всичко е смешно

[indeed]

smilelady, точно от такъв тип мислене ме е страх. Благодаря ти за отговора, личи си, че си добронамерена, само че аз никак не искам един ден да се събудя и да осъзная, че съм се примирила с нещо, което толкова не ми харесва. Въпреки всичко истински готини отношения ТРЯБВА да има. Вярвам, че има. Правили са ми впечатление невероятни приятелства и съм абсолютно сигурна, че впечатлението отговаря на реалността. Абе много е важен начинът на настройване. Не може да гледаш с нездраво подозрение на потенциалните си познати и да очакваш, че ще се получи нещо хубаво. Ще излъчваш негативност, а това като присъства шансовете за хубаво развитие не просто намаляват, те почти изчезват. Да вложиш пък прекалено много от самото начало също не е по-атрактивна опция, хаха.
В първия пост писах, че нямам кой знае каква потребност от "дълбок" контакт. Всъщност това е само етикет. Как ще си облека мислите конкретно сега е без значение. Мисълта ми беше, че искам просто хора, с които, както много други преди мен са писали в тоя форум, да можем преди всичко да правим всичко заедно <мда, яка тавтология xD>. Нека говоренето е после, че така или иначе ми е втръснало от стандартни спокойни излизания, включващи или някаква наша си тотална лигавщина, или провокации по "сериозни" теми. Време е царството на думите да си ходи.
Трябва ми разнообразие, затова и предлагам варианти, включващи повече действие - планина, джаги, концерти, ролери... Странна съм. Хем знам, че в повечето случаи трябва да поема инициативата, за да се случи нещо различно, хем като не виждам открояващ се ентусиазъм от другата страна не действам активно и не правя всичко както ми се иска.
Много незавиден пейзаж, особено като се има предвид, че по принцип сравнително трудно си набелязвам хора. Не ми харесват изкуствено усложнените, драматично раздвоени характери. Не харесвам обаче и прекалено предвидимите хора, които най-често нямат искрен интерес към света и се носят по течението. Не харесвам, не харесвам, не харесвам... май звуча като най-големия мизантроп.
Все ще има промяна. Не го казвам за самоуспокоение, мразя някои видове самоуспокоения, особено издаващите неспособност за справяне. Истина е клишето, че след всеки облачен период обикновено изгрява слънце.
Прекрасно изкарване на абитуриентите и дано има по-малко завършващи като мен xD. Т.е с нехарактерен и за тях самите драматизъм и с помрачено настроение.

[Ivaaaaa]

дано има по-малко завършващи като мен xD. Т.е с нехарактерен и за тях самите драматизъм и с помрачено настроение.

драсти, мислех, че съм само аз с кофти чувства след бала. самоизолираш ли се? предпочиташ ли да страниш от хората? влизала ли си в ролята на аутсайдер? осъзнах, че дотолкова съм успяла да се дистанцирам от всички, че изведнъж...те са спрели да се интересуват от мен /класа/. цялата вечер прекарах отвън с един съученик, с който имах връзка /ако не ме харесваше (може би обичаше), щеше да ме заебе и той/. приятелите... и тях много често отбягвам, но те се оказаха некви свестни и продължават да ме търсят /и аз не знам що/, но сигурно и тях постепенно ще прогоня от себе си. проблемът при мен е, че не изпитвам нужда да бъда с...хора, хаха. предпочитам собствената си компания, никога не съм била забавна, весела, позитивна. най-много да остроумнича, малко сарказъм, ирония, а-у и така ...
мисълта ми е, че проблемът е в теб /ако изобщо може да се нарече проблем, но за теб явно е важно/. не знам, няк'си не моа си представа да се правя на забавна, за да ме харесат. не ми идва отвътре. дано съм ти разбрала проблема правилно. сори, че писах толкова за себе си ;д.

успех в живота /беше некъв лаф едно време/ ( :

[indeed]

самоизолираш ли се? предпочиташ ли да страниш от хората? влизала ли си в ролята на аутсайдер?

Всеки е влизал в ролята на аутсайдер, дори да е било за доста кратко, дори по принцип да е супер контактен и да се радва на голямо внимание. Не се самоизолирам, нито предпочитам да страня. Това по принцип; с класа така и не ни се получи да се "спечелим" взаимно. Нормални ни бяха отношенията, ама приятелството все ни бягаше, а организацията до последно беше трагична. В темата говоря основно за другата част от социалния си кръг - частта, с която ми харесваше да мисля, че нещата са ако не перфектни, то поне достатъчно стабилни//устройващи ме.
Не се харесвам такава, т.е ЗА МОМЕНТА ужасно критична и хейтваща. Хубавото е, че се познавам и съм убедена, че тия мисли ще изчезнат скоро. Уф, чувствам се на границата с шизофренията . Знам, че не съм част от масата, знам, че мисълта ми работи и обикновено лесно намирам решения за повечето неща, знам, че съм як приятел ()... От друга страна споделям мнението, че е грозно и проява на нисък интелект да се величаеш, да гледаш отвисоко и да пренебрегваш чуждия потенциал, който често само дреме, но го има и е способен на много. И в MIT да работиш, а хората да са клошари, пак не е оправдано. Всъщност това "разделяне" на база социален статус и евентуално образование в 99% от случаите ми изглежда малоумно... Има много по-красноречиви неща, по които може да си правиш преценките. Абе на теория ги разбирам нещата, обаче ще се окаже, че ми липсва не частица, ами цяло огрооомно парче от живия живот. Мисля да се включвам повече в реалността и би трябвало да забележа желаната промяна.