Има ли начин да забравя Бог?

[Pitancho]

http://www.nenovinite.com/ne/svqt/6486/

Отдолу пише: ,,...съзнавам, че публикацциите в сайта са плод на нечия фантазия...'' само дето в случая са пропуснали уточняващия епитет ,,болна''.
Даваш ми повод да ти повторя, че имаш патологичен афинитет към лъжата и съответния ѝ повръщателен рефлекс към истината. Ако за тялото има приказка, че ние сме това, което ядем( макар, че ако храня прасето с това , което ям, то няма да стане човек), то още по-вярно е да се каже, че ние сме това, което четем. Очевидно нямало е кой да ти каже, че е необходима и хигиена на четенето, а сега най-вероятно е късно. Защото едни писатели споделят съкровищата на душата си, а други хранят читателите си със собствените си изпражнения и бълвотини. ,,Въпрос на вкус'' - казало кученцето и си облизало дупенцето. Въпреки, че авторите, дето ни ги линкваш във форума не се и правят на писатели, а са тролове-драскачи. Подражавай им - далече (от Бога,ближния и истината) ще стигнеш.

[DoctorSatan666]

Отдолу пише: ,,...съзнавам, че публикацциите в сайта са плод на нечия фантазия...'' само дето в случая са пропуснали уточняващия епитет ,,болна''.
Даваш ми повод да ти повторя, че имаш патологичен афинитет към лъжата и съответния ѝ повръщателен рефлекс към истината. Ако за тялото има приказка, че ние сме това, което ядем( макар, че ако храня прасето с това , което ям, то няма да стане човек), то още по-вярно е да се каже, че ние сме това, което четем. Очевидно нямало е кой да ти каже, че е необходима и хигиена на четенето, а сега най-вероятно е късно. Защото едни писатели споделят съкровищата на душата си, а други хранят читателите си със собствените си изпражнения и бълвотини. ,,Въпрос на вкус'' - казало кученцето и си облизало дупенцето. Въпреки, че авторите, дето ни ги линкваш във форума не се и правят на писатели, а са тролове-драскачи. Подражавай им - далече (от Бога,ближния и истината) ще стигнеш.

О, добре, г-н близък до бога и истината - само да ти кажа, тая твоя хигиена на четенето съвсем не я ползваш само ти, и съвсем не е хигиена. Твоята хигиена е еквивалент на това да ядеш лайна със затворени очи и запушен нос, и да си повтаряш колко е вкусно. За мен хигиената в четенето се изразява в това да не взимаш на сериозно всичко което четеш, и да не четеш само онова, което се вписва в предварителната ти представа за нещата. Щото това всеки го прави : авто-маниаците не спират по цял ден да четат простотии, коя кола била по-яка, трошела се по-малко, и те, господари на знанието и истината, знаели всичките тънкости. Фитнес изродите не спират да плямпат колко възвишен им бил живота от тренировките, как са станали яки нацепени батки, какви режими трябвало да спазваш, кое упражнение как се правило... бла бла бла... За плямпаниците по темите ядене, пиене, жени, бой, прочие филмарщини, няма смисъл да говоря - само отвори някои от разделите в тоя форум и се увери сам. Същото се отнася, макар и в различна степен, и за комунисти, националисти, социалисти, моралисти, феминисти, защитници на човешки права, хомофоби, хомосексуалисти, и т.н. И всичките тия групи от хора, споделяйки едни и същи интереси и настроения към света, започват групово да се филмират - групово засилват резонанса помежду си, защото това засилва и вярата им в съответните филми, оттам и вярата в себе си. А всеки матрично-обособен, несъзнателен член на тая сбирщина от желания и интереси, наречена общество, е издигнат с идеята че е недостатъчен на себе си, че винаги нещо му липсва и трябва - а той само трябва да иска и мечтае, и да вярва в себе си, и ще го получи. Тоя принцип се явява на масово ниво, макар неговите продукти да се различават коренно. Християните не правят изключение. И вие като всички останали четете, пишете, мечтаете и се стремите само към това, което ви изнася, което вярвате че ще ви донесе онова, което търсите - и понеже много неща не ви изнасят, се чувствате длъжни да плюете по-всяко едно от тях. Уви, само това ви остава - самолюбиво чувство за възвишеност и плюене върху всичко останало.
Не ме разбирай погрешно, не се изказвам негативно за християнството, а за масата от неговите последователи, които принципно не се различават от кварталните курвета, дето живота им се върти около гримове, къси полички и пошли любовни фрази от фейсбук статуси. И докато християнството има хилядолетна традиция от мислители, задавали си фундаментални въпроси за света, макар и по-наивен(от съвременна гледна точка) начин - то вие, последователите, не сте нищо повече от поредните репликатори - повтаряте едни и същи заучени глупости, без никакви лични разсъждения, още по-малко пък независими и обективни такива. Я ми кажи, като си толкова ербап - има ли поне една идея в твоя светоглед, която да е чисто твоя - ама без да си прочел в книга или в някой мишкарски форум, написана от еди-кой си пъпчив подлизурко, дето се бие в гърдите колко е праведен, и после от същите си трие телесните течности, изпуснати след поредната обиколка на порно каталога в замунда. Какво знаеш ти за познанието и начините за достигането му, след като до нито една истина не си стигнал самостоятелно, а всичко ти е сервирано наготово, пък ти само си повярвал в него. Това е все едно цял живот да те возят с кола, без да си направил сам и една крачка, и после да се обясняваш колко много знаеш за пътя и вървенето. И с мисленето е същото. Лесно е да привиждаш чуждите истини като свои, особено ако зад тях стоят и чувствата, които желаеш да изпиташ. Но това не е истина, не е честност, не е смелост. Смелост е да бутнеш сам основите си, да разрушиш де що има вяра - щото зад всяка вяра, има лична потребност от нея и всичко става субективно - и чак тогава, с "нови очи" (или по-точно "без очи" ) да погледнеш на света, със скромното намерение да доловиш едно зрънце познание от бездната. И то винаги да си остане само познание, не знание. Разумния човек осъзнава, че не знае нищо, той само познава, дотолкова доколкото света и самия той му позволяват.
Та от всичко казано дотук, излиза че и за твоята уста има същите лайна - само дето си се убедил, че са по-хубави от чуждите.... както всички останали.

[golemiq_korab_minava]

О, добре, г-н близък до бога и истината - само да ти кажа, тая твоя хигиена на четенето съвсем не я ползваш само ти, и съвсем не е хигиена. Твоята хигиена е еквивалент на това да ядеш лайна със затворени очи и запушен нос, и да си повтаряш колко е вкусно. За мен хигиената в четенето се изразява в това да не взимаш на сериозно всичко което четеш, и да не четеш само онова, което се вписва в предварителната ти представа за нещата. Щото това всеки го прави : авто-маниаците не спират по цял ден да четат простотии, коя кола била по-яка, трошела се по-малко, и те, господари на знанието и истината, знаели всичките тънкости. Фитнес изродите не спират да плямпат колко възвишен им бил живота от тренировките, как са станали яки нацепени батки, какви режими трябвало да спазваш, кое упражнение как се правило... бла бла бла... За плямпаниците по темите ядене, пиене, жени, бой, прочие филмарщини, няма смисъл да говоря - само отвори някои от разделите в тоя форум и се увери сам. Същото се отнася, макар и в различна степен, и за комунисти, националисти, социалисти, моралисти, феминисти, защитници на човешки права, хомофоби, хомосексуалисти, и т.н. И всичките тия групи от хора, споделяйки едни и същи интереси и настроения към света, започват групово да се филмират - групово засилват резонанса помежду си, защото това засилва и вярата им в съответните филми, оттам и вярата в себе си. А всеки матрично-обособен, несъзнателен член на тая сбирщина от желания и интереси, наречена общество, е издигнат с идеята че е недостатъчен на себе си, че винаги нещо му липсва и трябва - а той само трябва да иска и мечтае, и да вярва в себе си, и ще го получи. Тоя принцип се явява на масово ниво, макар неговите продукти да се различават коренно. Християните не правят изключение. И вие като всички останали четете, пишете, мечтаете и се стремите само към това, което ви изнася, което вярвате че ще ви донесе онова, което търсите - и понеже много неща не ви изнасят, се чувствате длъжни да плюете по-всяко едно от тях. Уви, само това ви остава - самолюбиво чувство за възвишеност и плюене върху всичко останало.
Не ме разбирай погрешно, не се изказвам негативно за християнството, а за масата от неговите последователи, които принципно не се различават от кварталните курвета, дето живота им се върти около гримове, къси полички и пошли любовни фрази от фейсбук статуси. И докато християнството има хилядолетна традиция от мислители, задавали си фундаментални въпроси за света, макар и по-наивен(от съвременна гледна точка) начин - то вие, последователите, не сте нищо повече от поредните репликатори - повтаряте едни и същи заучени глупости, без никакви лични разсъждения, още по-малко пък независими и обективни такива. Я ми кажи, като си толкова ербап - има ли поне една идея в твоя светоглед, която да е чисто твоя - ама без да си прочел в книга или в някой мишкарски форум, написана от еди-кой си пъпчив подлизурко, дето се бие в гърдите колко е праведен, и после от същите си трие телесните течности, изпуснати след поредната обиколка на порно каталога в замунда. Какво знаеш ти за познанието и начините за достигането му, след като до нито една истина не си стигнал самостоятелно, а всичко ти е сервирано наготово, пък ти само си повярвал в него. Това е все едно цял живот да те возят с кола, без да си направил сам и една крачка, и после да се обясняваш колко много знаеш за пътя и вървенето. И с мисленето е същото. Лесно е да привиждаш чуждите истини като свои, особено ако зад тях стоят и чувствата, които желаеш да изпиташ. Но това не е истина, не е честност, не е смелост. Смелост е да бутнеш сам основите си, да разрушиш де що има вяра - щото зад всяка вяра, има лична потребност от нея и всичко става субективно - и чак тогава, с "нови очи" (или по-точно "без очи" ) да погледнеш на света, със скромното намерение да доловиш едно зрънце познание от бездната. И то винаги да си остане само познание, не знание. Разумния човек осъзнава, че не знае нищо, той само познава, дотолкова доколкото света и самия той му позволяват.
Та от всичко казано дотук, излиза че и за твоята уста има същите лайна - само дето си се убедил, че са по-хубави от чуждите.... както всички останали.

Познанието нали се придава? Както по между индивидите в сегашно време, така и в миналото и бъдеще време.
Всяка клетка придава наследствената инфо в следващото поколение.
Така християните например разчитат на цяла наука от реликви и документи, които показват наследственото развитие в религията.

Щом разумния човек не се доверява, не знае нищо, а само познава моментното си състояние - в какво вярва? Какво търси, като дори се съмнява в собственото си съществуване ?
И кога тая наука ще му покаже истината, ако тя е субективна и нереална ?

[DoctorSatan666]

Познанието нали се придава? Както по между индивидите в сегашно време, така и в миналото и бъдеще време.
Всяка клетка придава наследствената инфо в следващото поколение.
Така християните например разчитат на цяла наука от реликви и документи, които показват наследственото развитие в религията.

Щом разумния човек не се доверява, не знае нищо, а само познава моментното си състояние - в какво вярва? Какво търси, като дори се съмнява в собственото си съществуване ?
И кога тая наука ще му покаже истината, ако тя субективна и нереална ?

Знанието се предава, не познанието. Познанието винаги е осъзнато като субективно, т.е. осъзнато е че наличието му индивида се дължи на различни фактори, замъгляващи неговата обективност. Да, ако се проследи, то е частично познание идващо и от средата на индивида. Но това което се разпространява в обществото е подкрепено от твърдата вяра, че то е така, особено щом всички вярват в него. Това не е познание, а спекулация върху въпрос без отговор, където един отговор се приема за верен, само щото служи полза някому. Първото условие за обективност е намаляване на субективния фактор - т.е. способността за загърбване на всички предварително приети положения, които биха могли да повлияят на бъдещи разсъждения - изобщо абстрахиране от всякакво лично отношение към нещата. Сега кажи ми, колко хора познаваш, които правят това? Самият ти правиш ли го? Замисляш ли се колко неща си възприел за истинни, без дори да допускаш, че съществуват и други гледни точки. Тъкмо заради тая приемственост на познанието от поколение на поколение, заблудите на старите се приемат и от младите, макар и части от тях да се изменят. Та ето защо социалния информационен поток няма никаква стойност освен фактологическа, и никой взел на сериозно да гради един комплексен модел на човека и света, не бива да се ръководи от него.

Това което имах предвид, като разделих знание от познание, е че познанието винаги е условно - неговата непряка връзка с познаващия и познаваното е осъзната. В познанието няма сигурни неща, всичко е условно, всичко е само отражение - работен модел на това което се познава, но не самото него. По същия начин както картата не е територията, или отражението не е отразяваното. Та това е важно, защото на всяка стъпка от достигане до някакво познание, се изисква предефиниране на понятията, анализ на познаваното от различни страни - дисекция на неговите структури от всички ъгли и изясняване на всички възможни решения, без предварителната цел едно от тях да е вярно. Тоест, прави се един условен модел на познаваното, така че този модел да отговаря максимално обективно на фактите и логическите връзки между тях. А в обществото е обратното - там първо се приема че един модел е истинен, и после фактите се напасват към него. Защо? Защото някой има изгода да е така, често неосъзната. Човешкия ум е съставен така че да търси подобия, очите търсят това което искат да видят - оттам и склонността за фантазиране, при търсене на истината. А всъщност никой не търси истина - всеки търси само подобие на нея, което да отговаря на вътрешните му потребности. Затова, познаващия човек не вярва в нищо, не му се и налага. Не търси и нищо, защото всичко е вече вътре в него и не трябва да го търси извън себе си. Не му трябват и истини, защото осъзнава че няма такова нещо като истина - има само крехка степен на валидност в правилното свързване на идеи и факти.

[Pitancho]

Знанието се предава, не познанието. Познанието винаги е осъзнато като субективно, т.е. осъзнато е че наличието му индивида се дължи на различни фактори, замъгляващи неговата обективност. Да, ако се проследи, то е частично познание идващо и от средата на индивида. Но това което се разпространява в обществото е подкрепено от твърдата вяра, че то е така, особено щом всички вярват в него. Това не е познание, а спекулация върху въпрос без отговор, където един отговор се приема за верен, само щото служи полза някому. Първото условие за обективност е намаляване на субективния фактор - т.е. способността за загърбване на всички предварително приети положения, които биха могли да повлияят на бъдещи разсъждения - изобщо абстрахиране от всякакво лично отношение към нещата. Сега кажи ми, колко хора познаваш, които правят това? Самият ти правиш ли го? Замисляш ли се колко неща си възприел за истинни, без дори да допускаш, че съществуват и други гледни точки. Тъкмо заради тая приемственост на познанието от поколение на поколение, заблудите на старите се приемат и от младите, макар и части от тях да се изменят. Та ето защо социалния информационен поток няма никаква стойност освен фактологическа, и никой взел на сериозно да гради един комплексен модел на човека и света, не бива да се ръководи от него.

Това което имах предвид, като разделих знание от познание, е че познанието винаги е условно - неговата непряка връзка с познаващия и познаваното е осъзната. В познанието няма сигурни неща, всичко е условно, всичко е само отражение - работен модел на това което се познава, но не самото него. По същия начин както картата не е територията, или отражението не е отразяваното. Та това е важно, защото на всяка стъпка от достигане до някакво познание, се изисква предефиниране на понятията, анализ на познаваното от различни страни - дисекция на неговите структури от всички ъгли и изясняване на всички възможни решения, без предварителната цел едно от тях да е вярно. Тоест, прави се един условен модел на познаваното, така че този модел да отговаря максимално обективно на фактите и логическите връзки между тях. А в обществото е обратното - там първо се приема че един модел е истинен, и после фактите се напасват към него. Защо? Защото някой има изгода да е така, често неосъзната. Човешкия ум е съставен така че да търси подобия, очите търсят това което искат да видят - оттам и склонността за фантазиране, при търсене на истината. А всъщност никой не търси истина - всеки търси само подобие на нея, което да отговаря на вътрешните му потребности. Затова, познаващия човек не вярва в нищо, не му се и налага. Не търси и нищо, защото всичко е вече вътре в него и не трябва да го търси извън себе си. Не му трябват и истини, защото осъзнава че няма такова нещо като истина - има само крехка валидност в нейните интерпретации.

Това си е манифестирана форма на солипсизъм. Наслаждаваш се на състояние, което мнозина бихме определили като трагично. Но естествено нито ние, нито нашите предразсъдъци и неосъзнати желания имат значение за теб. Чудно ми е тогава за какво ти е да имаш послания към другите, след като си си самодостатъчен.
За субективизма на познанието
И аз не съм фен на теорията на отражението - дошъл видял отразил /според класовопартийния подход да речем. Повтаряме ситуацията от времето на Христос. Той заявява, че е дошъл да свидетелства за истината, че Самият Той е пътят, истината и живота, а Пилат Понтийски казва с досада: ,,Що е истина?'' Баш като тебе- те такова животно нема.
Истината е обективно съществуваща, а нейното възприемане е обречено на субективизъм. Ако в една книга различните хора биха открили различни неща, акценти, послания и пр., толкова повече това се отнася за истините от духовен порядък. Този проклет проблем се решава от християнството чрез абсолютно необходимото очистване на душата. Образно казано колкото по криво, грапаво и мръсно е огледалото, толкова по-неясен и изкривен образ ще вижда човекът. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Страшно много неща правят огледалата ни негодни, и затова борбата с греховете и придобиването на добродетелите са толкова важни. Както и затова именно светиите са правило и образец и авторитет на вярата. Жестоко греши всеки, който без да е очистил себе си тръгне сам да търси истината, ръководейки се от своите страсти, помрачения си разум и неутолените си амбиции. И ти правилно разграничаваш великите умове на християнството от останалите, дето само ,,плагиатстваме''. Само дето по-точно е че са имали не толко и само голям ум, а преди всичко голяма святост. Както и има много примери на блестящи ерудити и интелекти, които са били подхлъзнати от гордост и други пороци и са се заблудили. Че даже и такива светии има, дето са били по-простовати, но просияли с такива добродетели,че са били удостоени с дарове на чудотворство, изцеления и прозорливост.

[DoctorSatan666]

Това си е манифестирана форма на солипсизъм. Наслаждаваш се на състояние, което мнозина бихме определили като трагично. Но естествено нито ние, нито нашите предразсъдъци и неосъзнати жжелания имат значение за теб. Чудно ми е тогава за какво ти е да имаш послания към другите, след като си си самодостатъчен.
За субективизма на познанието
И аз не съм фен на теорията на отражението - дошъл видял отразил /според класовопартийния подход да речем. Повтаряме ситуацията от времето на Христос. Той заявява, че е дошъл да свидетелства за истината,че Самият Той е пътят, истината и живота, а Пилат Понтийски казва с досада: ,,Що е истина?'' Баш като тебе- те такова животно нема.
Истината е обективно съществуваща, а нейното възприемане е обречено на субективизъм. Ако в една книга различните хора биха открили различни неща, акценти, послания и пр., толкова повече това се отнася за истините от духовен порядък. Този проклет проблем се решава от християнството чрез абсолютно необходимото очистване на душата. Образно казано колкото по криво, грапаво и мръсно е огледалото, толкова по-неясен и изкривен образ ще вижда човекът. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Страшно много неща правят огледалата ни негодни, и затова борбата с греховете и придобиването на добродетелите са толкова важни. Както и затова именно светиите са правило и образец и авторитет на вярата. Жестоко греши всеки, който без да е очистил себе си тръгне сам да търси истината, ръководейки се от своите страсти, помрачения си разум и неутолените си амбиции. И ти правилно разграничаваш великите умове на християнството от останалите, дето само ,,плагиатстваме''. Само дето по-точно е че са имали не толко и само голям ум, а преди всичко голяма святост. Както и има много примери на блестящи ерудити и интелекти, които са били подхлъзнати от гордост и други пороци и са се заблудили.

Портретът, който ми направи за теб несъмнено изглежда истински, но доколко е отражение на мен, или на теб, ще оставя без коментар.
И като стана дума за отражения, сравняваш човека с огледало, което колкото е по-мръсно и грапаво, толкова по-калпаво отразява. Но нека те питам, ти как прецени кое огледало е мръсно и грапаво? Не беше ли чрез същото това огледало? Как ли префърцунената ти догма ще реши това?

[npp]

...Пилат Понтийски казва с досада: ,,Що е истина?''...

Пилат е бил невярващ езичник и не е бил запознат с тези неща, затова въпросът му е бил съвсем логичен/адекватен, не го изкарвай, че е бил неправеден повече отколкото е бил, защото Исус още тогава го е оправдал(Йоан 19:11)

[Pitancho]

Докторе, гордей си се с незнанието си, за мен не е под достойнството ми да се уча от хора, които ме превъзхождат не само по знание, а и по опит от следване на Пътя, както понякога в древност са наричали християнството. Старая се с Божия помощ да вървя по него, кога три напред, кога две назад, но искам да ти кажа, че тук става дума за споделен опит, който става разбираем по мярката на собственото движение напред. Така че въобще не става дума за кабинетно философстване и пасивно съзерцание на пъпа си.
Друго, което пропускаш, е че когато човек има християнски мироглед, той живее вярата си при всякакви обстоятелства, среда и занимания, така че това не е едностранчив избор, а универсален. Например има светии, които са живеели благочестиво в семейство, после са се замонашвали в манастир, после дълги години са били отшелници. После Божият промисъл неочаквано за тях ги е извеждал от пустините и ги е пращал било в робство, било в градовете като проповедници и пастири, било като мъченици и пр. По твоята терминология те са били трайно филмирани, но филмът си е измислица, а те са живеели твърдо в реалността, без да се заплесват с суетни развлечения, блуждаещи помисли, желания и спомени. Стремяли са се да потдържат трезвение, ако този аскетически термин ти говори нещо.
Докато това, което ти правилно описа, е Диснилендът, в който се забавляват хората, нямащи връзка с Бога и неумеещи да влязат в себе си и търсещи забрава в шаренията, многогрижието и развлеченията.

ПС Бях ти казал, че няма да се занимавам повече с теб, но сега поне не ръсиш злоба и ехидни простотии, но ако почнеш пак(няма начин да не те сърби отвътре)просто няма да ти отговарям.