tl;dr

[YoungBloodZ]

iskash li snimka na moito dupe?

[Ivaaaaa]

iskash li snimka na moito dupe?

ноп

всъщност да
ако се снимам от този ъгъл, ще изглежда същият
бий ме тирехеб, обичам да боли

[YoungBloodZ]

ноп

ma to moito po-hubavo ot tvoito be

[Mary_Jane_69]

Дори се притеснявам за тази част, петък е, спя по по-малко от 5 часа, уморена съм, главата ми не е много добре.

Простете ми, ако се дъня някъде, и има несъответствия като цяло.


-otvori djama sirieco
-KVO SI TI VE - Разгневи се Пабло. Оказа се, че това е един говорещ гълъб. Той пък на свой ред му смигна палаво и започна да говори бавно и монотонно с плътния си глас.
-4ui sq mango, GospodAT ti pravi kapan4i.
-ko?
-Da. qvno ima supersili i znae za ne6to za koeto az ne znam.
-az sam prosto meksikanski programist. emigrant sam,poprincip, jiveq tuk s priqtelq si, skromno e no vij taq ma6inka tuka - и той погали нежно с голямата си черна длан една огромна motherboard, закачена на една от селските стени на кирпичената къщичка. - obi4am q. nai vajnoto ne6to v jivota mi!
-a k
-iska6 li da pocakame Mario?
-k no vij barzam, iskah samo da ti kaja da se pazi6 ot onq gore - смигна му гълъбът и хвана джойстика, който Пабло му метна насреща му.



Meanwhile, ГосподЪТ си беше изял попарката, и вече с надуто коремче/тумбак, стоеше като изнемогващ старец (или отчасти беше) и галеше си пълния търбух, докато се взираше в тавана. Таван нямаше, всъщност, беше целият небосвод, виснал отгоре ти. Можеше в Априлска вечер да се наблюдава през целия месец тържеството на Венера и Сатурн, когато тези планети се събираха и танцуваха Лебедово Езеро, през няколко галактики, та в петдесета.
Събираха се планетите, за да могат да се уговарят до 25 Декември за голямото събитие.
Както всяка година от рождението му, и тази предстоеше Ицката-Господен-Христос да се радва на това събитие. Всъщност не му омръзваше, защото му напомняше колко по-висш е от останалите, долу на земята.
-Skoro idva. - сякаш говореше на тумбака си, като го разтриваше и потупваше. ДА НЕ БИ ПЪК ДА ИМАШЕ БЕБЕ В НЕГО?
Да, ГосподЪТ ядеше човешка попарка.
Избираше си прототипи на Ерик Картман от 'Murica чрез мощен софтуер, и с помоща на пегасъси те биваха доставяни право в блюдата му.
Сутрин, обед, вечер,
варен или изпечен.
ГосподЪТ замезва тлъсто месце,
на някое Хамериканско хлапе.


Изъбрса си бърните и се изправи от мраморния си стол.
Закрачи към своя компютър и провери брояча до "Коледа".
Ухили се дебилно и си пусна порнхъб.
С ангели.



Наред пък с тези събития, бедният Хосе беше отишъл до близкото селце, което както споменах, се намираше на 1км от къщичката им с Пабло.
Трябваше да купи зарзавати за манджа, та отиде на селския пазар, но първо сърце не му даде да не скокне и до мола.
Оглеждайки отгоре до долу лъскавите позлатени витрини като малко дете, очакващо харесания подарък за Коледа, Хосе мигаше на парцали и крайчеците на устните му се разтягаха в блажена усмивка.
-vajno e da si predstavq6 4e go ima6. a kato se sasredoto4i6 vav vizualizaciqta, to tova neimoverno stava tvoe.

30 минути седя, а най накрая някаква електро-магнитна сила изпрати един позлатен ролекс на лявата му ръка.
ИСТИНСКИ ТЕЛЕПОРТ.
И това без да чупи витрината!
За беда обаче, някой го видя и тръгна към него, като Хосе усещаше стъпките, приближаващи насам.
-Hubavo dupe
Хосе се сепна и обърна, а зад него стоеше една Скандинавска фьорда. Страшно приличаше на Ерик от Истинска Кръв. Този Скандинавски шебек се усмихваше нежно, сякаш планираше да си тропне лодката на залива на Хосе.
-Izvinete - усмихна се пък на свой ред Хосе - no poznavame li se?
-Sajalqvam, az sam Esteban. - отвърна блондинът, подавайки голямата си гладка снежно-бяла, дългопръстеста, секси-длан.
-Hose, priqtno mi e.
-Iskash li da zabarkame ne6to?
-Nz imam si priqtel... pone taka mislq de... no... nie veche... - заекна Хосе, като преглътна измъчено мъката и тикна поглед мрачно в пода.
-Razbiram...
-No moje... - каза Хосе и стисна ръката на Естебан по-здраво, и го погледна с искрящи от радост очи. - S radost priemam!
-k baby - смигна му Естебан и тръгна на север...на север...на северррррррррРРР ... Докато най-накрая се изгуби от погледа му.
Хосе въздъхна от тиха радост, усмихна се удоволетворено и... сякаш отново той повярва в любовта!
Тръгна към пазарЯ.

* * *

-brat pisna mi - тръшна се гълъбът и хвърли джойстика. - Iskam vka6ti, jenata 6e se kara.
-kak se kazva?
-Marsela.
-hubavo ime.
-znam. No ne6to naposledak ne varvi, obvinqva me 4e q zabravqm, 4e i kra6kam...
-i? - попита попита Пабло.
-ne e taka, vsa6tnost prekarvam tvarde mnogo vreme v misli za neq. no imam problem. mislq za neq taka, sqka6 q jelaq, a v sa6toto vreme tq e do men. A kogato se pribera.... use6tam nesaotvetstvieto i q izbqgvam... sqkash iskam da gonq me4ta, ni6to 4e tq ve4e se e sbadnala i me zaviva vsqka ve4er, sgu6vaiki se v men, a az q otsvirvam i vzimam cqlata zavivka za sebe si.
-emi brat... - поде Пабло - mislq 4e trqbva da izbuta6 jelanieto da presledvash fantazii vijdam 4e si feti6ist no radvai se.
-Da taka e i sqka6 kogato tq nai nakraq si otide, zadeto se darja kato Galabsko La^no, togava shte sam po dobre, zashtoto tova koeto pravq v momenta, she bade s pri4ina. Istinska pri4ina.
-Taka e. Ako iska6.. nz. Are nova igra?
-Ne... otivam da izpu6a edna cigara. - Каза гълъбът и продължи - no 6te go napravq v nebesata, izbistrq mi misalta o6te pove4e.
-kk
-bb
-b - отвърна Секскобар и отново се залови над своя проект.

В същото време Хосе слагаше 5-6 домата в една торбичка, и тъкмо да ги предаде за кантара, нещо го накара да погледне човека отсреща. Някаква сила, нещо... невероятно!
И моментът, в който очите му се срещнаха с тези отсреща, той видя цяло синьо океанище от любов, страст, и неописуеми чувства, завладяващи ума му изцяло.
-kak se zve6 - промълвиха красивите устни на този човек.
-Hose.
-Pablito.
-Pablito???????????!?!?!?? - задави се Хосе
-da e.
-Interesno ime, za jalost patq ot srodni takiva...
-za6to ve moi...? Krasiv si - Паблито му намигна.
-lo6 put, moje bi Merkurii ne e v pravilnata si sqnka, no trqbva da se dopitam otnovo do Vishiq Sbor na Vselenskite Astrologi4eski Pederasti.
-i ti li si vav VSVAP????? - смая се и ококори Паблито.
-da,ti?
-i az. k dai skaip4e ne6to a u.
-nqmam internet, no...
-spoko, dai adres4e
-ne moga, prosto az....
-ne beri grija...vsi4ko 6te bade nared! - И той награби Хосе, придърпвайки го страстно, като вече целуваше устните му любовно. Цялата тази сцена! ЦЕЛИЯТ ТОЗИ... ПРЕКРАСЕН СВЯТ!
Всичко изведнъж стана с по-голям brightness и по-colorful!
Хосе се почувства истински щастлив!
Хората ги гледаха смаяно, а те започнаха да се търкалят по земята, размазвайки доматите на ХоСеСиТоОоОоО и разхвърляйки всеки плод и зеленчук, сякаш нищо друго вече нямаше значение.
Те просто бяха щастливи.

[Ivaaaaa]

ma to moito po-hubavo ot tvoito be

mi da de
ne iskam da me zasenchvash

dobre sega napusni