smilelady, точно от такъв тип мислене ме е страх. Благодаря ти за отговора, личи си, че си добронамерена, само че аз никак не искам един ден да се събудя и да осъзная, че съм се примирила с нещо, което толкова не ми харесва. Въпреки всичко истински готини отношения ТРЯБВА да има. Вярвам, че има. Правили са ми впечатление невероятни приятелства и съм абсолютно сигурна, че впечатлението отговаря на реалността. Абе много е важен начинът на настройване. Не може да гледаш с нездраво подозрение на потенциалните си познати и да очакваш, че ще се получи нещо хубаво. Ще излъчваш негативност, а това като присъства шансовете за хубаво развитие не просто намаляват, те почти изчезват. Да вложиш пък прекалено много от самото начало също не е по-атрактивна опция, хаха.
В първия пост писах, че нямам кой знае каква потребност от "дълбок" контакт. Всъщност това е само етикет. Как ще си облека мислите конкретно сега е без значение. Мисълта ми беше, че искам просто хора, с които, както много други преди мен са писали в тоя форум, да можем преди всичко да правим всичко заедно <мда, яка тавтология xD>. Нека говоренето е после, че така или иначе ми е втръснало от стандартни спокойни излизания, включващи или някаква наша си тотална лигавщина, или провокации по "сериозни" теми. Време е царството на думите да си ходи.
Трябва ми разнообразие, затова и предлагам варианти, включващи повече действие - планина, джаги, концерти, ролери... Странна съм. Хем знам, че в повечето случаи трябва да поема инициативата, за да се случи нещо различно, хем като не виждам открояващ се ентусиазъм от другата страна не действам активно и не правя всичко както ми се иска.
Много незавиден пейзаж, особено като се има предвид, че по принцип сравнително трудно си набелязвам хора. Не ми харесват изкуствено усложнените, драматично раздвоени характери. Не харесвам обаче и прекалено предвидимите хора, които най-често нямат искрен интерес към света и се носят по течението. Не харесвам, не харесвам, не харесвам... май звуча като най-големия мизантроп.
Все ще има промяна. Не го казвам за самоуспокоение, мразя някои видове самоуспокоения, особено издаващите неспособност за справяне. Истина е клишето, че след всеки облачен период обикновено изгрява слънце.
Прекрасно изкарване на абитуриентите и дано има по-малко завършващи като мен xD. Т.е с нехарактерен и за тях самите драматизъм и с помрачено настроение.
Последно редактирано от indeed : 05-26-2014 на 06:39