Според вас мога ли да си осиновя дете

[tori]

защо по-добре не станеш приемен родител?

О, това не бих си го причинила никога.

[Ivaaaaa]

О, това не бих си го причинила никога.

така ще пробваш да разбереш дали ставаш за това, защо не?

[tori]

така ще пробваш да разбереш дали ставаш за това, защо не?

Щото се привързваш лесно и после - рев. Освен това и на детето няма да му е особено приятно. Не си представям ако е по-голямо.

[EinGutesKind]

Щото се привързваш лесно и после - рев. Освен това и на детето няма да му е особено приятно. Не си представям ако е по-голямо.

!

[Ivaaaaa]

Щото се привързваш лесно и после - рев. Освен това и на детето няма да му е особено приятно. Не си представям ако е по-голямо.

но е чудесен вариант за по-възрастни хора, които не могат да се грижат много време за деца, но искат да направят добро

[tori]

но е чудесен вариант за по-възрастни хора, които не могат да се грижат много време за деца, но искат да направят добро

За по-възрастни да, но не бих си причинила подобнонещо на себе си.

[heartshapedbox]

И представи си какво зрелище да е да вървя аз и до мен някво мургаво дете

Това звучи несериозно и меко казано грозно. Какво зрелище да е толкова?

Иначе имам позната двойка, които осиновиха дете преди година-две от дом в Пловдив. Самото осиновяване става изключително трудно, никой няма да те пусне "да си избереш най-сладкото". Въпросното семейство чакаха от повече от година, за да им се даде право да осиновят, хем са семейни от доста години (тоест осигуряват и майка, и баща на хлапето), могат да си позволят да го издържат, не им липсват пари и прочие. Дадоха им (колко грозно звучи, сякаш епредмет) едно момченце на 5-6 години, циганче. Достатъчно голямо, че да разбира, че е осиновено, преди е живяло в дом и прочие.
В момента като ги видя, наистина ме радват, детето ги обича безкрайно, те него също. Казва им "мама" и "тати", оценява това, което са направили за него и всячески се опитва да им се отблагодари - старае се в училище, отличник е, спортува и тн.

[heartshapedbox]

Иначе ако наистина мислиш, че ще се справиш и не е просто хрумване, те подкрепям с две ръце. Повече от 2 години обикалях по детски домове като доброволец, наистина се отнасят лошо с децата, условията са ужасни и страдат от огромна липса на внимание..просто не им се дава шанс. Ще е хубаво да помогнеш на някое от тях.

[anonymous708973]

но е чудесен вариант за по-възрастни хора, които не могат да се грижат много време за деца, но искат да направят добро

Какво добро?!
Детенцето да види какво е да си в истински дом и после да го върнат в пълния бардак, за да носи скъсани дрехи и да яде гадна храна, а лелките да му взимат шоколада ли?
По-добре никога да не си познавал свестен живот отколкото да го опознаеш и после да ти забият шамар в лицето, връщайки те обратно в дупката. Това не е добро, това е егоизъм.
Още преди години с майка сме го обсъждали - да вземем детенце за Коледа. С какви очи ще го гледам? С какви очи ще оправдая това, че по някаква причина аз съм се родила късметлийка и имам всички тия неща, които за него за върховен лукс, а за мен съвсем нормални? Че мога да бръкна в хладилника и да си извадя шоколад/портокал/филийка с масло, когато пожелая? Че имам еди-каква-си чанта за училище? Че чаршафите ми са здрави, чисти, цветни, красиви, а не бели, тук-таме с лекета и вероятно скъсани? Че имам 5 различни фиби за коса и не ми пука особено, ако изгубя някоя? Че имам компютър, телефон, козметика?

Добро било.
Идете в някой дом за деца. Трогателно е да учиш детенце в трети клас на таблица за умножение, а то да ти гали косата и да ти обяснява колко си красива, да те пита кога пак ще дойдеш и да ти казва, че иска като твоята плетена лента за коса, която си купил за 2 лв от кварталния магазин.

[TrollFaace]

Какво добро?!
Детенцето да види какво е да си в истински дом и после да го върнат в пълния бардак, за да носи скъсани дрехи и да яде гадна храна, а лелките да му взимат шоколада ли?
По-добре никога да не си познавал свестен живот отколкото да го опознаеш и после да ти забият шамар в лицето, връщайки те обратно в дупката. Това не е добро, това е егоизъм.
Още преди години с майка сме го обсъждали - да вземем детенце за Коледа. С какви очи ще го гледам? С какви очи ще оправдая това, че по някаква причина аз съм се родила късметлийка и имам всички тия неща, които за него за върховен лукс, а за мен съвсем нормални? Че мога да бръкна в хладилника и да си извадя шоколад/портокал/филийка с масло, когато пожелая? Че имам еди-каква-си чанта за училище? Че чаршафите ми са здрави, чисти, цветни, красиви, а не бели, тук-таме с лекета и вероятно скъсани? Че имам 5 различни фиби за коса и не ми пука особено, ако изгубя някоя? Че имам компютър, телефон, козметика?

Добро било.
Идете в някой дом за деца. Трогателно е да учиш детенце в трети клас на таблица за умножение, а то да ти гали косата и да ти обяснява колко си красива, да те пита кога пак ще дойдеш и да ти казва, че иска като твоята плетена лента за коса, която си купил за 2 лв от кварталния магазин.

true story

[Violenza]

Идете в някой дом за деца. Трогателно е да учиш детенце в трети клас на таблица за умножение, а то да ти гали косата и да ти обяснява колко си красива, да те пита кога пак ще дойдеш и да ти казва, че иска като твоята плетена лента за коса, която си купил за 2 лв от кварталния магазин.

Пловдивския на 6ти септември?

Аз най-често ходех в Асеновградския, който е сравнително по-окаян. Големи са душинки, ти му носиш подарък, то дори не го поглежда, единственото, което иска е да те хване за ръка и да те помоли да ти казва мамо. Ревала съм с тях като малко дете.


И аз съм против временното взимане, изключителна подигравка с детето е. Ще те взема за 2 дена да ти покажа как живея аз, ама не те искам по принцип, та после ще си те върна там, откъдето те взех.

[anonymous708973]

Пловдивския на 6ти септември?

Ммм, не, някъде около "бул. Марица" се намираше или "Мария Луиза"...