Отговор в тема
исках да съм неадекватен особняк, само неадекватник ни м кефи
М. <3
Айде и аз да се разпиша в темата.
Туко що ми се случи една много готина ситуация в метрото.
Возя си се в метрото аз и срещу мен седи някакво момиче, погледите ни почнаха да се засичат от време на време.
Първите срещи на погледите ни не ми направиха впечатление, но в последствие забелязах, че леко се усмихваше, като ни се засичаха погледите, взех че и аз почнах, та чак едвам се сдържах, после се бях облегнал на една бърсалка за почистване и после вдигнах поглед, и видях че ме гледа. Аз горкия вече едвам се сдържам да не се усмихна и така още един-два пъти. И тук идва моментът в който се споглеждаме, гледаме се и едвам се сдържаме, и в един момент не издържахме и почнахме да се хилим, и така няколко минути. Спирката ми дойде, станах и й пожелах лека вечер.
Тази случка ме зареди супер положително!!!
П.П - Прощавайте за многото и-та. ;д
Това ме подсети за една подобна ситуация при мен.Първоначално написано от TheNormalGuy
Прибирах се от работа с автобуса в началото на лятото към 9-10 вечерта /разбирайте, че в моята посока има главно персонал по това време/. С едно момче, не много по-голямо от мен на вид /в последствие разбрах, че е колкото мен и бях удивена/, по същия начин погледите ни постоянно се засичаха. На 10-тото засичане му се усмихнах, той отвърна, стана и дойде при мен. Запознахме се, оказа се, че сме учили в едно училище и имаме доста общи познати. Беше странно, защото Несебър е малък град и набор с набор се познаваме, а дори не го бях виждала в училище. Все пак беше много приятен. Разменихме си фейсбуците и от тогава не съм го чувала.
Има и добри хора в София. Преди около 2 седмици, не помня точно на път за работа, слизайки от трамвая и отивайки към метрото ми се отлепи платформата на обувката. Събух я, бях готова да събуя и другата и да си щръкам боса в метрото, докато стигна до вкъщи и се преобуя, успявайки някак да не закъснея, когато един г-н ми предложи помощ. Каза,че е часовникар и ателието му е точно на 10 метра. Влязохме, залепи я, не пожела да вземе никакви пари, обясни ми ,че за да хване лепилото трябва да стои така поне 3-4 часа. но тъй като съм бързала щял да я държи 10 минути, а после да съм стъпвала,както той каза, като котка . Благодарих му и отново попитах колко да му платя,но той не пожела,пожела ми приятен ден и това беше.
Спаси ситуацията и целия ми ден.
maDamn
Ами седях на спирката след проливен дъжд, а аз бях с патъчки, демек равни отворени обувки, а локвите пред мен бяха огромни. Идва ми автобуса и аз ставам и оглеждам как да мина и едно момче до мен ме пита " да те пренеса ли" . Отговорът веднага ми беше "няма нужда" , но след като той каза " спокойно, няма да ми е проблем " и аз се съгласих
ами решавам да хвана последния автобус, че да не пътувам в жегата и той решил да се счупи, закъсня 2 часа
щяха да ме хванат нервите, защото имахме уговорка за вечерта, но в крайна сметка нищо не изпуснах
даже на спирката се запознах с едно момиче и си взехме бира да полеем случката и положителния поглед над нещата
изляхме си животите и се оказа, че тя се познава с мои близки и аз с нейни :д
и после пишкахме в храстите и тя каза, че ако съм била момче е щяла да сметне, че съдбата ни е събрала :д
и почна да ми говори за зодии, ама аз както знаете не понасям астрологията и я резнах и тя се сдуха, обаче и казах, че въпреки това е готина
и някакви циганета пикли с цигарите дойдоха и викат ''имате ли телефон с пари'' и аз им казах вместо да си купуват цигари, да си купят един ваучер и бтв преди бях наивна и ми беше жал за такива, но вече никакво съчувствие
и момичето е от моето място, разбрахме се да излезем
и на същата спирка имаше много готина бабка, дето каза, че чака сестра си и ще полеят завръщането й
Реших да си заредя картата за градския транспорт в един магазин. Влизам и питам дали е възможно тук, тъй като не във всички магазини има такова устройство, а продавача поклаща глава, излиза иззад щанда и вървейки ми казва, че трябва да си сложи такова устройство, за да мога всеки ден да посещавам магазина му, а след това ми посочи къде бих могла, все пак, да постигна това, за което бях дошла. Беше сладко.
В София, в 213, един дядо предложи да ме покрие с чадъра си на слизане от автобуса, защото навън валеше. Стана ми миличко.
Главата ми в момента е прaзна, хаха, но бих писала с голямо удоволствие като се сетя за по-открояващи се случки. Признавам, че просто исках да възродя темата, защото ми е любима.
Последно редактирано от Ssummerjam : 10-04-2014 на 12:43
Пътувах в автобус и се запознах с едно момченце, което седеше до мен и което се оказа, че е родено точно един ден след мен. Пътуването беше изморително и постоянно го питах дали сме стигнали и дали сме близко, а той по едно време ме оприличи на магарето от Шрек, което в третата част на поредицата постоянно пита 'are we there yet?' :Д
Навръщане до мен седеше някакъв дядо, с когото също се запознах. Говорихме за политика и религия, и ми разказа са себе си и как на 30 години открил Исус Христос и как преди него бил нарушил всичките десет божии заповеди, включително 'не убивай'. Стресна ме, но беше приятна компания с интересни възгледи и най-важното: не се опитваше да ме накара да повярвам в това, което той вярваше. Каза ми името си, стисна ми ръка и ми пожела късмет.
На автобусната спирка пък се запознах с двама мъже, адвокати, които май бяха двойка. :Д Поговорихме за правото и други несвързани глупости и се разделихме, когато аз слязох с няколко усмивки.
тва просто показва колко празен живот живееш,не друго
човек,който се прави на приятел с всички нещо не му е в ред
<a><img></a>
Не трябва да си приятел с някого, за да разговаряш с тях. Пък и откъде ще знам дали ще са ми приятели или не без да съм разговаряла с тях?
хлъц.
ами ако си следващата му жертва ;/
Би било интересно :Д
толкова ли си жадна за чуждо внимание?приятели ли нямаш
<a><img></a>
Веднъж като се прибирах, от една къщичка излезе една възрастна жена с огроомни сини очи и ме помоли просто да й се усмихна. Аз се засмях, разбира се, стана ми мило. Тя каза, че цял ден стои вкъщи и като излезе иска просто някой да й се усмихне. Колко малко му трябва на човек.
миналата зима братовчед ми ме остави на плиска, бързащ за изпит, а на мен дръжката на куфара ми се измъкна от едната страна, когато той вече си замина или може би не исках да го задържам, не помня... та бях решила сама да си я оправя, да, ама не ми се получи
беше страшен студ и снежна виелица, а в смотания куфар все едно камъни имаше и беше мъчение да го мъкна така
още докато пресичах през подлеза, се измъчих и чакам на спирката 280 отчаяна, докато се пробвам да оправя тъпия куфар, блъскам го зъзнейки, но не ставаше, мамка му
тогава някакво момче ме забеляза и риторично ме попита, дали имам нужда от помощ, връчих му го и за някаква МИНУТКА ми го закрепи, каза ми, че временно ще се задържи, бях смаяна :д
после чакахме заедно, говорехме си, каза ми, че имам хубава шапка и че работи на някаква ледена пързалка и ме покани
изглеждаше готин, обаче аз се държах студено, защото бях обвързана и така и не отидох на пързалката :д
а пък един път някаква жена ме заговори, пита ме как съм, как са майка ми и сестра ми, изглежда ме познаваше, обаче аз не се сетих коя е
можех да я питам за името, за да попитам майка ми после, но щеше да разбере, че не я помня, а не исках да я разочаровам
така и не разбрахме коя е...
случвало ми се е да се припозная в някой и да поздравя, а като разбера, че съм се объркала и ме погледнат странно, се чувствам като пълна откачалка хахах
някой път ми се приисква и просто така да поздравя някой, въпреки че не го познавам :д
гледам, че и друг път съм писала и не знам, дали съм споменавала, но обичам да си говоря с приятни непознати :Д
е има и някои много крийпи, от които ме хваща параноя и страня или такива, за които съм съжалила, че съм разменила приказка ;/
Последно редактирано от galaxy29 : 11-05-2014 на 14:50
Предната седмица некъф мъж на около 50тина години върви в една посока с мен и бая гледане ме гледа. Беше към девет и половина вечерта, студ на кутийки, мъгла, аз - крива, с цигарата в уста, замръзнала, бързам да се прибера. И той в един момент се спира, обръща се към мен и изтърсва „Госпожице, познаваме ли се?“ - „Оу, ами не мисля.“ - „Много сте симпатична.“ - „Мерси.“ После минах напред, щото Борисова беше абсолютно празна, а тоя беше крийпи. Вървя бая зад мен, почти бях готова да го ударя с нещо и да бягам. Насреща ми обаче денонощен Пацони и влизай вътре за сладко. Бавих се не повече от две минути, излизам - човека го няма. После съответните благодарности на де що божества има и Тори скорострелно вкъщи.
Следващата вечер, Хелуин тоест, с една аверка ходихме да се видим с един мой и да пием кафе в един бар по кея. Ма нагласени - тя с дяволски рога, аз със диадема на мед. сестра. Та, прибираме се към нас пак по същата улица от предния ден и долу-горе на същото място две момчета, силно гримирани в духа на вечерта, слизат от една кола и налапват цигарите. Единия вика „Ей, не поздрави значи! Как можеш да не ме познаеш?!“ и аз такава няква утф, седя гледам, гледам и не знам кой е, нито гласа ми е познат, нито колата. Отминах, цяла седмица не можах да се сетя кой е, де. Може и ебавка да е било.
с една аверка
Днес като вървях към гарата, говорих по телефона и едно момиченце на 4-5 годинки ме спря, подаде ми играчка телефон и ми каза "Искаш ли да говориш с моя телефон?". Усмихнах ѝ се широко, затворих и започнах да си говоря с нея. Много голяма сладуранка беше. Баща ѝ, милият умря от срам, а аз само го успокоявах, че няма проблем. Изгубих представа за времето и замалко да си изтърва автобуса, но тази малка сладуранка ме зареди с енергия. ;3
мен пък днес ме заговори негър, каза, че съм много хубава и ме пита как съм, говорихме си 10 минути, после си тръгна и ми пожела всичко най-хубаво
любимо ми е като някое момче, дето е с приятелката си ме огледа и таз ме погледне злобно хахахах
Има един редовен клиент в работата и всеки път ме подпитваше нещо, как се казвам, на колко години съм етц и един ден като си тръгвах ме покани да пием, но аз му отказах. Всеки път е много любезен и е горд, че ми е запомнил името :д (чужденец е).
Та, днес пак дойде и като си тръгваше започна отдалеч да ми обяснява как щял да се мести и блабла (не му разбрах всичко, българския му е so-so :д) и много държал да ми каже, че усещал нещо в сърцето и че съм била най-красивата жена, която е виждал. Имало много красиви жени, но никоя нямала моя дух. Беше много добре казано. И накрая ме попита дали има късметлия и като му отговорих с да каза, че наистина е голям късметлия.
Обикновено не ме трогват някакви като ми обясняват колко съм хубава, но този го поднесе доста елегантно
^Какво работиш?
Просто ми е интересно, ако искаш, не отговаряй.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
