- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Мемоарите на една меланхолия
Перфектното оправдание да се носим по течението, да не полагаме усилия и да се надяваме, че животът ни ще се промени, ако Съдбата/Бог/квото е там реши така.
И това наричаш вдъхновение? Вдъхновението би било стимул да си извадиш главата от пясъка и да си хванеш живота в ръце. Това е пораженческо мислене, отказ да мислиш - съответно работиш - върху проблема, заравяне на главата в пясъка/задника. Как можа да го наречеш вдъхновение?!