- Форум
- По малко от всичко
- Пълнолетник
- Стари и нови съквартиранти
Целта на тази темичка е всеки, който е бил на квартира или в общежитие да сподели "преживяванията" си със своите съквартиранти. Не знам дали темата е за тук, но сметнах, че след като тук са по-опитната аудитория на форума ще има повече истории за разказване.![]()
Аз си спомням като бяхме още в 8 клас. Тъкмо сме дошли, зайци. Такъв страх имахме към по-големите. И тогава тока спираше много често. И ние с моята съквартирантка (тогава бяхме само 2-те) гледахме някакъв страшен филм. И тока спира и ние вече, леле мале какво ще правим. Излизаме отпред пред вратата и в коридорите пълна анархия. И аз някаква там си се кефя, малко разнообразие. Че тогава беше страшно да си момче. Дванайсетокласниците така изкъсо ги държаха нашите. Та после като пуснаха тока, врата и с ключа и с райберчето заключихме, че до 1 не спахме.![]()
Не ща да пиша, че само ще се изнервя.
Нямаше по-малоумни хора от всички малоумници които бяха и в двете общежития, в които съм живяла.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
От началото на ноември до сега сменям 3-та съквартирантка. С първата нямах особени проблеми,обаче момичета беше мюсюлманка и не искаше да живее с някого,които е с друга религия. Втората всяка нощ пък решаваше,че трябва да почисти и се започваше едно тропане и хлопане. Свикваше се,но съседите се оплакваха и я махнаха от блока.Трето момиче пък беше сомнамбул и не беше особено приятно,случвало се е да се събуждам през нощта и тя да стой до вратата. След празниците като се прибера в UK ще видя каква особа са ми тряснали пак..![]()
Да, като заклещихме съседките в стаята им, сложихме им гардероб пред вратата, и отворят ли я - влизат в гардероба.
Понеже предната вечер го избутаха, на следващата сложихме маса зад гардероба, да им е по-трудно.
На същите, понеже бяха много отворени и тормозиха едно зайче, което в последствие заживя с мен и братовчедка ми и в момента ми е от близките хора - взимаха му компютъра, за който те не плащаха нито нет, нито нищо, и му слагаха график кога те ще го ползват - сложих кийлогър, хванах паролите за скайп, абв и фейсбук и докато те в другата стая си пишеха глупости с гаджетата си, ние се събирахме по 5-6 човека да се спукваме от смях :д
В другото общежитие нямахме право на интернет, освен едно уифи някъде в другата сграда ( на училището ) и понеже беше мега бавен, защото 100 човека на него, пусках една мак аксес листа ( беше с дифоутни юзър и парола ) и като ни трябваше на мен и братовчедка ми, само ние го ползвахме :д
Любимо ми е, когато в 12ти клас теглих една майна на една възпитателка, защото вечерният ни час беше до 9, а аз преподавах до 9 и тя само ми мрънкаше, и ми искаше бележка от преподавател :д :Д :Д :Д и като ми повиши тон веднъж, и заявих, че ще трябва да ме уважава, за да получава уважение в замяна.
Но, като цяло, не разбирам хората, които искат да се върнат в училище и да не работят, имах отвратителен живот до 24ти май, на 28ми май, като започнах да работя - животът е прекрасен.
Не милея за училище, даже още имам кошмари, че не ме пускат да завърша.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Пък в 12ти клас съседката крадеше от нас и лъжеше, че са й откраднали телефона ( без сим картата, със зарядно :д ) и се промъкнахме в стаята й ( и ние като нея ), намерихме й бележката от заложната къща за телефона, намерихме си нашите неща в същата заложна къща, наклеветихме я на психоложката, оказа се, че от 8ми клас тя крадяла и всички знаели, но никой не ти казва и ... говорихме с баща й, и той изобщо явно не вярваше.
А си имаше пари момичето.
В 9ти клас пък имах една, дето я съдеха за средна телесна повреда, и пак никой не ми каза, и тя само ми правеше проблеми, изнудваше ме, не исках да се прибирам и възпитателите само мен ме обвиняваха за неща, които тя правеше и лъжеше и така.
Просто, не искам да започвам с какви недоразумения на природата съм живяла.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Номи, такива номера ли се правят гийковете? Звучи ми забавно.
Аз пък си искам обратно ученическия живот. В даскало са ми били най-яките напушвания и съответно всичките готини нещица, които произтичат от това. А и някое друго напиване. Не звучи много училищно нали? Пък бях в една от елитните гимназии в Стара Загора.
Иначе за съквартирантството не мога да кажа много. На няколко пъти за кратко съм бил в една квартира в София, но не е било свързано с учение. Та там беше отседнала и една жена. Няква на средна възраст, асистентка в някой ВУЗ и беше луда по цялата глава. Постоянно се караше с хазяйката и май си водеше тъпкач посред нощ, защото аз имам остър слух и чувах някви такива работи. Освен това не си чистеше много старателно тоалетната...
Сега ме подсети ^ :д в първата ми квартира след училище живях с още 3-ма, единия беше готвач, набор 92, бяха го приели в УНСС - приложна информатика и ми обяснява - ами аз не знам какво е това, но ми звучи много перспективно :д Беше много много много глупав и само ми плачеше - хххх, защо жените не ме разбират, защо само ти ме разбираш и идваше вечер да ми реве.
А другите две бяха някакви лелки и само се опитвах да ги избягвам, добре, че карах 12 часови смени от 9 до 9 и не ги засичах :д
А хазяина беше много неприятен, постоянно ми влизаше в стаята ей така, и идваше всяка седмица по 2 пъти, и ми говореше и глупости, от типа на - ако отслабна още малко, съм перфектна за него и питаше майка ми дали може да ме заведе на вечеря.
Пък леките само ми завиждаха, и вратите нали не се заключваха, та ми изчезна една блузка.
Понесох ги точно 3 месеца тези.
Та не ти и трябва да живееш с хора, защото хора всякакви, за тях ти си странен, за теб те са перковци, винаги е така :д
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Is this real life? Добре, че не съм се сблъсквал толкова със съквартирантския живот. Щях да се отчаям напълно от човешкия род.
Папугай я ни разкажи за живота си малко. само тебе никакъв те няма , за какво си лежал в затвора кога еб* за 1 път , айде малко по така.....................
Не съм лежал, още съм девствен и не ме е срам да го призная. Обичам и да говоря за себе си, понякога даже не мога да се спра, хората около мен повръщат, а аз продължавам да им разказвам.
кво ни лъжеш че си девствен. То всички момичета са луди по теб и ни режат нас а ти навсичкото отгоре лъжеш!!!![]()
![]()
Луди са по мен само диагностицираните с някво душевно заболяване.
пак лъжеш всички мацки в форума само тебе искат , а ти поне ни кажи как успя да ги спечелиш
Само рабалка ме иска, все още се дърпам, защото щяла да ме запознава със семейството си, а мен ме е срам.
е от какво![]()
нали се обичате нима тва ще попречи на любофта ви
![]()
пък и тя ме заряза заради теб! но ти простих вече![]()