Напротив. Правих го с желание, при това - голямо. Това беше работа, която приех с ясната идея да помогна. И правих всичко възможно. Включително да прибирам такива деца вкъщи, за да мога да им демонстрирам каква е истинската и нормална семейна среда. Не съм правила нищо през живота си, което реално не съм искала да направя. А това беше наистина желана работа. Просто нямаше особено голям резултат. Те просто забравят много бързо за доброто, което си им направил, и не могат да оценяват нищо. С парите, които получавах за тази работа, купувах храна, дрехи и учебници за децата. Всичко по силите си правих, но в един момент се сринах от нулевия резултат. Да, учех ги на много неща, ама в момента, в който излязат пак на улицата, забравят всичко. В момента, в който дойде мръсната им и нагла майка да си ги прибере, те са най-щастливи, защото за тях Раят е в махалата, където закони няма, никой не ги преследва с учебници и правила, никой не ги кара да се къпят, да си мият зъбите и да поддържат ред. Не искат да се откъснат от тая среда и това е.