За тези, за които соцносталгията е начин да соправдаваш собствените си неблагополучия днес, ще напомня, че нашенската димитровска-вълкочервеноковска-живковсак действителност си беше някакво копия на руската такава, само че в по-мек вид. А за това накъде е тръгнала отново Путинова Русия (назад към съветския болшевизъм), ето ви един пример:
Провинцията в Русия вече усеща икономическите трудности
Хората обаче не обвиняват за това президента Владимир Путин
"В четвъртък ще се състои годишната пресконференция на руския президент Владимир Путин, на която той ще трябва да отговоря на болезнени въпроси, свързани с икономиката на страната, която е на ръба на рецесия – за сриващата се рубла (в понеделник тя премина нова психологическа бариера от 60 рубли за долар - бел. ред.), покачващите се цени, пресъхващите чужди инвестиции, западните санкции и спадащите цени на петрола. На фона на всички тези проблеми провинцията вече усеща предстоящите трудни времена, разказва в репортаж британската ВВС.
Дърветата по пътя към град Рязан са побелели от сняг като в приказка, но именно тук се чувства суровата действителност. За период от хиляда години градът е бил завладяван и опустошаван от войни и революции. Но винаги е оцелявал, готов за следващото изпитание. И сега то не закъснява под формата на икономическа бъркотия. В супермаркета в Рязан учителката Яна Киндеева пазарува за седмицата и брои всяка стотинка. "Цените се вдигнаха. И не става въпрос само за продукти, а и за скъпи стоки като автомобили и мебели. Ще празнуваме новата година вкъщи, защото цените на почивките също скочиха", казва Киндеева.
В дома й, където живеят още майка й Ирина и баба й Лариса, тя черпи с чай и сладкиши, тъй като никаква криза не може да се отрази на руското гостоприемство, въпреки че Москва и Западът говорят за нова студена война. Ирина и Лариса и преди са изпитвали икономически несгоди. Те са притеснени, но не се паникьосват. "Руснаците винаги се придържат към надеждата, че нещата ще се оправят. Това е в душите ни. Имаме си поговорка: Надеждата умира последна", обяснява Ирина.
Кой е виновен
Но кой според тях е виновен за сегашната ситуация? Не и Путин. "Обвиняваме основно местните власти. За президента може би е трудно да контролира всичко. Смятаме, че трябва да решим проблемите на местно равнище и тогава да вървим нагоре. Хората вярват в президента, дори когато животът става труден", твърди Яна. Тя уверено обяснява защо смята, че западните санкции не са наложени заради Украйна. "Другите страни почувстваха мощта на Русия и, разбира се, искаха да я ограничат, за да не растем толкова много. Затова наложиха санкциите. Не става въпрос за Крим. Ние просто си върнахме това, което беше наше", казва Яна.
Семейство Киндееви не е единственото, което вярва на Путин. Днес над 70% от руснаците одобряват начина, по който той управлява страната. За петнадесетте години, през които е на власт и като президент, и като премиер, Путин е изградил политическа система, която му дава цялата власт без съпътстващата я отговорност. Когато нещо се обърка, виновни са местните власти или Западът.
Местният бизнесмен Женя се притеснява от санкциите и спадащите цени на петрола. "Не съм сигурен в бъдещето. Никой не може да каже какво ще се случи след няколко месеца", обяснява той. Правителството твърди, че дори цените на петрола да спаднат под 60 долара за барел, това не трябва да тревожи хората. "За тях може и да не е притеснително. Но за обикновените хора не е така, защото приходите им ще се свият значително", казва Женя.
В кухнята на чисто новото си кафене младият предприемач Максим Гордеев признава, че това не е най-удачният момент да се отваря нов бизнес. "Времената са трудни. Определено сме засегнати от нестабилната валута, защото купуваме продуктите от чужбина. И тъй като рублата спада, хората харчат по-малко. Затова моят бизнес вероятно ще расте по-бавно. Но мисля, че все пак ще расте", смята Гордеев.
Неясно бъдеще
На битпазара в Рязан е минус 10 градуса по Целзий. Но хората продължават да продават всичко, което могат да намерят. По сергиите са изложени стари чехли, покривки и ютии. Продавачите едва свързват двата края, но обвиняват за положението си Запада. Един от тях говори за "ционистка конспирация". Но не и Евгения, която обяснява, че истинският проблем е по-близо. "Украйна изсмуква всичките ни ресурси. Много е добре, че правителството изпраща хуманитарна помощ там. Но и ние трябва да получим от това брашно и захар. Да не мислите, че стоим тук, защото животът е хубав", казва тя.
С влошаването на икономическата ситуация неизбежно изниква въпросът дали повече руснаци ще започнат да виждат връзка между случващото се в Украйна и положението в Русия. Ако това стане, може да се стигне до неудобния въпрос – дали "добрият лидер" не е направил грешна преценка."