- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 30
Ах, можело значи да се говори земно за изкуство. Готино ми е, че ги познавам и двете момчета. Толкова са свестни, умерени, позитивни.
Да им таковам превземките на всички, които се мислят за по-горе от другите, защото "създават изкуство".
Днес наистина трябва да си свърша ангажиментите, които вчера отложих. Като за начало - купчина пране, която може да ме конкурира по височина.
Много се надявам да успея да вместя всичко, което искам, в куфарите.
много хубава е трансформацията, през която преминавам сега.
някаква основна, неподозирана по размери ревизия. припомням си хора, неща и места, които съвсем ми бяха напуснали дома.
нощта на музеите винаги ми е била повратна точка през годините, което е супер странно, нещо като нова година за останалите. хах))
наслаждавам се на настроението и разпращам словото си наляво-надясно. чувствам се супер, чак не мога да го повярвам. (въздиша с усмивка))
Възпитани сте различно – имате различни разбирания относно кое е морално и кое не, кое е позволено и кое не. Ако гаджето ти няма нищо против отворените връзки, хазарта и честите напивания, а твоето мнение е друго, връзката ви е обречена.
Прочети още на: http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...edin-za-drug-/
Аз понякога се чудя дали мога да намеря човек със същите високи морални стандарти като моите, и то не само по отношение на връзките. Толкова съм си изострила сетивата, че неща, които за много хора са "no big deal" мога да видя принципа на действие и дали дълбоко в това нещо не се крие някаква неправда.. маскирана като "правда", или, както казах: "no big deal".
Но обикновено получавам за подобни разсъждения етикет "филмарка".
Адски криво ми е някак, опитвам се да анализирам ситуациите и да подобрявам себе си и моите отговори към света, иска ми се да не бях чувствителна и да не се впечатлявам толкова лесно, амааа... уви.
Тия дни тъкмо ми беше прекрасно и 2 малки неща доста ме позамислиха. Опитвам се да не прехвърлям недоволството си на другите хора обаче, нали.. трябва да си отговорен за себе си, за своите емоции и реакции и никой не е длъжен да се грижи за твоето самочувствие. Това е нещо, което цял живот уча. Аз пък се грижа за другите, дори понякога ги лъжа, ама да ги видя усмихнати, или се свивам, за да може те да разположат егата си комфортно и те да са добре, даже да е за сметка на мен.
Ама ми е ясно, че не е най-"нормалното" нещо на света и трябва да спра да го правя и да не го очаквам от другите също
Иначе и аз мисля, че се променям, просто толкова взе да ми писва, не искам вече да очаквам нищо от когото и да е било.
Нещата със сигурност ще потръгнат като си правя моите избори и все по-малко се вглеждам в другите и им търся кусурите.. Щото и т'ва го има, ..
Абе просто не се харесвам, просто ми е тъпо, искам да се свършва тоя процес вече и да изляза от него много по-самоуверена и без комплекси.
small rant
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Съществувам си просто...
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Ще се абстрахирам от първичната си реакция при четенето на коментари като този.
Ако наистина ти се иска да се задълбочиш в решаването или поне в разбирането на проблема, да подобриш себе си, зачети се в различните видове етика и се опитай да оцениш важността им (не самите тях, а важността).
Деонтология, утилитаризъм, контрактуализъм, например. При четенето за тях ще ти изскочат и други свързани понятия.
Мисля, че е добра стъпка
Аз гледах новото видео на Ванеса всъщност и ме позамисли... Според нея това, което не харесваме в другите, сме потиснали в себе си или ни е втълпено, че е лошо, семейна среда, възпитание етц. Според нея, хората, които ненавиждат дадено качество, би трябвало да се опитат да видят ползата от него и да вземат един вид "хомеопатична" доза в своя живот. Дотук добре. Но:
По отношение на егоизма - близък на душата ми пример в момента; тя казва, че хората които ненавиждат егоизма и егоцентризма, са такива, които имат проблеми със застъпването за собственото си мнение, които ги е страх да тропнат с крак един вид и да им се чуе гласът.
Което при мен наистина не е случаят. И остава въпросът... как и защо аз би следвало да спра да се дразня от егоистични и егоцентрични хора? Имам ли някакъв урок за извличане всъщност? Или вече съм го научила и някои неща просто си остават дразнители въпреки това?
Последно редактирано от PinkPan7her : 09-11-2015 на 12:17
Не беше сарказъм, не си наясно с понятието![]()
Аз съм си много наясно. Запознай се и ти:
"мн. сарказми, (два) сарказъма, м.
1. Само ед. Присмех, язвителност, жлъч. Говори със сарказъм.
2. Злобна язвителна бележка. Вмятам в разговора сарказми.
• прил. саркастичен, саркастична, саркастично, мн. саркастични. Саркастична усмивка."
Да се подчератае "злобна язвителна бележка."![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Не е злобна, язвителна забележка. Не съм искала да я уязвя.
Присмех, язвителност, жлъч щеше да е, ако бях казала "ти си самата Дева Мария". макар че това е по-меко, по-скоро е ирония.
В твоя случай би съдържало "да си оправен като Някойтам", защото не това е истинското ми мнение.
В действителност изпитвам неприязън към подобни фрази, но не ми се навлиза в подробности, защото смятам останалата част от поста си за по-важна.
Както казах - никакъв сарказъм няма тук. Та... да не си говорим за запознаване, да не ти изброя набързо всички степени под и над сарказъм
И сега, разбира се, всичко живо ще се съсредоточи върху един ред вместо върху останалото. Поздравления, някои хора наистина не умеете да различите ядрото на един коментар.
/това пак не е сарказъм.
Последно редактирано от PinkPan7her : 09-11-2015 на 12:39
Абе чист сарказъм си е ама и сама не се усещаш. Защо? Не смятам да подхващам тема за теб отново. А горните примери дето си ми дала са си чиста ирония.
"ж., само ед.
1. Тънка, скрита насмешка, подигравка. Отнасям се с ирония. Говоря с ирония. Убийствена ирония.
2. В литературата – стилистичен похват, използване на насмешката."
![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
В интерес на истината коментарът на Пантерата не беше саркастичен или язвителен, даже Евала че се отнесе "равно", а не с превъзходство, и да - не винаги когато се дразниш на нещо, значи и ти го имаш в себе си.
Останалата част ще я взема под внимание, и без друго ми се чете етика от край време.
Ученето да се застъпвам за себе си е целоживотно при мен, защото определено съм възпитавана в по-различни порядки.
Знаех си че бих издразнила някои с цитираните изречения, но го вярвам, а и го виждам, дребните несправедливости много ме изнервят, а реакцията на повечето хора е да ги замитат под килима...
Па и не съм крила че съм доста opinionated, сигурно е от многото фиксирана енергия в натала
Толкова много съм мислила и чувствала убежденията си, че не приемам нищо друго за вярно.
Това е друга тема де.
Благодаря за коментара
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Все по-усмихнато е всичко! Успях с изпита, ще взема стипендия, нямам търпение да започва учебната година! Всичко си почистих, уютно е много, абсолютна почивка сега, утре пак ще има безброй усмивки в работата, така че съм безкрайно щастливаа : )
спах допреди малко. чувствам се суперотпочинала. съвсем скоро се прибира. нз как ще изтрая. ии следващият път ще покажа среден пръст на егото си.
имам си германец за гадже, нананананана. :д
jghgh, не се връзвай, вятърничавите елементарни хора нямат достатъчно на 2я етаж, за да направят разлика м/у филмарство, от една страна, и мнителност и задълбаване в нещата, от друга. Пък и в една среда от хора, вече утвърдили се в личен и професионален план, няма място за no big deal на всяка 2-ра мисъл и на такива индивиди обикновено се гледа с насмешка.
Он: Отидох час по- рано на работа, не правих обедна почивка и стоях и след това, но си довърших всичко и по тоя случай ще се смея последна, докато другите утре пътуват в натъпканата от сульо и пульо София, за да стигнат за работа в събота. Ох, ще си почина добре, трябва ми пълноценно време в почивка, а не просто количество. Знам го теоретично, но напоследък се опитвам да го приложа и когато това стане успешно, дори един ден може да ме зареди изключително и май го предпочитам пред 10 дни физическо нищоправене, по време на което мисълта ми е заета с някакви притеснения.
П.П. Кой идиот си вади фашистко гражданство.. Имам близък, който минава през процедурите, и ме отблъсква честно казано. Виждам го като желание да пренебрегнеш произхода си това натискане за чужди гражданства, дори ако законодателството ти позволява да запазиш родното си.
Последно редактирано от therichbitch : 09-11-2015 на 17:52
Дедлок, благодаря ти^^
Даже ме е чул за корекцията във фамилното име и някакъв такъв доволен ми го сочи. хехе.
Не, честно :д :д
Ти сериозно ли?
Главозамайваща простотия.
Който идиот, например, иска да посети баба си и дядо си без да се притеснява, че няма да му дадат да излезе от държавата после. Когато, например, дядо му има тежки здравословни проблеми.
Който идиот е прекарал кажи-речи половината от живота си в друга държава, който работи там, плаща данъци там, планира да остане там. Например.
Докато не си изпитала нещо подобно или екстра проверка на летището, или 10 минути гледане на паспорта ти от всички страни само заради страната, от която идваш, просто си замълчи.
Или си поднеси мнението по човешки начин, на по осъдителен, арогантен и глупав.
Честно... ТОЛКОВА кух коментар.
Последно редактирано от PinkPan7her : 09-11-2015 на 18:21
По- арогантно от това точно ти да скачаш на някого, че е кух и глупав, и осъдителен здраве му кажи.
Примерът ти с летището е меко казано малоумен, впрочем и няма място до другите причини, които си изброила.
Подсетих се от коментара ти и си изказах недоволството от хората с подобно желание, включително и тези, които са ми близки, даже по- скоро за тях.
Натъртването за 3-ти или 4-ти път в разстояние на месец, че си имаш гадже германец, макар и замаскирано като шегичка, е лишено от смисъл.
Лишен от смисъл е начинът ти на мислене.
Народът не е казал "каквото повикало, такова се обадило" ей така.
Ако паметта ти е толкова добра колкото твърдиш, идеално помниш каква националност е приятеля ми. А ако помниш и въпреки това започваш коментара си с "кой идиот", значи определения като безочлива и арогантна са меко казано за теб.
Отново - когато приятелят ти не може да посети тежко болен роднина, защото има опасност да бъде привикан да мре избивайки сънародници, тогава си отваряй устата.
Последно редактирано от PinkPan7her : 09-11-2015 на 20:41