Невробекс пия и аз, отчасти заради "нервност" (доста силна и почти постоянна тревожност), отчасти защото е полезно да се набавят витамини от Б-групата и от външен източник.
Мисля, че по-леко понасям стреса, откакто го пия това нещо, но ефектът е слаб, защото аз не се наспивам добре, не пазя добър режим чисто физиологично и това си се отразява, няма как.

Друга добавка, която мога да препоръчам, е магнезий. Да се пие особено преди лягане -> отпуска нервната с-ма като цяло, а и е ценен елемент. Цък! за повече инфо, авторът е компетентен и авторитет

Неолексан е добра хранителна добавка без рецепта, триптофанът, който съдържа, спомага за по-лесно отделяне на серотонин, и повлиява в някаква степен на настроението. Не бих казала, че има много силен ефект, но е забележим. Действа с натрупване.

Помага да пиеш билкови чайове, да избягваш кофеина, донякъде и захарта (причинява mood swings). Важно е да живееш целесъобразно (аз не го правя, но виждам ужасния ефект както физически, така и психически) - да се наспиваш ДОБРЕ - лягаш рано, ставаш рано; да ядеш ДОБРЕ - достатъчно протеини, намалени бързи въглехидрати, много зеленчуци и пресни плодове. Да се движиш малко от малко - гимнастика, тенис, каквото и да е.

Всичко препоръчано дотук не е нещо "тежко". Всичко препоръчано дотук е само физическия аспект на нещата, а според мен...
...По-важна е вътрешната работа. За ОКР има доста материали в нета, на мен ми беше харесала една статия, която може би по-късно ще ти я намеря, ако не я намериш преди мен. Пишеше в нея, че ОКР е един вид горделивост, недоверие в Бога, фигуративно казано. Недоверие, че той знае кое е най-доброто, и недоверие че животът е добър, и че в него има място за добро, че в него има Любов, Хармония и че всичко се случва по план. Затова и постоянното подсигуряване с ритуали, мисли и т.н.; Постоянната нужда да се контролират нещата, въпреки че контролът не носи удоволствие даже, не носи и сигурност. Това е едно пълно недоверие в живота. Донякъде е и изземане ролята на Бог в един или друг смисъл - като направя Х, ще предотвратя У - защо реши, че може нещо в живота да зависи от твоите натрапливости?! Защо ти е толкова трудно да се "пуснеш" и "да става квото ще?".


Моят опит:
Песимистично, но факт: за 22 години живот продължавам да съм изключително тревожна по природа и да се боря с какви ли не състояния и болки. Вече не се и самосъжалявам, мисля, че се научих да живея с това и да нямам надежда, че ще бъда като всички останали (а е спорно доколко всеки един не е малко или много "луд"), както и че ще имам момент на пълно спокойствие. Човек трябва да се научи да живее със себе си, такъв, какъвто е. Получих една друга перспектива над нещата. На някои хора явно ни е писано да се "мъчим", но в страданието има дар, има скрит смисъл и мъдрост. В много случаи не съжалявам за всичките "дефекти", които имам, помагат ми да се опозная, помагат ми да съм по-мъдра, помагат ми да бъда чудесен приятел и опора за близки и не толкова близки хора.
И, парадоксално, но факт, идеята, "surrender"-а, че може и да не се оправя, ми дават много повече сили за битка и още по-голяма увереност, че ще ставам все по-добре и по-добре в живота си. Сигурна съм, че и с теб ще е така, но ако не спираш никога да търсиш отговори, да се изследваш, да се опознаваш, приемаш.. и да си готова да вървиш по трудния път, а не да очакваш магическо решение с хапчета. Те са само топинга на сладоледа, който сама трябва да разбъркаш и приготвиш...


Не разчитай само на добавки. Чети, мисли. Осъзнай откъде идва тая болка и тоя страх, всичко си има първопричина. Опитай се да погледнеш цялостната картина, по-абстрактно какво представлява "болестта" ти и защо имаш определените мисли, които не те оставят на мира? Ами миналото? Детството? Да простиш, да приемеш, да се смириш?
Всичко е смес от всякакви чувства.


Успех ти желая.
Писах ти и лично.