Отговор в тема
„И така, това е новото ни предложение: да погледнем двойката под друг ъгъл — ъгъла на възможното, а не на идеалното.
Затова ще се опитаме да разгледаме конфликтите не само като път към преодоляването на собствените ни ограничения и възможност да се доближим до другия, но и като начин за среща с партньора и — след всичко казано дотук — като начин да срещнем самите себе си и да постигнем собственото си преобразяване.
Връзката с любим човек помага да израснем като личности, да станем по-добри хора, да се опознаем по-добре.
Връзката ни прави завършени хора.
Затова си струва да съществува.
Струва си… УСИЛИЕТО (тоест, струва си да се стараем и да работим върху нея).
Струва си страданието, което поражда.
Струва си болката, с която трябва да се сблъскаме.
И всичко това е ценно, защото, когато преминаваме през него, вече не сме същите: израснали сме, станали сме по-съзнателни, чувстваме се по-пълноценни."
/ Хорхе Букай
Много хора търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението им, от липсата на смисъл в живота им.
Очакват двойката да запълни празнотата у тях.
Каква ужасна грешка!
Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.
Идеята е да намеря разрешение за собствения си живот, без да очаквам някой да го направи вместо мен.
Идеята е също така да не се опитвам да разреша живота на другия, а да намеря човек, с когото да осъществим общ проект, за да сме щастливи, да израснем, да се забавляваме, но не и за да разреши проблемите в живота ми.
Да мислим, че любовта ще ни спаси, че ще разреши всичките ни проблеми и ще ни донесе вечно щастие или сигурност, само ни държи в плен на фантазии и илюзии и отслабва истинската сила на любовта: силата да се променяме.
Нищо не ни носи по-голямо просветление от това да бъдем с друг, приемайки нещата от тази гледна точка. Нищо не е по-необикновено от това да чувстваме собствената си промяна редом до любимия човек."
Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро — срещите.
Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.“
Някакви рандом мисли, които биха били полезни за раздела.
Най-доброто, най-точното и жестоко огледало са отношенията с партньора: това е единствената връзка, в която, отразени отблизо, се виждат моите най-лоши и най-добри черти.
Like.Първоначално написано от DisappointedDreamer
Интересни неща учите в час по история.
Me like too
Това е особена философия, която няма да се хареса на много хора, а още по-малко биха дори опитали да я разберат.
Промяната.
Само че не в името на "него/нея", а в името на "нас".
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Не учим това :Д Просто чета въпросната книга и реших да споделя.
Ще добавям още
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНО:
«Да си влюбен — означава да обичаш сходствата, а да обичаш — да се влюбиш в различията.»
Да си влюбен, означава не да обичаш сходствата, а да се влюбиш в различията.
fix'd
«Проектирам върху другия чертите, които най-силно отхвърлям в себе си».
Ето това ми харесва в живота: да опознавам себе си и другите; предизвикателството не се състои в това да очакваме, че няма да има конфликти, а да гледаме на тях като възможност за израстване.
Да, да, да!
Променяй се, ставай по-добър, върви напред със зъби и нокти, за да се чувстваш пълноценен човек!
Мисъл на майка ми, която не си спомням точно, но беше нещо от сорта на: "Истинските връзки не са отношения между половинки. Истински пълноценният човек няма нужда от половинка, той си е едно цяло, следователно самодостатъчен."
Много ми допада... не съм измислила как се съчетава с моята теория, че ми се иска човекът до мен да има силни страни, които да са отражение на моите слаби.
Хм.
«Да се научим да използваме всяка трудност, която срещаме по пътя си, за да видим нещата в дълбочина, за да установим по-силна връзка не само с партньора си, но и със собствената ни същност на човешки същества»
Силата на страстта е много тясно свързана с отсъствието на другия, с изненадата и непредвиденото. Ако тези отношения се превърнат в конвенционална връзка, страстта неизбежно ще си отиде.
//радвам се, че не само аз разсъждавам върху тези линиии :с
Това е от книгата на Хорхе Букай, нали?
Заминава ми в to-read-list-а.
В традиционните общества уговореният от родителите брак е бил правило и се е основавал на съображения, свързани със семейството, статуса, здравето и прочее. Бракът е бил по-скоро съюз на цели фамилии, отколкото на отделни личности. Служел е за запазване на рода и на семейното имущество, както и за социализиране на децата в полагащото им се място в обществената йерархия. Никое традиционно общество не е разглеждало спонтанно възникналата любов между двама души като приемлива основа за трайни отношения между мъжа и жената.
Нещо повече, никое ранно общество не се е опитало, а още по-малко успяло, да свърже романтичната любов, секса и брака в една институция.
Гръцката култура е свързвала секса и брака, но е запазвала романтичната любов за отношенията между мъже и младежи.
При куртоазната любов през XII в., от която водят началото си нашите романтични представи, любовта между мъжа и жената е била формално отделена от брака.
Едва през XIX в. викторианците формулирали понятието за брак, основано на романтични идеали. Сексът обаче оставал изключен: жената била смятана за болна, ако изпитвала желание или наслада от него. Сексуалното удоволствие било отредено на публичните домове.
Концепцията, че любов, секс и брак трябва да бъдат въплътени в един и същи човек, е сравнително нова. Ние сме първите, които се стремят да свържат романтичната любов, сексуалната страст и моногамния брачен съюз в един-единствен договор. Според Маргарет Мийд6 това е една от най-трудните форми на брак, създадени от човешката раса.
//Кажете ми да спра, ако не щете да четете
Да. Книгата сама по себе си е много скучна, но тези размисли са прекрасни.
Малко очевиднички са ми тия неща...
Понякога пропускаш точно очевидното. Понякога се нуждаеш от точно очевидното.
Пък и ти си човекът, който трудно формулира мислите си. Ето ти ги - черно на бяло.
Интересни работиВ традиционните общества уговореният от родителите брак е бил правило и се е основавал на съображения, свързани със семейството, статуса, здравето и прочее. Бракът е бил по-скоро съюз на цели фамилии, отколкото на отделни личности. Служел е за запазване на рода и на семейното имущество, както и за социализиране на децата в полагащото им се място в обществената йерархия. Никое традиционно общество не е разглеждало спонтанно възникналата любов между двама души като приемлива основа за трайни отношения между мъжа и жената.
Нещо повече, никое ранно общество не се е опитало, а още по-малко успяло, да свърже романтичната любов, секса и брака в една институция.
Гръцката култура е свързвала секса и брака, но е запазвала романтичната любов за отношенията между мъже и младежи.
При куртоазната любов през XII в., от която водят началото си нашите романтични представи, любовта между мъжа и жената е била формално отделена от брака.
Едва през XIX в. викторианците формулирали понятието за брак, основано на романтични идеали. Сексът обаче оставал изключен: жената била смятана за болна, ако изпитвала желание или наслада от него. Сексуалното удоволствие било отредено на публичните домове.
Концепцията, че любов, секс и брак трябва да бъдат въплътени в един и същи човек, е сравнително нова. Ние сме първите, които се стремят да свържат романтичната любов, сексуалната страст и моногамния брачен съюз в един-единствен договор. Според Маргарет Мийд6 това е една от най-трудните форми на брак, създадени от човешката раса.
//Кажете ми да спра, ако не щете да четете
Амброуз Биърс:
„Ако искаш сънищата ти да се превърнат в действителност, събуди се“.
„Колкото по-дълбока е любовта, която свързва двама души, толкова по-голям е интересът им към света, в който живеят."
Много е болезнено да се нуждаем и да не получаваме онова, от което имаме нужда, и това е основният проблем. Никой не иска да изпита болката от това да се нуждае от нещо и да го няма. И все пак тази болка е единственият изход, който би ни отвел към откриването на истинските ни потребности. Само ако ги открия, ще мога след това (след това!) да ги удовлетворя. Защото, ако се съпротивляваме срещу чувството на уязвимост, ставаме все по-закоравели и се отдалечаваме от възможността да открием от какво се нуждаем.
Последно редактирано от DisappointedDreamer : 12-11-2013 на 15:05
Двойките се разделят заради същото, заради което се събират.
Да ревнувам - означава да поддържам вярата, че моят възлюбен дава на друг човек това, което само аз имам право да получавам от него. Или както казва Амброуз Биърс в своята книга ,,Речник на дявола'' - ,,Да ревнуваш - означава да се страхуваш да загубиш някого, когото ако загубиш заради това, поради което си се страхувал да го загубиш - не си е заслужавало труда да запазиш".
Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества,к оито се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почустват пълноценни.
^ Цитати от същата книга.
Една от малкото книги, които държа при себе си и често прелиствам.
Да, харесвам.
Интересно, този цитат ме кара да се страхувам от брака триста пъти повече, отколкото до сега.В традиционните общества уговореният от родителите брак е бил правило и се е основавал на съображения, свързани със семейството, статуса, здравето и прочее. Бракът е бил по-скоро съюз на цели фамилии, отколкото на отделни личности. Служел е за запазване на рода и на семейното имущество, както и за социализиране на децата в полагащото им се място в обществената йерархия. Никое традиционно общество не е разглеждало спонтанно възникналата любов между двама души като приемлива основа за трайни отношения между мъжа и жената.
Нещо повече, никое ранно общество не се е опитало, а още по-малко успяло, да свърже романтичната любов, секса и брака в една институция.
Гръцката култура е свързвала секса и брака, но е запазвала романтичната любов за отношенията между мъже и младежи.
При куртоазната любов през XII в., от която водят началото си нашите романтични представи, любовта между мъжа и жената е била формално отделена от брака.
Едва през XIX в. викторианците формулирали понятието за брак, основано на романтични идеали. Сексът обаче оставал изключен: жената била смятана за болна, ако изпитвала желание или наслада от него. Сексуалното удоволствие било отредено на публичните домове.
Концепцията, че любов, секс и брак трябва да бъдат въплътени в един и същи човек, е сравнително нова. Ние сме първите, които се стремят да свържат романтичната любов, сексуалната страст и моногамния брачен съюз в един-единствен договор. Според Маргарет Мийд6 това е една от най-трудните форми на брак, създадени от човешката раса.
//Кажете ми да спра, ако не щете да четете
Същото мнение по темата.
Според мен клишето с половинките, показва допълването между хората. Или както каза Ина "моята теория е, че ми се иска човекът до мен да има силни страни, които да са отражение на моите слаби".
Което разбира се не означава, че не подкрепям теорията за "целите същества".
Welcome to the Jungle...
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
