Защо отказах се от любовта?

[CrookedMirror]

Много момчета (и момичета; мъже и жени също, за съжаление...) сипят жлъч като се заговори за противоположния пол. Имам въпрос към теб - как очакваш, при положение че вече си предубеден и зле настроен спрямо ВСИЧКИ, един ден да срещнеш момиче, което няма да се вписва в негативния модел? Готините хора имат само един "недостатък" и той е че харесват други готини хора. Отчаянието и клишираните изблици на разочарование някак не се вписват в готиността...
И друго - защо смяташ, че когато ти харесваш някого той е длъжен също да си пада по теб? Не живеем в огледален свят. Поне не винаги, хах. Погледни край себе си. Навсякъде е пълно с хора, с адски много хора. Тоя ти начин на мислене ги подценява, по-точно подценява им уникалността и специфичните черти/предпочитания. Изключено е /и слава богу!/ всеки да се увлича по всички.
Едва ли мадамата е тръгнала, както ти казваш, с първия срещнат. Дори да са се запознали скоро и флиртът им да е протекъл бързо, това не значи непременно, че закачката е некачествена или че момчето не струва. Признай пред себе си, че говориш така единствено от яд - просто ти се иска да си на мястото на приятеля й. Вместо да се дразниш се постарай да направиш нещо за себе си, така че след време да бъдеш по-успешен...
Много малко вероятно е някъде да има истински интелигентни хора, които тотално са занемарили външния си вид/не правят нищо, за да го подобрят, ако не им харесва. Умните са преди всички социално адекватни, т.е знаят какво впечатление оставят и като цяло говорят и се държат премерено. Оценките в училище се изкарват по какви ли не начини и далеч не във всички случаи показват колко ти работи мозъкът. Парадоксално е да парадираш с тях, когато дори не пишеш правилно.