Цитирай Първоначално написано от MadMadLife Виж мнението
Точно така се чувствам и аз,брат.Отхвърлен от някоя като нея и излъган.След всичко,което бях направил за нея и начина,по който я обичах.Май наисина това,което си направиш сам няма кои друг да ти го направи и е лошо да се влюбиш,защото има разочарования винаги накрая.Знаеш ли като бях малък колко бой ядох в началото.Понеже често бях в синини и тъжен,момчетата от квартала не ме харесваха.Но не ме беше страх понеже от малък бях свикнал на шамарите на баща ми.Това можех да го преживея като физическа болка,но другата болка дори и днес не мога.Ако бях отишал при тях щях да ги убия с голи ръце,нямаше да спра.Не ми пука дали той е знаел или не,и двамата.В най-лошите си моменти размишлявах дали да не отида в Швейцария да работя,защото знам езици,но сега дори нямам надежда за каквото и да е.По-лошото е,че нямам и желание обаче.
Аз съм продукт на разбито семейство, така че имам представа за какво става на въпрос.
Когато притиснах мойта "любов" и ми призна за другия едва не я изхвърлих през терасата на хотела, а оня се покри в друга държава. Надрусах се и отидох да плувам, при положение че не мога да плувам и естествено следващия момент беше как аз лежа на дъното и си мисля как за нищо не съжалявам. Не помня по-нататък какво е станало, ама са ме спасили по някакъв начин. 1 седмица нон-стоп партита и всякакви екстри и се оправих.
Първо изведи майка й на вечеря да й обясниш какъв боклук има за дъщеря, а после я уволни. Виновна е, че не е възпитала дъщеря си както трябва.