Искам да сме сами у нас и да няма сеирджии и да не пада на колене, ако падне на колене , ще трябва да клякам да го вдигам или да си седя с него, защото не съм нито господ, нито някой дето му искаш прошка, че ми пада на колене.
Фамилията в моето семейство не е ритуал да се приема ( по майчина линия ), оставаш си с твоята и детето го кръщават с трето име на дядото.
Чудя се дали искам да имам испанска фамилия с тиренце, ще го мисля като дойде времето.
Клетви не бих преподписвала, за мен веднъж означава до гроб или докато нещо друго не ни раздели. С други неща може да се поддържат искрата и доверието.
Сватба - от роднините - майка ми, баща ми, баба ми, дядо ми, леля ми и братовчедка ми ( живеем като сестри с братовчедка ми цял живот, а леля ми ме е гледала като родно дете ). Никой друг от родата, по принцип изобщо не се нравя на традициите голямото семейство да си е близко. + приятелите ми.
Не ща и по българска традиция да се омъжвам ( за селските шумни изпълнения говоря ) и искането на ръка вкъщи от бащата, и т.н. , противни са ми, искам да отида в обредния дом или католическата църква ( не ги знам там как се женят ) , и след това леко парти.

Хм, като се замисля, сватба тук би излязла много тънко, на плажа, една колежка си я направи.
Да, на плажа искам да има подобие на олтар или там каквотото е и в някой плажен бар/ресторант да извикаме хубав кетъринг, че навън хората ще пукнат от жега.
От тази гледна точка, пролетта и есента ми се виждат най-удачни, да не е много топло, че възрастните не са за жегаво, а и аз не искам да се потя излишно.

Всъщност, не държа да се омъжвам, но държа да имам пръстен за да е ясно, преди да бъда заговорена, че съм негова.