И двамата сме на 20. Може да се каже, че аз съм първата му сериозна връзка, с другите не се е получило именно поради "пороците", които има. Когато говори за бъдещето винаги говори за нас..да пътуваме, да живеем заедно или да отидем в чужбина дори. Не е лош човек, помага на всеки, но е в лоша среда и понякога в момент на афект от разни вещества ме е тормозел психически със страшна ревност, подозрения, параноя, крещене. Когато мине момента е много кротък и отзивчив. Прекрасно осъзнавам това му държание какъв недостатък е и защо досега никоя не се е задържала, но съм влюбена и прощавам много. Затова и в първия си пост споменах, че все още се събира със старата си наркоманска компания и ми казва, че е спрял вече да друса, но аз не зная дали да вярвам. Някой горе каза, че човек е същия като приятелите си и това ме кара да се замисля...