Разбирателството е двустранен процес,но при вас ми се струва че водите монолог.Освен ако сама не се сети че прекалява с исканията си няма начин да се оправят нещата.Разговор му е майката, но без сълзи и драматургия.После идват компромисите и от двете страни.И най-важното е уважението към това,което прави другия.На нея ми се струва че й се живее и лудува макар че и според мен на 27 след 6 г връзка си е добро време за деца.Съветът ми е да седнете и да я накараш да те изслуша и да те разбере като избягваш всякакви намеци че я обвиняваш в нещо.Стискам ти палци!