- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Първата ви любов (цяла история,къде,как,кога)
Здравейте) Ето я и моята история за първата ми любов
Всичко започна в един сайт за запознанства преди 2 години тоест аз бях 8 клас а тя 6-ти писахме си и се гледахме пред камерите бяхме от различни градове.Аз бях от Велико Търново а тя бе от Пловдив.След около 2-3 месеца чатене и седене пред камерите изгубихме контакт и точно седмица преди да завърши 7 клас получих съобщение от нея ,че се мести да учи във Велико Търново незнаех да се радвам ли или не.След като се преместиха във Велико Търново първите 2 седмици говорихме само по скайп.След това тя трябваше да пътува до родния си град за 2-3 дена след няколко дена се разбрахме да я чакам на автогарата за да се запозная както със нея така и със нейните родители денят за запознанство бе дошъл и аз тръгнах притеснен към автогарата веднага се видяхме и нямаше нужда от притеснението защото родителите и бяха страшно готини и симпатични хора но аз естествено си останах със притеснението качихме се в колата на родителите и ,но със нея още и думичка не бяхме обелили понеже бе пътувала сутринта и и се спеше.След като стигнахме до домът и тя си остави багажа и уговорката ни беше да отидем с нея да се разходим и да се опознаем след като обиколихме половината град тя беше човекът който направи така ,че да не вървим като пукали по пътя а се закачаше с мен което ми помогна да се отпусна.След 30 минути хойкане из старите уличи на града се прибрахме отново във тях след 20 минути почивка излязохме аз тя и майка и и отидохме към центъра и седнахме на заведение за да се опознаем като цяло.След кафето тръгнахме към централния пазар за да помогнем на майка и със чантите.След като се прибрахме влязохме във стаята и и легнахме уморени на леглото закачахме се бихме се със разни плюшени играчки и възглавници.След това стана време да си ходя денят ми бе изпълнен със страшно позитивна енергия.След ден два излязохме отново ходихме да разглеждаме заедно уличките за да може да свикне със новата обстановка дните ми бяха мечтата на всяко едно момче на моята възраст,но бях малко объркан не бяхме говорили от както излизаме какво искаме да бъдем за това реших ,че и този момент ще дойде но няма да бързам прегръщахме се.Един ден бях за няколко дена сам у дома и я поканих пихме по кафе зяпахме снимки от родният и град и лежахме на леглото докато се закачахме по леглото изведнъж се озовахме доста близко един до друг и направих първата крачка като я целунах никой нищо не каза и си продължихме занимавката.Месец след това седмица преди рожденият ми ден тя ми каза ,че ще отиде в Пловдив като за последно да се види със приятелките си като за последно на мен естествено ми беше гадно нямаше да е на рожденият ми ден нямаше да я има около 20 дена след като замина седмица след това получих съобщение ,че са се объркали нещата в семейството и че ще трябва да си остане в Пловдив.Сълзите ми сами вървяха тя бе страхотният човек за мен научи ме да слушам чалга ,тя бе 1-та истинска любов която явно краят щеше да е кошмарен.След 3 дена тъгуване трябваше да се стегна и да го превъзмогна ,и вече 4 месеца от както си е в Пловдив продължаваме да си контактуваме и да се сещаме за преживяните ни мигове заедно. "Ще чакам колкото е нужно за да сме заедно отново" :*
Беше пролет. Дъждовна. До един гараж. Гонихме се в дъжда. Преди 2 години.. <3
Still together.
Последно редактирано от Anonys : 11-02-2013 на 17:50
Той е съученик на едната ми приятелка и от нея се запознахме. Започнахме да се виждаме и вече 2 години и 4 месеца сме заедно. Стига ви.
Беше Декември 2010...ии аз бях с тогавашния ми приятел, който пожела да ме запознае с неговите приятели..и така го срещнах...стори ми се много сладък...рус, със сини очи, висок..с очила(а аз имам фетиш към това) ;д ..отначало просто си говорехме доста дистанцирано..но с момчето, с което бях тогава не ни се получиха нещата и не след дълго се разделихме ..4-5дена след това прекарах цял ден пред компютъра и си пишех с НЕГО...около 8часа сме си писали без да спираме и вечерта решихме да излезем...обиколихме целия град, не спряхме да говорим...ии малко преди да се приберем бяхме седнали на една бесетка..и се бяхме гушнали, тъйкато беше много студено, но не искахме да се прибираме..и изведнъж той ме целуна...Господи, спомням си този ден все едно беше вчера...2години бяхме много щастливи..имахме страхотна връзка...след това се разделихме и сега отношенията ни са неясни...но все пак той ще си остане първата ми любов, която никога няма да забравя!
Погребението на баща ми..после се появи тя..усмивка по лицето ми..2 години връзка...един идиот с плюшено сърце,който я чака под дъжда от 3 часа(Св.Валентин)....и за капак - "Никога не съм те обичала "
Опитах да те върна и пак да те прегърна , но времето отлита , а назад не ще се върна .. Истински остана жива в тая тъжна рима, а тебе те няма , няма те вече година ...
►Хмм..ами...да любовта е хубаво нещо, но никога не ме настига..Аз се опитвам да я настигна, но тя винаги ми се изплъзва..
моята първа любов.. ами дефакто тя е детската ми любов.. бяхме малки, първия учебен ден с нови ученици, а ние без да се познаваме още от първия поглед започваме да се заяждаме... надпреварвахме се за всяко нещо, кой колко и как може разни неща.. карахме се кой да излезе на дъската по математикамного оббщи интереси... онлайн игри и двамата градим цял отбор... буквално израснах с този човек.. това е последната ни година заедно, после не се знае дали изобщо ще се видим...
Първата ми любов беше в 9ти клас.
Аз гонех него, той гонеше "бившата си" и в продължение на цяла година бях втора цигулка. Ама нали бях so-in-love, та не ми пукаше особено. Накрая все пак тръгнахме(вахме) няколко пъти, ама в крайна сметка ми писна. Сега сме в неутрални отношения, говорим си от време на време, и си мисля къде ми е бил акъла едно време.
0.o
Иначе по темата:
Запознахме се в един бар, беше късно два през нощта, не беше останал почти никой. Влизам аз и още от първия миг ми хвана погледа. Запътих се веднага към бара. Поръчах я цялата. Топли ме цялата нощ, но на сутринта вече беше изчезнала ....
ето снимка ... някой ако я е срещал да драска ;(
![]()
^Съжалявам да го кажа, но...
изоставила те е, за да дойде вкъщи.
ТОЛКОВА ме е яд, че не мога да си го сложа в подписа!
Първа любов... 6 клас до 8. Суперсладко, невинно и по детски. Държане на ръчички, откраднати целувки по тъмни кабинети докато другите имат час. Уговорки да ходим заедно до библиотеката.
Хаха, почти ми липсва тая невинност![]()
Първата ми голяма любов беше тази:
Но винаги на сутринта съжалявах, че съм бил с нея. За това новата ми любов е тази:
Изгаряща е руската любов!
Ми аз пък нямам. Нека ви е гадно.
Леле тази трябва да е била с каменно сърце как може такова нещо след твоите толкова мили жестове :X
Общи интереси, споделени мисли, сходни мнения по куп въпроси, една целувка на ъгъла на улицата, чудесни лета 3 години и половина и после куп различия, амортизация и край. Една нормална първа любов, струва ми се. Беше специално и беше много дълго. Беше трудно и имаше доста притеснения (и хубави, и лоши). Вече не си спомням тази емоция, понеже от тогава съм изпитала куп нови. Но знам, че беше хубаво.
Ами да,всички хора трябвало да живеят...майната му на естествения подбор.Авторе,ти си идиот!
Усмихни се на някой непознат. Това може да се окаже единствената му радост за деня.
Не обичате ли амфетамини?
Тва беше първата ми любов. Изгаряща, енергична, жадуваща, неопределена, пълна с приятни и тегави моменти. Обичахме се, карахме се, разделяхме се много пъти. Но дойде момента на окончателна раздяла, просто се случи. Не съм го срещала две години и отгоре. Дори не ми липсва, понякога се сещам, но бързо го забравям.
Баща ти, кога ще пием жодка?![]()
seek&destroy, обичаме амфетамини, защо, има ли?
Друг път ще ви разкажа, имам си книга, която ме чака. И без това прекалено много време ви отделих тази вечер.