
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Съвременните 30 годишни младежи
DisappointedDreamer, всичко, което обясняваш се връзва точно с тезата на авторката, макар да не си съгласна с неяИ аз вече се опитах да го обясня. На 30 ти не си бъдещето. Ти си настоящето. Времето е дошло да се хванеш и да направиш промяната, а не само да я планираш. Нямаш време тепърва да се ориентираш, ако искаш да постигнеш нещо стойностно. Времето ти да планираш е, докато си тинейджър, докато си на 20. На 30 мечтата ти трябва да е ясна и да работиш по постигането ѝ.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Не съм чела статията. Отказа ме с клишираните глупости и общия знаменател. И тази тема не съм чела :Д реших просто да споделя. Бр.
И все пак, не съм съгласна и с твоята идея за бъдеще и настояще. Да, действаш в настоящето, но резултатите се появяват в бъдещето. Затова споменах, че 30+ са бъдещето.
Естествено, на всяко действие резултатът му е в бъдещето
Но на 20 ти е разрешено да мислиш, да планираш и да не действаш. А на 30 вече трябва да действаш или наистина си губиш времето. В тоя ред на мисли.
Ама както и да е. Мен ми втръсна тая тема, пък и аудиторията тук е нормално да се чувства обидена от статията. А и всеки има право да прави и мисли каквото желае.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Абсолютно.
Това, че на 30+ решаваш да се занимаваш с нещо, което не си докосвал преди, не означава, че си бил неориентиран. Нито пък, че си си губил времето. Животът на един човек е кулминация от моменти, всеки от които се появяват в различни етапи целия процес на дишане и издишване. Да смениш професията си на 30+, да кроиш нови планове, да се захванеш с нещо тотално различно и непознато... Не виждам нищо лошо. Защо да е загуба на време? Да, започваш да градиш всички от основите. Да, значително по-трудно би могло да е. Но не е грешно. И доста често дава добри резултати.
Хората се развиват с различни темпове, някои навлизат в прайма си в по-късна възраст, други изобщо не го достигат. Веднъж прочетох една непретенциозна мисъл от рода на 'find your spot on earth and ride it', без обаче анонимният автор да поставя някакви времеви граници, в които това да се случи. Защото такива наистина не би трябвало да има - естествено, нормално е да се следват някои основни житейски правила, но животът е пълен с изненади, колкото и банално да звучи, и най-добре премислените планове може да се окажат неизпълними в настоящето. Важното е човек да успее да реагира по сравнително адекватен начин. Именно за това и статията подразни много хора, включително и мен, защото звучи прекалено снизходително, без дори авторката да притежава някакви големи писателски заложби, с които да компенсира.