
Първоначално написано от
PinkPan7her
Ще почна от Адам и Ева, току-виж отбележиш напредък.
Телефоните като цяло са измислени, за да си достъпен на хората, на които можеш да потрябваш. Това е причината, поради която майка ми е вдигала скандали, когато не съм й вдигнала телефона, а съм навън. Защото единия път може да се е обадила да пита какво искам да ям, другия път обаче е трябвало да вдигна, за да разбера, че сестра ми трябва да бъде прибрана от някъде. В този ред на мисли, никога не знаеш кога някой може наистина да има нужда от теб.
Та. Телефоните ни като цяло са ни под ръка, на една голяма част направо са им като продължение на ръката. Доста малко хора си ги заебават часове някъде далеч. Та, тоя телефон пищи, вибрира и свети, не знам къде трябва да си го прибрал, че да не го чуеш. Предишният ми така вибрираше от масата в другата стая, че нямаше как да не го чуя, а по принцип съм леко глуха. Но да кажем, че е възможно, ок, не си го чул. Ама колко често? Случвало ми се е веднъж да пропусна обаждане, което беше изключително спешно; вярно, видях си телефона 10-тина минути след това, но в една нервна ситуация 10 минути са много, човекът се беше изнервил до безобразие, а на мен ми беше изключително гузно и виновно - още повече, че знаех, че може да му потрябвам, отнесох се да говоря с приятелка, бяхме на домашно парти и наистина не го видях. За сметка на това съм присъствала на много обяснения как "не са си чули телефона", когато са избрали да игнорират обаждането/смс-а.
Стигаме до положението, в което виждаш, че човекът отсреща е на линия, сега, в този момент, и не ти отговаря. Това си е жива доза наглост и неуважение. Не става въпрос за МОИТЕ съобщения конкретно, става въпрос за елементарно уважение и коректност към другия човек в комуникацията.
"Извинявай, после ще пиша" отнема секунда, показва на човека "да, видях, имам те предвид, но в момента имам нещо спешно за правене" или пък е учтив начин да кажеш, че в момента не ти се занимава с него. А ако не желаеш да окажеш това елементарно уважение на човека отсреща, защо го имаш в списъка с приятели във фейсбук?
Не разбирам кое е трудното, винаги го правя и в момента единствените случаи, за които се сещам, в които са ме оставили да "вися", са на някакви изключително слабо познати колеги от уни. Вчера си използвах последния 1% от батерията, за да благодаря на buddy-то ми, че ме покани на парти и да се извиня, че няма да мога да присъствам. С ръка на сърцето, ненавиждам да ми пада батерията, безотговорно е, но да кажем, че тук отивам в крайности.
Като съм имала по-зает период съм казвала "извинявай, ако е спешно, кажи, ако не - ще ти пиша другата седмица". Колко, 10 секунди?
Потретвам се, но: Това е елементарно уважение, за мен този един ред във фейсбук се класифицира по важност с поздрава при среща, с "наздраве", когато някой кихне, с "извинете", когато бутнеш някого в рейса.
С други думи - фактът, че не го виждаш това, говори доста.