Щастливи ли сте?

[anonymous708973]

Е като ще се говори за кой как мисли.. ами за мене щастие няма, не знам с какви позитиви трябва да си натоварен за да изречеш " да, аз съм щастлив". За мен всичко е нюанси, ежедневно преминаваш през гамата от бяло до черно. Животът е емоция в която взимаш участието да контролираш и определяш до една степен.

Мда.

Наистина е нагласа. На мен не ми харесва да се спирам и да се замислям, постигна ли цел, рядко се наслаждавам на момента, просто избирам следваща и продължавам.
Чувствам се постоянно неудовлетворена, сякаш не давам всичко от себе си, че мога и още. Няма как да съм щастлива при това положение. Наистина си е избор.

Ама от тоя избор... от моята камбанария ми изглежда безкрайно плоско по повод какви неща хората се чувстват щастливи. Гледам и сега чудя "сериозно ли, това ли е, само това ли е нужно?". Мех.
Гроздето е кисело в моя случай.

[Violenza]

Ама от тоя избор... от моята камбанария ми изглежда безкрайно плоско по повод какви неща хората се чувстват щастливи. Гледам и сега чудя "сериозно ли, това ли е, само това ли е нужно?". Мех.
Гроздето е кисело в моя случай.

Защо да не? Мен понякога и красива гледка може да ме направи щастлива. Аз също съм привърженик, че всичко е до момента, не до формулата. Перманентно такова състояние за мен не съществува. А ако идваше с "това, това, това, малко от това и това" щеше да е супер, ама...
А това, че хората различни неща ги правят щастливи, е ясно.

[tori]

Мда.

Наистина е нагласа. На мен не ми харесва да се спирам и да се замислям, постигна ли цел, рядко се наслаждавам на момента, просто избирам следваща и продължавам.
Чувствам се постоянно неудовлетворена, сякаш не давам всичко от себе си, че мога и още. Няма как да съм щастлива при това положение. Наистина си е избор.

Ама от тоя избор... от моята камбанария ми изглежда безкрайно плоско по повод какви неща хората се чувстват щастливи. Гледам и сега чудя "сериозно ли, това ли е, само това ли е нужно?". Мех.
Гроздето е кисело в моя случай.

Да де ама от тези основни неща следват другите. Следват цели и мечти. Това, че тая сутрин съм се събудила не е малък повод за щастие.

[babity]

Мда.

Наистина е нагласа. На мен не ми харесва да се спирам и да се замислям, постигна ли цел, рядко се наслаждавам на момента, просто избирам следваща и продължавам.
Чувствам се постоянно неудовлетворена, сякаш не давам всичко от себе си, че мога и още. Няма как да съм щастлива при това положение. Наистина си е избор.

Ама от тоя избор... от моята камбанария ми изглежда безкрайно плоско по повод какви неща хората се чувстват щастливи. Гледам и сега чудя "сериозно ли, това ли е, само това ли е нужно?". Мех.
Гроздето е кисело в моя случай.

Т'ва, че съм щастлива значи ли, че не мога/не трябва да искам нищо повече от себе си? Едва ли. И аз принципно не си отделям време да се поздравя за конкретни успехи, но погледнато като цялостна картинка, а не детайл по детайл, съм щастлива. Знам коя съм, знам че имам тъшаците да си взема каквото си искам... к'во повече, освен мъничко шанс?