Мамка му, чувството да ти липсва някой е ужасно и дори целият шоколад на света не е в състояние да те накара да се почувстваш по-добре. Поне при мен е така. Изведнъж всичко фейдна. Но той е прекрасен, как няма да ми липсва ^^. Това не е на добре. Има прекрасни сини очи, готви уникално вкусно, има сравнително awesome чувство за хумор, изключително умен е, постоянно учим нови неща един от друг.. като сме заедно все едно времето е спряло, всичко е спокойно, не мислим за ежедневното еднообразие, и всеки следващ момент е още по-прекрасен от предишния. И е гушлив ^__^ Damn, не вярвах, че някой е способен да ми завърти така главата. И не е като да го няма за супер много време. Nope. Само няколко дни, но сега ми се струват цяла вечност. А ние не се виждаме всеки ден, ценим си личното пространство и отделяме време за всичко. Пък и така поддържаме тръпката, защото като не се виждаме известно време, после не можем да си се наситим един на друг, винаги има за какво да си говорим и се радваме на всяка минутка прекарана заедно. Боже, ако само преди 3 месеца някой ми беше казал, че ще чувствам нещо подобно към точно този човек, със сигурност нямаше да му повярвам. Но пък все още сме съвсем пресни и всичко това е нормално. Та ние дори не сме се карали още :д А какви страхотни палачинки прави.. и въобще, всичко, което сготви става изключително вкусно и прекрасно. Oh, трябва да се стегна. Да, ще изляза с някоя приятелка, това винаги помага. Шоколада свърши. Хора, обичайте се, чувството е прекрасно! ^^

*добре, че поста е дълъг и никой няма да го чете :д*
*ако някой гледа мача Левски-Рилски Спортист, да каже колко е резултата после, thank you
(за баскет става въпрос, прекрасни, футбола е скучен, като изключим световното)*