- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Медено-сладка брачна темичка
това ми хареса!)))
искам да е нещо лично (между нас си), сладко и непрефърцунено.
в последните години си го представях в аквариум. четох, че в единия в Истанбул в събота и неделя правят образователен лагер с преспиване за дечица. та, много исках да бъда заведена на този лагер и да спим на шалтенца в аквариума)))) уууу, щях да си умра от кеф!:Д прошепнато си го представям това предложение:
- Ожени се за мен!
- А? (само, за да го повтори:Д)
(пауза и многозначителен поглед, защото знае, че съм чула)
и да)))
//...
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
адашке ;3
много жаби за теб
айде и панди, от мен да мине.
влезна ми прашинка в окото.
приказна темичка.
ще се включа по-късно с wall of text.
обич.
Последно редактирано от pandabear : 02-24-2015 на 10:52
Предложението докато сме на екскурзия. Ама не пред някоя забележителност, не и пред много хора - показно ми е, идва ми фалшиво.
Например: на моренце сме, почиваме си.. Имаме една от тези скучни, но спокойни разходки, или просто моменти заедно, в които скуката и спокойствието някак се сливат. Но скука не толкова в лошия смисъл.. просто си почиваме в компанията си. Единият е езеро на другия, и така. И изневиделица решава да ми предложи. Може и да не кляка, въпреки че ще ми хареса, ако го направи. Не мога да избягам от традиционалистката си натура. Някак си, така си го представям... В онези моменти, които знаеш, че човекът за теб е Човекът за теб, защото искаш да си с него, осъзнаваш го. Не сте екзалтирани след секс, или след някой невероятно шумен и стимулиращ ден. Просто ти предлага тогава, в една по-обикновена ситуация, защото е решил, че.. ТИ си човекът. Не знам как да го обясня, аз съм много зле с думите. Просто си представям спокойствието и как всичко е ясно - вие си принадлежите именно защото можете да си мълчите заедно.
Представям си го непринудено и неочаквано - обичам да ме изненадват, когато не подозирам. Всичко предвидимо е не-добре дошло. Тоест намирам за вълнуваща идеята някак да знае размерът на пръстта ми, а не преди това да сме го обсъждали.
[Поне така разсъждавам в момента, де. На 30 може и вече да съм се очукала от живота и да съм станала огрухана женица, която се задоволява с всичко, само да не е сама... Но да не влизам в негативна нота ; D]
Сватбата си я представям от малка до средна - основно лични хора, отбрана компания, хора, на които наистина им пука за нас. Тоест отива към едно по-малко тържество, обаче искам да е достатъчно пищно, все пак съм глезена по душа, колкото и да го отричам. Ще се радвам да имам чувството, че сватбата ми е най-доброто, което мога да имам, а не нещо компромисно и скромно. Не мога да избягам от мегаломанията и суетата, макар да искам. Това включва добър кетъринг и скъпа, красива рокля. Представям си я по-скоро по мен, с дълги дантелени ръкави.. Абе не знам. Или пък нещо романтично? I can't make up my mindДилемата е че хем искам да е пищно и да има розово, хем обаче да не е фалшиво. Да си личи, че любовта ни е истинска и скромна, дълбока. Не знам.. Абе явно просто всичко трябва да е премислено.
И да има розово!
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Много искам да се случи, когато сме на някаква ваканция,да сме си само двамата.За мен това е много личен момент.Не искам да е в ресторант, кино и прочие места, където има хора.Искам да падне на коляно, да ми сложи пръстена, след това аз да припадна от изненада.Фамилията му никак не върви с моето име, но ще видим.Той не е много романтичен и нямам идея как ще постъпи, за да ме изненада.По-скоро си мисля, че ще е нещо от рода: "Искаш ли да се вдигнем сватба" и аз "Да, добре, кога"..хаххаа.Искам сватба в тесен кръг, но по тази тема имаме грандиозни различия, той иска голяма сватба с родата до 4то коляно. Уфф,обсъждали сме го многократно, но консенсус все още не сме постигнали.Също така желая ние двамата да поемем разходите за сватбата, но техните не искат и да чуят, това било задължение на родителите.И понеже аз никак не си падам по тропкането на хорце и т.н. пред къщите на тези, които вдигат сватбата не знам как ще избегна цялата тази дандания.Но пък искам да облека бялата рокля, искам задължително църковен брак-за мен той е по-важен дори от гражданския.Не мисля, че скоро ще се стигне до тези събития, така че има време за всичко, но това не пречи да си представям как ще се изглежда
И малко видео материал <3
О, миличкото. <3 И за теб жаби, панди и любов. :3 Чакам ти текста.
А розовото ако може да се избегне, бих била щастлива. Ама много. :дд Виж, обаче, ако не е някъде по плажовете както искам, зелени покривки, салфетки, парденца из ресторанта, свежи, бели кали - определено искам. Обожавам пролетни цветя. А тортата при всички положения ще е шоколадова, няма да му отстъпя на кучешкия поглед да е с ванилов, лимонов, малинов или какъвто там крем и глазура иска. :ддд И пу пък, АЗ ще го настъпя. А за църковния брак - по никой начин не може никой да ме тикне в църква, защото съм си атеист, настоящия човечец до мен (в духа на темата сметнат за Правилния) също е атеист.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Аз ако се стигне до брак, бих се оженил единствено в някой манастир, като максималното присъствие на сватбата ще е 5 човека с младоженците. Гражданския брак ми се вижда изключително досадна, претрупана и излишна процедура.
Също ми се вижда гадно да си дам името, егоистично звучи, ама си е моето име, как ще го раздавам?
Е, да, това е така, но все пак мисълта ми беше, че ако един от двамата много държи на халките и на ритуала с поставянето им, а другият няма против, но просто не обича да носи бижута в дългосрочен план, инвестицията няма да е лоша, не е смартфон, който след 2 месеца няма да е актуален. :Д
Aeternal, аз доколкото знам църковен без граждански не може.
В такъв случай просто църковният брак просто не се признава от закона, т.е. пред закона и държавата вие не сте семейство. Тъй ли е?
Но важното е, че пред бога сте заедно и той ви е съчетал в едно.