Отговор в тема
Хубаво се е опитвал да те научи баща ти, само че това е напълно неприложимо, когато стане въпрос за връзка - по простата причина, че в тази връзка сте двама, тя се гради от двама човека, и да игнорираш другия, смятайки, че едва ли не, нещата зависят само от теб и от твоите компромиси/жертви... е, за това си има поговорка - "Да си правиш сметката без кръчмаря".Първоначално написано от tori
Последният ти параграф ми звучи толкова, толкова грешно. Няма как човек - или поне аз - да не си зададе въпроса "Добре бе, а наистина ли сте един за друг, наистина ли си заслужава, ако има нужда от толкова напасване, рязане, кърпене". От моя опит до момента отговарям с категорично не. Компромиси са необходими, така е, но понятията компромис и жертва не са синоними.
В един момент всички тези жертви избиват и или се стига до много стабилни обвинения или до едно чувство на перманентна... прецаканост един вид. Или до приемане за даденост. Да, сега може и да не е така, но - като погледнем напред в бъдещето - след 5-10 години баш това може да стане. Да, сигурно е мееегадраматично и романтично и бла-бла, но на мен подобни отношения, подплатени с лъгане, мазане, нарушаване на принципи, са ми твъъъърде далеч от "чисти".
Компромис е да се науча да си затварям устата и да изчаквам, когато ми обяснява нещо преди директно да избухна (аз съм от тези, дето палят на четвърт), а това, за което ти говориш, си е чиста жертва и потъпкване.
Имам опит в това отношение, имам и примери от близкото си отношение. Лично аз вече се научих да правя разликата и да знам кога си струва да полагам усилия и кога - не.
В момента съм във връзка, която отговаря баш на описаното от авторката. Един отбор сме, никой не се потъпква заради другия, няма тъпи борби за надмощие, обсъждаме проблема още същия ден, стараем се един за друг всеки ден и не се приемаме за даденост. Той се опитва да превъзмогне склонността си към overthinking, аз се опитвам да казвам, когато нещо не ми харесва вместо да ставам пасивно-агресивна или да избухвам.
Чувствам се безкрайно ценена, което ме мотивира да давам повече от себе си. Интересното е, че аз имам понасъбран опит във връзките и съм се научила кое как става до някаква степен (въпреки че някои етапи тепърва предстоят), но на него му е първа връзка, а всеки ден успява да ме учуди с нещо, главозамайващ инстинкт има.
Не ми хрумва в момента нищо по темата повече, ще се включа пак.
Eдит: Спирит(e?!), евентуални синове - хубаво, а дъщерите къде ги забрави? Или си решил, че няма да имаш?
Последно редактирано от PinkPan7her : 02-14-2015 на 09:49
^Изобщо не разбра за какво иде реч, нали?
Пантера, поздравления тогава и още повече щастие в бъдеще! Ценя ти включването, ама... айде да не разводнявате с бъдещи деца
Последно редактирано от paradosou : 02-14-2015 на 09:55
Когато ролите се сменят, винаги оставам сам. Това ме натъжава. Аз винаги ще обичам повече, просто такова е съществото ми. Не това ме мъчи. Мъчи ме леснотата, с която хората те изоставят, когато ги оставиш те да "дават". Когато си в труден момент и се забравиш. Просто си тръгват.
Нека видим сега аз поне за себе си не вярвам в перфектните връзки просто защото такива няма .Перфектно ми звучи твърде сиво и лецемерно да кажем.Думата хармонични и балансирани ми харесав повече макар и може би да имат по различно значение .Та като цяло за мен в една връзка взаимните компромиси са необходими,уважението и искреноста.Харесва ми идеята за приказните връзки с много години с много препяствия зад гърбат си ,харесват ми хората които са се борили със зъби и нокти за връзката си но за мен такива отношения конкретно няма по простата причина че не съм особено сантиментална.И откровенно казано ми е безразлично дали след 10 години ще бъда сама или с някой.Аз компромиси като да простя изневяра,шамар или неуважение не правя и толкова .Да обичам човека до мен поне доколкото мога и ми се иска той да е човекът за мен но въпреки това съм ужасен егоист и получили се така че да избирам или да прощавам дори заради децата си ще направя така както намеря за добре пък дори и да се разделим .
Това не са компромиси...
За някой може и да са например мъж изневерява на жена си и тя заради децата за да не растат без баща не го оставя .А пък и честно казано друг не толкова голям компроми като да се преместя в друг град или държава зариди полвинката си пак не бих направила най-вероятно .
Защо винаги давате пример, че мъж изневерява?
Еми ок дори аз да изневеря пак не бих искала да съм с човека и не защото не го обичам а защото ще бъде нечестно и лицемерно от моя странна и най-вероятно няма да мога да го гледам в очите .
Значи смяташ, че си способна на изневяра?
Честно казано не знам ако преди време можех да кажа че твърдо не бих изневерила сега не знам дали е така.Но да като цяло стане ли така че да изневеря след това бих потънала от срам и след признание на полвинката лично аз сама бих си събрала багажа .
Ако ти липсва самият секс или не си достатъчно задоволена, може би ще изневериш, или ще му биеш шута.
Ако не действам емоционално и ще се разделим не бих изневерила само заради липсата на секс по скоро тя ще е сред факторите .
Имам чувството, че имаш приятел, но и имаш някакъв проблем, който те мъчи.... Може и да греша.
Не нямам никакъв проблем ,а и да имах това си е моя работа.
Така е, никой не го отрича.
Не, не. Не говоря за това да лъжа него или да му мажа очите. Говоря за това, че за да съм с него - понеже нещата при нас са от разстояние и по-сложни съответно - давам всичко от себе си. Не говоря за борба за надмощие, необсъждане на проблем/и, караници за дреболии и прочее работи. Напротив - в това отношение сме си много хармонични. И двамата казваме, че не сме доволни от нещо моментално, при това го правим по човешки, спокоен начин. Никой не тропа с крак, щото тоя път не станало на неговата. Говоря за това, че за да сме заедно, за да се видим за ден-два, всеки заебава своите принципи, своя живот, дава пари по пътищата, друса се сумати часове с влак/автобус/зарежда кола, лъже и маже родители, слуша от приятелите си как е тотално луд да обича човек на 123456789 километра и такива работи. И като се изпращаме, по една седмица след това сме си тъжни и чакаме с нетърпение петък/събота, за да се видим. Нито единия не натяква, защото знае, че другия дава също толкова от себе си в името на едни 30-40 часа заедно. И според двама ни си струва, поне засега, а по-натам вече, след пет или десет години връзка и деца, никой нищо не може да каже. Ти също не можеш да кажеш дали твоята връзка би се изчерпала за това време.
Синеочке, изневяра и аз не бих простила. Ще извиняваш, но това си е живо предателство спрямо партньора. Пък шамара пак много зависи защо е бил - женските сме способни да изнервяме партньорите си на моменти. Не бих простила шамар, ако не съм го заслужила (алкохол, агресия без аз да съм реално виновна и такива работи), ако видя обаче, че аз съм тая, която е предизвикала това, бих си замълчала и бил простила.
А, значи просто си почитателка на драмата, ясно.
Защото така обяснено, не е нищо особено. Повечето от нас сме минали през това. Имам позната двойка, която вече... ох, четвърта-пета година карат заедно, той учеше в София и постоянно пътуваше из Европа на състезания, та не можеха да се виждат всяка седмица, както аз бях с бившия ми, например; после пък тя замина за Германия да учи, той заради нея кара Еразъм в нейния град. Делят ги 1800 км и т.н.
Че кое му е драмата в поста ми? :о Обясних го така, както си е - в името на голямата картинка всеки дава и е дал много от себе си, при това когато му е било времето. Нито единия никога не се е зачудил дали си струва да направи нещо заради другия. Виж, вече ако бях почнала с подробности и точни примери, би станала истинската драма. Ама не съм...
кво лъжете и мажете само не разбрах
или ви бъркам вече, ама ти нали беше от руси, он - земляк
на 2 часа сте
ако направите КОМПРОМИС и се срещнете в разград - на 1
мое си пиете кафето сутрин :О
В началото се налагаше да мажем очите на родители основно, щото видиш ли голямото притеснение кво ще правя във София за два дни с почти непознато момче. Той може там да ме убие, изнасили, изяде, намушка, да ми направи бебе, да ме отвлече и продаде в Киргизстан. Говоря основно за себе си, де. И давам най-глупавите, забавни примери, които нямам проблем да споделя с фороня. И да - налагало се е и за други, по-сериозни работи да лъжем и прикриваме.
:S
ако е суфянец драш здраво
Тоя, па и той... Не е ли немец или поне маааалко германец, не струва... Питай Пинко!
На мен ми е странно защо се е налагало да лъжете и мажете. Окей, родители, но в крайна сметка си пълнолетна (както и той) и предполагам, че самочувствието ви е на достатъчно големи хора, че да можете да седнете, да си поговорите с родителите, да кажете как стоят нещата. Родителите обикновено не са някакви зверове и в такива ситуации дори помагат. Или може би аз в това отношение съм попаднала на родители. Та, в случая "драмата" сами сте си я създали.
Сега, не че не съм лъгала точно поради ей такива причини, обаче бях на 14 и осъзнавах, че съм си малка и нямам работа при непознато момче в друг град и като цяло нямаше как да ги убедя, че е безопасно, защото... еми не е. Не че на 18 не може да ми се случи нещо, обаче аз си спомням, че в даден момент просто осъзнах (беше преди пълнолетието, де), че това да съм достатъчно убедителна пред тях си е в мои ръце. Нямали сме проблеми от тогава. Родителите винаги ще се притесняват, дори и на 30 да си, както и ще мрънкат, в реда на нещата си е.
Бтв, Ина е права, че така обяснено, не звучи като някаква мега трудна ситуация. Знам, че липсата е тегава, както и че за вас си е драматично и тежко, защото това е най-неизгодната (откъм дистанция) връзка досега, но на мен, примерно, такава дистанция и виждане веднъж седмично ми е трудно да ги приема за трудна връзка от разстояние, просто вариантът ви е възможно най-добрия за такъв тип отношения и е за предпочитане пред такива от по 2000-3000км и значително по-редки срещи. Знам, че на всеки неговото си му е най-тежко и драматично и това, че на друг му е било по-трудно, не омаловажава вашия проблем, но ви съветвам да не се фокусирате върху самата дистанция и това какви компромиси правите и колко е трудно, защото този път е пагубен (правя си изводи, че го правите от дневника + писаниците тук). Обичайте се:Д.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
