подмина,но изглеждаше някак си нещастен, въпреки камуфлажа... отчаяна,изплашена и притеснена съм, защото започвам да се притеснявам и тревожа за тънката граница между приятелството и любовта.Та моята дилема: да рискувам и да му призная чувствата си или да се опитам да запазя това странно приятелство