
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Сънна парализа
Не знам коя е най-кухата, но християнската е най-лицемерната, защото и в нея всеки така или иначе търси лична полза. Това е така, защото някои хора извличат по-голяма полза (макар и психична) от преструвките на фалшиво милосърдие, загриженост и псевдо-морал, особенно когато са индоктринирани да подтискат вътрешните си пориви, вместо да ги осъзнаят и контролират. Делата им погледнати самостойно може да изглеждат добри, само дето човешките дела никога не бива да се разглеждат самостойно. Зад всяко действие стои личен мотив, и колкото и да се прикрива с оправдания от типа на "за спасението на човеците", "за правдата", "за Бога" и т.н., то делата на повечето вярващи(и тук нямам предвид само религиозните вярващи) са обусловени от нуждата им да проектират идеологията си над света, т.е. заради тях самите, не заради другите. Точно това води и до всякакви форми на религиозен, политически и т.н. фундаментализъм.
Всеки прави това, което смята за добро и правилно - от най-големи егоисти до най-алтруистични християни. И как би могло да бъде иначе - всеки смята че идеите му го водят към добро и правилно. Ако не е така, то значи и идеите му биха били лоши и неправилни, т.е. и самият той лош и неправилен. То е толкова първично и естествено човек да се идентифицира с идеите си, че утвърждаването на същите идеи е фундаментално за утвърждаване на самия човек пред себе си. И в крайна сметка всичко се свежда до отделния индивид - отвъд повърхностните колективни сугестии и детински оправдания винаги се разкриват жалки и пошли, лични мотиви.
От друга страна, смисъла на всяка философия, заедно с всичките й твърдения, доказателства, предположения и т.н. е да се достигне до истината... ако няма лични мотиви, ако няма добро и правилно, ако няма нужда от едно или друго нещо да бъде вярно или не, то няма нужда и от лъжи и лицемерие.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 03-01-2014 на 15:32