Не става такаПоне не завинаги, човекът винаги си иска своето и ако не си пасвате, рано или късно проблемите ви ще станат големи, а тва не е здравословна среда за дете.
Винаги може да го гледате заедно и без да живеете заедно.
Но една такава ситуация е прекалено хипотетична, за да можем да изговорим всички варианти.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Ето заради такъв възможен случай съм против секса на първата среща. Ако ми се случи нещо такова ще обсъдя всички възможни ситуации със партньора си. Принципно бих направил всичко за детето си. Разбира се, че е възможно да се разделим и да го гледаме така, но това ще повлияе на психиката на детето също.
На детската психика влияе почти всичко. Затова е добре да расте с родители, които се обичат, а ако не се обичат - поне се уважават (в тоя последния случай казвам, че е по-добре да са разделени, отколкото да се мъчат заедно).
Във всеки случай - дете се прави отговорно. Ако си стигнал до дилемата за аборт или не, или си бил безотговорен, или си много голям каръкИ ако говорим за нормално момиче (а не някоя пикла, дето не е била сигурна пикае ли ѝ се или ѝ се ебе), то решението дали да махне плода трябва да е изцяло нейно. Бащата, в общи линии, е лесен, защото е обичайно майката да гледа детето. И става дума за нейния организъм, нейното бъдеще, нейните амбиции и нейните желания. Естествено, напълно нормално е да го обсъди с пишман-таткото, но окончателното решение трябва да го вземе тя.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Възпитан съм по този начин. Също така има и нещо, което е крайно лично и не бих споделил във форум, което допринася значително към това да съм против аборта. Също така едно от нещата е, че детето има право на живот - вече е създадено, нямаме право да му отнемем това право.
Единственото, което би ме накарало да съм за аборта е ако е сигурно, че детето ще има сериозни увреждания и така ще спестим мъките му.
Благодаря!![]()
Аз споделям мнението на Соната и допълвам ЗА аборта, ако момичето/жената е била изнасилена.
Първоначално написано от antifashionshit
Имах предвид, че ако изведнъж останеш сам-сама - без бащата, без брат или сестра, без майка ти и баща ти и няма никой, който да ти помага (дори и за да гледа детето докато ходиш на работа или да ходи на работа, докато ти гледаш детето) и видиш, че перспективата ти е да си самотна и безработна майка с 38лв детски и някакви смешни помощи - сама ще решиш, че не искаш да се подложиш на това..
Според мен, за да се отгледа 1 дете в България, са необходими минимум 50лв. на ден. Колко самотни майки ги вадят тези пари? Това определено би повлияло на решението ти.
Ако... ако... ако...
А ако бащата си е направил кефа един път, а после иска да го кара по живо, по здраво, а аз не искам да си разбъзиквам организма и искам това дете и имам възможност да го гледам? Трябва ли да го оставя да си прави той каквото иска или трябва да го гоня до дупка за издръжка? М?
Казах - има прекалено много променливи в сценария с аборта и всеки съди от собствената си камбанария. Но в крайна сметка, решението е винаги на жената, както и да го увърташДори да иска аборт заради безпаричие и невъзможност да го гледа, пак тя ще го реши.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Дотук съм принципно съгласна с LadyDi, обаче наскоро се сблъсках с два (!!) случая, които ме накараха да се замисля.
Например момиче, забременяло малко преди раздялата с приятеля си, когото впоследствие уведомява, че е решила да задържи детето. Тогава е вече късно за аборт, тя не иска нищо от него, но ако той е свестен, няма как да откаже да поеме отговорност. Тук дори го няма въпросът - той с мен само заради детето ли е - очевидно да, след като сте решили да се разделите преди това. Тогава хем няма семейство, хем и в този случай мъжът пък е категорично оставен без избор - оставаш в живота на жената, защото вече имате нещо общо.
Друг сценарий пък е - ми аз направих аборт - пост-фактум уведомяване на партньора, който отново е оставен без избор.
Тук не говорим за срещи за по една нощ и някакви изцепки - няма как крайното решение да не е на жената, при положение, че плода го носи ТЯ, но на кой етап това се обсъжда (?) с партньора или просто го уведомяваш и толкоз...
Too much energy, too little time...
Понякога това не е достатъчно. Имам предвид, че се появяват проблеми, скандали и прочее простотии, които детето ги вижда/усеща, особено като по-голямо.
По темата: Принципно мъжа също би трябвало да има думата, но цялостното решение като решение, да го взема майката. Все пак бащата няма да го разкрачат и да му ровичкат из вътрешностите, също и няма него да го боли като ражда.
Възмущавам се от случая, който разказа babity. Малко ми е странно що за жена би позволила на когото и да е да заплашва живота на нероденото и дете. Виж, ако я е принудило безпаричие и подобни глупости - окей, така разбирам, но да я завлече в лекарския кабинет...
Съмнявам се насила да е била завлечена в лекарския кабинет... Нещо много буквално май го приехте.
- Аз бих обсъждала веднага след като разбера, че съм бременна, не бих поставила никой пред свършен факт. Не бих му казала след 3 месеца, нито пък след като родя :д
Първоначално написано от antifashionshit
Сега, има разлика между това да поеме отговорност за детето си и да се събере с майката. Естествено, говорим си хипотетично, защото от човек до човек има разлика. Аз, например, ако попадна в горната ситуация, бих запазила детето и бих го гледала сама, с помощта на бащата, щом желае да помага. Но аз си живея с детето у дома, той си живее у тях и си изработваме удобен план и за двамата така, че детето да не страда от липсата на внимание и на двамата си родители. Когато между двамата има разбирателство и уважение, винаги могат да се споразумеят и без да се събират под един покрив. Познавам такива деца, не им е било тежко детството, дори напротив.
Ако ще правя аборт без да уведомя бившия си приятел, защо изобщо бих му казала, че съм го направила? Ако сме се разделили, ако не желая по никакъв начин да имам нещо общо с него и не искам да раждам детето му, защо трябва да го обременявам с моя избор?
Честно да си призная, аз мога да разсъждавам единствено от собствената си гледна точка и от това, че аз съм възпитана да не излизам на дъжда без дъждобранПрезервативът се сваля тогава, когато реша, че искам дете. Ако ми се беше случило с някой от бившите ми приятели, със сигурност щях да го задържа, но не виждам как щях да живея с бащата до сега.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Лейди, така е, ама знаеш, че всичко се случва. Мен лично ме е страх да го обмислям дори подобен казус. При сегашното ми дередже. Честно! *чукам на дърво*
Партньорът ми е повече от стриктен на тема дъждобрани, но аз пък съм възпитана (да бе, знам, че мамито е малко чисто чао с главата) да треперя преди всяка менструация...
За една позната се носеха слухове, че е правила аборт, но не се разбра със сигурност. Не познавам момичета/жени, които са абортирали по собствено желание, а не спонтанно.
Аз съм твърдо ЗА аборта, като жената абсолютно сама трябва да вземе решението. Ако иска да запази детето, а бащата не иска, тя трябва да е сигурна, че може и сама да се грижи за това дете, не просто да го отгледа, но и да може да му осигури всичко, от което ще се нуждае, без да разчита на бащината помощ. Ако той помага въпреки всичко, добре дошло. Но в никакъв случай жената не трябва да разчита на друг при такива ситуации.
Ако пък не иска да запази това дете, абсолютно никой не може да я накара да го направи.
Тук най-вече визирам забременяване, в следствие от секс за една нощ и подобните му.
Ако говорим за хора в сериозна връзка, които няма как да се пропуснали да обсъдят евентуалната поява на бебе, нещата вече стоят по друг начин. НО въпреки това, по-голяма тежест винаги има мнението на жената.
Всъщност, специално парите рядко представляват кой знае какъв проблем, ако родителите искат да задържат детето. Освен ако не говорим за редките случаи на крайна нищета.
Факт, че и двамата партньори трябва да участват във вземането на решение, но каквото и да си говорим, майката е нагърбена с много по-голяма отговорност, следователно е съвсем нормално крайната дума да е нейна.
Последните години определено се наблюдава грозната тенденция на масови аборти. Твърдо за съм, разбира се, грешки стават, но не намирам за нормално млади жени да са правили по 2-3 аборта поради невнимание. Познавам няколко такива.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
^Човееек! За к'ва сексуална култура говорим. Уж с'а не било табу, образовали се хората...
В 21 век имам позната, за която думата контрацепция се свежда до набутване на таблетка аспирин след секс. Потресена съм! За полово предавани болести... не знам к'во да кажа... :Х