Студентска тема

[SpiritInBlack]

Димитър ( предполагам 8-10 клас ? ) е баш точно толкова студент , колкото половината от вас , пищещи в темата. Нищо , че сте в университету.

Няма универсална истина по темата , валидна за всички , просто защото животът е такъв. Всеки решава сам за себе си , важното е решението да бъде обмислено и осъзнато. Ученето в чужбина носи много предимства , но и недостатъци. Провинциално мислене на неуспял в България човек е , че в чужбина го чакат с отворени обятия. Във Великобритания може да те чакат пo летищата , ама по други причини... Почти няма незаменими хора. Страната няма да се сгромоляса , защото поредният "герой" е решил да си търси "хляба" зад граница. Обаче всеки има право да избира сам своя път и бъдеще. Никой не може да бъде обвиняван за своя избор. Извинявайте , но в Германия и останалите нормални европейски държави , ако двама души направят едно и също , резултатът винаги ще бъде един и същ , по едно и също време - било то подаване на документи за учредяване на фирма, свидетелство за съдимост и т.н. И не говорим само за публичния сектор и съдебната система. Географкосто означение " made in Germany " не е само проформа. В България може само да запалиш една свещичка и да се надяваш - нещата зависят от възможните връзки и временното настроение на обслужващия ни служител.
Университетите в чужбина не са значително по-качествени от нашите. Системата е по-различна , по-добра. Много лошо ще бъде изненадан някой в момента , в който реши веднага след завършен посредствен чуждестранен университет да се завърне . Поне ако очаква по-високо заплащане и специално отношение. Поговорете си с някого , който заема сравнително висока HR позиция в сериозна компания. Цената на образованието ( бакалавърска степен ) варира. Много университети предлагаха , когато аз кандидатствах , пълни стипендии при смешни изисквания - посредствено ниски резултати на сертификат по езика , който се говори в държавата , мотивационно писмо , диплома за завършено средно образование с успех над 5 и CV , в което няма изисквания за проведени стажове на определени позиции. Да се замислим за секунда колко би ни струвало образованието така - 4 години x ( 500- 1000 евро )/месец , сумата става значителна. Да тръгнеш да се връщащ след това в България , за да избиваш евентуални заеми за покриване на разходите , направени по време на престоя там , е несериозно. Да , кажи-речи моите разходи като студент в София са не по-малки , но си живея живот , който би бил немислим там със същата сума пари.
Виж , в престижните и водещи университети работата е съвсем различна. Много смешно ми стана , когато прочетох по-нагоре , че във въпросните места се интересуват единствено студентите да си плащат семестриалните такси. Пълна глупост , честно. Бърза справка в сайтовете на Харвард , Оксфорд , LSE показва, че дори 65 % от магистърските степени получават немалка финансова помощ. Някои висши учебни заведения имат бюджети от по 20 милиарда $ на година, направете елементарна сметка 27те хиляди студенти каква семестриална такса трябва да заплащат , за да отговарят за значителна част от приходите на висшето заведение. Там играят различни неща - важно е качествени студенти да завършват , за да прославят името на университета след време. В САЩ има много закачки кой президент кой университет е завършил.
Най-добрият ми приятел кандидатства преди 3 години в университет в САЩ от Брашляновата лига . Въпросното момче нямаше финансовата възможност дори да си купи учебници и да заплаща разходите за живот там , но му предложиха на 2 пъти ( от федерална агенция и специален фонд към висшето заведение ) почти безлихвен заем , който щеще да му бъде достатъчен за целия период на обучение. А , да , забравих да спомена нещо - според условията на заема , той трябваше да бъде върнат едва след като заемополучателят започене да има доходи над 100 000 $ годишно. В противен случай , заемът не трябваше да бъде върнат.... Моят приятел отказа , сега учи в ХТМУ ( София ) и разработва проекти заедно с БАН. Сигурен съм , че скоро ще чуете за него.

Ще завърша философски :

"По време на духовна криза, най-мрачните места в ада са запазени за онези , които остават безразлични към нещастието и страданието на останалите" . Винаги е било задължение на умните и можещите да помагат на по-малко способните от тях.